Християнство.бг
Кризата с езика на богослужението в българската православна църква „Свети Георги“ в Одрин ескалира до държавно ниво, предава Абдулсамед Вели – български журналист и писател, главен редактор на онлайн медията Filibeliler (Филибелии) на своята страница във Facebook.
„Според официално решение, турските власти забраняват провеждането на всякакъв вид литургии и религиозни служби в българската църква, докато не бъде взето окончателно и законово решение проповедите да се извършват единствено и само на български език. Директивата е категорична: никакви други езици няма да бъдат допускани в богослужението на този храм. Мярката не се ограничава само до конкретния инцидент. Властите подчертаха, че в случай на неспазване на разпоредбите или продължаване на провокациите, литургиите ще бъдат напълно забранени на територията на която и да е църква в град Одрин и цялата област. Тази забрана ще важи за всички храмове, независимо дали са български или принадлежат към друга православна общност“.
Председателят на църковното настоятелство потвържадава позицията на общността, като заявява:
„Ние не сме гърци. Няма да допуснем език, който не е наш, в собствения ни храм. Докато не се гарантира, че ще се проповядва само на български, вратите за литургии остават затворени.“
Текстът се разпространи в много групи в социалните мрежи, след което беше многократно коментиран и допълнително подкладе създалото се от дни напрежение.
Днес по-късно, пред OFF News архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир, опроверга разпространените твърдения, че турските власти са наложили забрана за богослужение. По думите му подобни информации са „фалшиви новини“, а реалната ситуация е значително по-сложна и свързана с отношенията между местните фондации на българите и Вселенската патриаршия – и по-конкретно – с Адрианополския митрополит Амфилохий.
Отец Никанор уточни, че двата български храма в Одрин – „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“ – са собственост не на Вселенската патриаршия, а на турски фондации на българите в Турция. Именно техните ръководства са взели решение временно да не се извършват богослужения, след като е възникнал спор относно начина на провеждане на литургиите и използването на гръцкия език.
Отец Никанор подчертава, че няма официална забрана за служение на български език.
Той дава и допълнителни подробности за самия спор около богослужението. По думите му в Одрин са пристигнали гръцки свещеник и дякон, които са предложили съвместна служба с българския представител отец Харалампий. Той обяснява, че при литургия с участието на дякон именно дяконът произнася голяма част от ектениите, поради което гръцкият език е щял да преобладава в службата, а българският да остане ограничен до отделни части от богослужението.
Според него това е породило недоволство сред българската общност, но подчертава, че ситуацията не представлява официална забрана за служение на български език. „Това не е забрана за български език“, заявява отец Никанор, като допълва, че „и от двете страни виждаме елементи на провокация“.
Той обръща внимание и на каноничния проблем около храмовете в Одрин. Макар собствеността върху сградите да е на фондациите на българите, църковният диоцез е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Това означава, че български свещеник не може самостоятелно да служи там без разрешение от местния митрополит, тъй като би рискувал канонично наказание.
„Фейк новините са две: че турската държава е затваряла църкви и че има забрана за служене на български език. Не е точно така“, обобщава отец Никанор, като изрично подчертава:
– турската държава не е затворила храмовете заради езиков спор, това е решение на турските фондации на българите;
– гръцкият митрополит не е забранявал българския език, но е създал условия гръцкият да преобладава, което е предизвикало недоволството на българите.
Конфликтът е достигнал до патова ситуация, тъй като нито от българска страна, нито от страната на гръцкия митрополит може някой да влезе и да служи. Български свещеник не може да го направи без епископско разрешение, а при затворени храмове, няма да бъде допуснат изпратен клирик от митрополит Амфилохий. Според архимандрита до това положение се е стигнало не от днес, а от много време, през което не е търсен подходящ човек за това служение, а е търсен „наш човек“.
До 2014 г. митрополит Амфилохий е бил клирик на Мегарската митрополия в Гръцката православна църква, след което поема Адрианополската катедра към Вселенската патриаршия. Той често присъства на богослужения в българските църкви в Одрин (например „Св. Георги“ и „Св. Св. Константин и Елена“) и съслужи с български свещеници. На 24 януари 2019 г. Св. Синод на БПЦ наложи послушание на Старозагорския митрополит Киприан да обгрижва българската общност в Турция. Митрополит Амфилохий обаче не разреши на Старозагорския митрополит Киприан да служи в българския храм „Св. Георги“ с настояването, че българските църкви в Одрин (които са под юрисдикция на Вселенската патриаршия, но се стопанисват от българите) трябва да получават изрично разрешение от местния гръцки митрополит за всяка служба, особено когато става въпрос за архиерей от БПЦ. Този инцидент предизвика напрежение, тъй като дотогава български духовници са служили свободно в тези храмове. Случаят е показателен за стриктното спазване на каноничните граници от страна на Вселенската патриаршия в региона.
Според отец Никанор случаят с езиковия спор е бил допълнително политизиран и около него са се появили различни интерпретации и внушения. Той коментира, че в църковните среди съществуват различни виждания по въпроса за отношенията между Вселенската патриаршия и Руската православна църква, като предупреждава, че около конфликта в Одрин вече се наслагват „пропагандни наративи“, които не помагат за решаването на проблема.
Вероятно се има предвид, че църковните среди митрополит Амфилохий е известен с това, че принадлежи към кръга архиереи на Вселенската патриаршия, които имат различно мнение по украинския въпрос и по въпроса за отношенията с Руската православна църква.
