Архим. Павел Пападопулос
Дойде днес и се изповяда.
Без излишни думи. Поплака си.
Замълча. Пак си поплака.
Погледна ме за малко.
Не можеше от срам да ме погледне.
Гледаше надолу и бършеше сълзите си.
Всичко каза.
Не пресмяташе нищо,
не прикри нищо,
пред нищо не се поколеба.
Неустрашим дух.
Дух на покаяние и смирение.
Знаеше защо идва.
Знаеше какво търси.
Не търсеше нито утеха, нито решение, нито “сладки думи“.
Търсеше Христос.
И Го намери.
Видях го в лицето ѝ , след като коленичи по време на молитвата и се изправи. В онзи момент, погледните ни се срещнаха. Видях го в лицето й.
Беше изгубена, но се намери.
Беше мъртва и сега жива.
Видях го в погледа ѝ. Това чудо на опрощението, на изкуплението, на спасението.
––––––-
Превод: Радина Райкова
Изображение: „Христос утешава по време на изповед“, худ. дякон Андрей Бодко