Християнство.бг
В дните на поклонение пред св. мощи на славянобългарските просветители Кирил и Методий, когато хиляди хора от София и от цялата страна имаха възможност за първи път да се докоснат до тази велика светиня, някои се усъмниха.
Учени от БАН без никакви научни доказателства обявиха св. мощи за „фалшиви“, а покрай тях и всички запазени в света частици от Честния Кръст Господен, като заявиха, че ако ги съберат заедно, той ще се окаже дълъг 100 м.1Всъщност добросъвестни изследователи са установили, че ако се съберат всички обявени за частици от Кръста, ще се получи дължина от 1.60 м. За православните християни гласът на науката е важен, тъй като тя е дар от Бога – но само тогава, когато тя се изказва по наистина научни въпроси и теми, при строго спазване на епистемологичните стандарти2„Епистемология“ буквално означава „наука за познанието“, която според Робърт Улф изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание (бел. ред).
Както по времето на COVID-19 беше недопустимо духовници и вярващи да твърдят, че „в храма няма зараза“, така и днес е нелепо учени да се опитват да отхвърлят църковната вяра и Преданието, като голословно заявяват, че донесените у нас св. мощи не са тези на Солунските братя. И в единия, и в другия случай се прекрачват граници, които отделят две абсолютно различни, непресичащи се сфери на битието, а с това буквално се прекрачват и границите на здравия разум.
И тъй, какво е важно за нас, православните християни? Важен е гласът на Църквата, тъй като тя е „дом на Живия Бог, стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15). На Света гора Атонска живеят много монаси, подвижници от най-различни части на света, организирани в 20 първенстващи манастири и множество скитове и килии, намиращи се в подчинение на първите. Монашеската република се управлява от Свещен Кинотис (свещената община), който единствен има авторитет да се изказва от името на цялата Света гора. И тъй, какво мисли Свещеният Кинотис за донесените у нас за поклонение св. мощи, чии са те?
От представеното писмо, преведено и на български език, става напълно ясно, че Света Гора вярва и изповядва, че в София на 23-25 май бяха донесени наистина мощите на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, като задължава игумена на Есфигмен след края на поклонението задължително да ги върне обратно на Света гора, където те се съхраняват като скъпоценна светиня. В практически план, снабден с приложеното писмо, игуменът архимандрит Вартоломей получи възможността да изнесе светинята от Атон, като за уверение компетентните държавни органи поставиха печат (сн. 1).
При завръщането беше извършена съответната проверка за удостоверяване на факта, че св. мощи непокътнати се прибират в мястото на своето съхранение на Света гора. На писмото от Свещения Кинотис бе поставен втори печат – долу вдясно, съответно с датата на влизане (сн. 2). Писмото бе отнесено в Свещения Кинотис и заведено в архив.
Ето и текстът на удостоверението в превод на Йордан Георгиев от гръцки език (сн. 4):
Гръцка Република
Митрополия на Лангадас, Лити и Рендини
Лангадас, 3.12.2014
№ на протокола 975
Удостоверение
С настоящото архиерейско писмо удостоверяваме, че сме предоставили частици от свещените мощи на светите равноапостоли Кирил и Методий на братството на вечнопаметния отец Христодул за освещаване и ползване от него. Днес това братство представлява братство на свещената обител Есфигмен с игумен Високопреподобния архимандрит отец Вартоломей.
Настоящият документ се предоставя като доверяване и потвърждаване на истинността мощите на светите равноапостолни Кирил и Методий, които са във владение на свещеното братство.
Горещ молитветник пред Бога,
+Митрополит на Лангадас, Лити и Рендини Йоан
- 1Всъщност добросъвестни изследователи са установили, че ако се съберат всички обявени за частици от Кръста, ще се получи дължина от 1.60 м.
- 2„Епистемология“ буквално означава „наука за познанието“, която според Робърт Улф изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание (бел. ред).
