
Архидякон проф. д-р Джон Хрисавгис
Рефлексии на един не толкова наивен наблюдател
Има много малко случаи в живота ни – критични, ключови събития, които наистина са разтърсващи. Ние, православните, ги описваме като „кайрос моменти“1Кайрос е бог на свещеното време в древногръцката митология – на онези моменти от живота, в които човек е длъжен да прояви смелост или да скърби завинаги за пропуснатия миг (бел. прев.).. Втората световна война беше един от тях. В моя живот се случи и 11 септември. Институциите и индивидите се определят от такива моменти. Можем да си спомним как Римокатолическата църква не успя да се изправи срещу Мусолини и Хитлер; за щастие имаше безкористността на Дитрих Бонхьофер и неговата твърда съпротива срещу нацистката диктатура. Или може да си спомним за враждебността и заговора, породени от атаката срещу кулите близнаци; за щастие се случи безкористността на първите отговорили и саможертвата на онези, чийто живот е възпоменат в Ground Zero2Мемориал, изграден в памет на 2977 души, убити при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в обекта на Световния търговски център, както и на шестимата убити в атентата на Световния търговски център на 26 февруари 1993 г..
Сред тези моменти бих включил нахлуването на Русия в Украйна – може би момент, който промени живота на автокефалните църкви, които съставляват всемирното православно християнство. Неотдавнашната среща между патриарх Кирил на Руската православна църква и патриарх Порфирий на Сръбската православна църква (тук), при която последният получи благодарност за подкрепата на жертвите на войната, благословена от първия, беше отчайващо лицемерна и срамна. Повече от всичко друго, епизодът е представителен за настоящия упадък на Православната църква като институция.
И точно когато си мислех, че православните епископи не биха могли да се наведат по-ниско, патриарх Кирил закопа първосвещеническия си жезъл още по-дълбоко и изостри идеологическата си безнравственост, изглеждайки на всеки сантиметър като „олтарник на Путин“, за което го предупреди папа Франциск. Колко неудобно е за всички нас, че сега патриарх Кирил подлежи на санкциите на ЕС и САЩ като олигарх на Путин. Не помага много на каузата му фактът, че най-силният му поддръжник е унгарският премиер Орбан. За патриарх Кирил Русия е вечна жертва; всички останали са виновни: Западът и Украйна, Фенер и Ватикана, САЩ и ООН, НАТО и ЛГБТ. Не винаги е лесно да се разбере как да се свържат точките на това „мъченичество“, но по някакъв начин президентът Путин и патриарх Кирил го правят доста безпроблемно. Бих очаквал това от политически хулиган; но не трябва ли да очакваме повече от православен патриарх?
Как да тълкуваме факта, че толкова много от нашите епископи продължават да живеят вътре и извън църквата, сякаш нищо не се случва в Украйна? Например, как един старши прелат като патриарх Кирил служи и издига чашата с кръвта на Христос на олтара на църква, замислена от военен генерал и посветена на въоръжените сили, хвалеща се с фрески на небесни и земни воини, както и средновековни и съвременни битки? Или как ръкоположен епископ като митрополит Иларион Алфеев присъства на среща в Кипър за православно предсъборно съвещание на Световния съвет на църквите да обсъжда „диалог“ и „помирение“ с кръв по ръцете си? Всъщност как някой православен йерарх пасивно толерира кръвопролитието в Украйна? Поразително мнозинство от епископите мълчат за касапниците повече от онези, към които жестоко сочат с пръст заради абортите.
Колко епархии, манастири и семинарии гледат на другата страна, дори когато се наслаждават на кървавите пари от „грънчаревата нива”?3Кръвна нива (бел. прев.).
Как реагираха православните лидери през повече от два месеца след бруталното и непредизвикано нападение на Русия срещу Украйна?
