Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Тези, които виждаха сатанизъм в една песничка, ще намерят ли смелост да кажат нещо за истинския сатанизъм и ясно да се разграничат от него?
След като дори руски антивоенни свещеници излизат с публични изявления, струва ми се, че за нас като Църква вече би било срамно да продължаваме да мълчим и да се преструваме, че в Украйна не се случва нищо, а Украинската православна църква е единствено „жертва на киевския режим“. Тези пропагандни песнопения отдавна са изчерпани. Макар че, ако някой е мълчал четири години за зверствата, извършвани в една християнска страна, а днес изведнъж открива колко страшна е войната, това също не е повод за гордост.
Днес режимът на Путин нанася удари по самото сърце на Киевска Рус – Киево-Печерската лавра, от която води началото си историята на руското монашество и на самата Руска църква. На този фон приказките за „добрата УПЦ“ и „лошата ПЦУ“ звучат все по-безсилно. Историята няма да запомни оправданията, а разрушените храмове, убитите хора и опустошените съдби.
Не звучат убедително и старите мантри за „украинските фашисти“, за „украинския разкол“ и за всички останали пропагандни конструкции, които се повтарят още отпреди началото на пълномащабната война. Светът вижда кой обстрелва жилищни квартали, гражданска инфраструктура и религиозни обекти. Светът вижда и трагедията на милионите хора, принудени да напуснат домовете си.
Особено оглушително днес звучи мълчанието на онези, които години наред ни обясняваха как най-голямата заплаха за християнството са „деградиралият Запад“, прайдовете или либералните ценности. По тези теми се изписаха хиляди страници и се изговориха безброй проповеди. А когато пред очите на целия свят се рушат храмове, убиват се цивилни и се разкъсват семейства, мнозина предпочитат да мълчат.
Също толкова несъстоятелно звучи и тезата, че Вселенският патриарх Вартоломей едва ли не е причина за войната чрез предоставянето на автокефалия на Православната църква на Украйна. Нима Вартоломей изпраща ракети срещу градове? Нима той бомбардира храмове и манастири?
През последните години публичното пространство непрекъснато се залива с шумни кампании, културни войни и изкуствено раздувани скандали – от Евровизия до всякакви идеологически теми. Често изглежда така, сякаш целта е хората да бъдат занимавани с всичко друго, но не и с най-важното: с войната, човешкото страдание и моралната отговорност пред истината.
Затова едни и същи профили и страници непрекъснато ни занимават с поредната „заплаха за традиционните ценности“, с „гоненията“ срещу УПЦ, с различни полуистини и внушения, но рядко казват нещо за жертвите, за разрушените домове и за отговорността на агресора.
А тъкмо по повод „традиционните ценности“ си струва да се прочетат думите на организацията „Мир всем“, оглавявана от руски православни свещеници:
„Ударът по Киево-Печерската лавра е още един пример за цинизма и лицемерието на руските „защитници на православието“. Той показва истинската стойност на реториката за „братския народ“, „защитата на православието“ и „традиционните ценности“.“
Понякога е необходимо истината да бъде изречена именно от руснаци, за да стане ясно, че тя не е въпрос на националност, а на съвест.