Четирима от петнадесетте автокефални предстоятели (патриарсите Йоан Антиохийски и Теофил Йерусалимски, както и Порфирий Сръбски и Неофит Български) все още не са осъдили войната; патриарх Кирил, разбира се, непростимо я подкрепя4Патриарх Неофит имаше две проповеди от общ характер, визиращи войната като нравствено зло, покаянието за греховете ни и загриженост за украинските бежанци и невинните жертви (бел. прев.)..
Редица църкви, от страх да не си навлекат гнева на Кирил, но под натиск от собствените си вярващи, заклеймяват войната и насърчават мира с банални думи, по-уместни във времена на спокойствие, отколкото на страдание. За мен най-разочароващото сред тях са изказванията на един изключителен йерарх – личен герой, учител и наставник – архиепископ Анастасий Албански, който беше щастлив просто да цитира блаженствата и да „осъжда всички форми на насилие, призовавайки за мир и помирение в Украйна“.
Може би някои от нашите епископи по целия свят могат да вземат поука от своите смели и съвестни паства. Може би някои от нашите епископи в Съединените щати трябва да направят крачка назад от своите single-issue5Понятието идва от англ. език: „single-issue“ е политика на решаването на един въпрос или „политика с един проблем“. Такива са лобистките партии, които биват избирани не, за да водят цялостна политика на страната, а за да се съсредоточат само върху решаването на определен проблем от нея (бел. прев.). партизански тронове. Нашите йерарси биха могли да черпят вдъхновение и възхищение от стотиците свещеници, които предизвикателно рискуваха да бъдат арестувани, като отправиха протестно писмо до патриарх Кирил; от над хилядата богослови, които публично осъдиха религиозната идеология на „Руския свят“; или от всемирната демонстрация, организирана от миряни и водена от жени.
Имам предвид също така хората от целия свят, които първи се отзоваваха и безкористно допринасят с помощта си за хуманитарни организации или са приели милиони украински бежанци, чиито църкви осъдиха нашествието или чиито правителства наложиха санкции на Русия, често с огромни икономически жертви за тях. Това са автентичните мълчаливи герои и титаничните безкористни действия на този „кайрос момент“.
Но фокусът на моята статия е състоянието на Православната църква, което отчаяно се нуждае от разглеждане. Може би Православната църква трябва да удари – или трябва да признаем, че вече е ударила – дъното. Може би трябва да признаем, че нашата църква последователно отхвърля свободата и демокрацията. Може би трябва да ценим това, което знаем в сърцата си, но рядко изповядваме с устни: че отново сме безнадеждно и безсрамно от грешната страна на историята. Тогава и само тогава ще можем да направим първите стъпки – първоначално непохватни и предпазливи – към помирение с нашата църква и с нашия свят.
Архидякон Джон Хрисавгис е клирик на Вселенска патриаршия, архидякон на Вселенския патриарх Вартоломей, богослов-медиевист и историк на Църквата, преподавател в Богословското училище на Светия Кръст, Бруклайн, Масачусетс, САЩ и в Богословския институт „Св. Йоан Дамаскин” при Баламандския университет, Ливан.
–––
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Public Orthodoxy
- 1Кайрос е бог на свещеното време в древногръцката митология – на онези моменти от живота, в които човек е длъжен да прояви смелост или да скърби завинаги за пропуснатия миг (бел. прев.).
- 2Мемориал, изграден в памет на 2977 души, убити при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в обекта на Световния търговски център, както и на шестимата убити в атентата на Световния търговски център на 26 февруари 1993 г.
- 3Кръвна нива (бел. прев.).
- 4Патриарх Неофит имаше две проповеди от общ характер, визиращи войната като нравствено зло, покаянието за греховете ни и загриженост за украинските бежанци и невинните жертви (бел. прев.).
- 5Понятието идва от англ. език: „single-issue“ е политика на решаването на един въпрос или „политика с един проблем“. Такива са лобистките партии, които биват избирани не, за да водят цялостна политика на страната, а за да се съсредоточат само върху решаването на определен проблем от нея (бел. прев.).