Християнство.бгВтора част на видео разговор с йеромонах Никита от светогорския манастир Пантократор. Въпросът за автокефалията на Украинската църква и ръкоположенията (хиротониите)
Превод: Ахилеас Лилов
Отец Никита: … Така, по въпроса за автокефалията сега да кажем, виждаме и Църквата на Сърбия, гледната ѝ точка спрямо автокефалията на Църквата на Скопие. Добре, ние знаем развитието на нещата, но все пак Църквата на Скопие ще приеме ли автокефалия, която е по-нископоставена от тази, която има Сърбия и от тази, които имат всички останали църкви? Ще видим. И всичко, което казахме, и тези привилегии, и отговорността на Вселенската патриаршия, са неща, които Църквата е дала на Вселенския патриарх. Не ги е получил сам, не ги е поискал, не е настоявал за тях.
Водещ: Нито е наложил властта си чрез силата на оръжието или по някакъв друг начин.
Отец Никита: Разбира се. Вселенските събори са решавали за предоставянето на тези привилегии отговорности на Вселенската патриаршия. И е много грешно – според моето скромно мнение – да се опитваме да се противопоставим на всичко това. Това е все едно да се противопоставяме на решенията на отците, които те сами са решили и са взели, на богословите, участвали в тези събори. Не можем да направим такова нещо. И така, по този ключов въпрос на Свещ. Предание, в заключение можем да кажем, че Вселенският патриарх не е направил нищо повече от това, което му е дадено като негови отговорности от Църквата. Той не действа като някакъв папа или като първи без алтернатива, а работи според отговорностите, които е поел.
И мисля, че той ще бъде отговорен, ще бъде почтен пред Бога.
Водещ: И според Преданието.
Отец Никита: Ако той беше оставил тази ситуация да продължава, толкова много милиони хора да пребивават в разкол заради политиката и амбициите на една църква – не, не става така… Той обича Църквата и работи за спасението на хората. Нито някакъв натиск от страна на американците, нито нещо друго има значение. Нямат значение тези неща. Разбира се, такива обвинения са лишени от основание. Целта е да спасим хората, да ги поведем по пътя на спасението. За това е мислил Вселенският патриарх. От момента, в който Руската църква не прие да гради мостове, Вселенската патриаршия реши да действа според отговорностите, които има и даде решение на проблема.
Водещ: Какво друго бихме могли да добавим? Защото е важно хората да разберат по-добре правото на апелация (το εκλύτο)?
Отец Никита: Да, въпросът с правото на апелация. Както казахме, то дава тази привилегия, тази отговорност, която има Вселенската патриаршия, когато трябва да вземе окончателно решение по някои случаи на други църкви (когато е необходимо това) и разбира се, понякога по собствена инициатива; тоест вижда, че нещо не е наред и го коригира. Тя урежда всички църковни въпроси. И по въпроса с Украйна чрез апелацията какво стана? Разколът беше излекуван! Не беше призната схизмата, както ни обвиняват нашите братя руснаците, понеже едно е да се признае схизмата, а съвсем друго е да се излекува схизмата. И тя беше излекувана с правото на апелация. Който приема апелацията, той също така приема каноничността на Украинската автокефална църква.
Какво означава това? Както приема Свещеното Предание, както приема дейността на Църквата през вековете. Църквата функционира сотириологично, тя не мисли как да накаже, а се интересува как да спаси – затова са свещените канони. Мнозина ги следват като някаква догма, но Църквата е създала свещените канони, а не свещените канони са създали Църквата. И когато Църквата реши, тя ги адаптира, прилага ги с икономѝя или с прецизност (акривѝя), като целта е да спаси човека. Както прави и един истински духовник – той ще спаси даден човек чрез икономѝята, ще му помогне той да поеме по пътя си, а към другите ще бъде строг според каноните.
Това го казвам, за да разберем малко повече за позицията към такива исторически въпроси, като например – как църквата е действала при ръкоположенията (хиротониите). Виждаме много случаи, при които Църквата е излекувала разколите по този начин. Как? Лекуваше разколите, като извършваше приемливи ръкоположения. Направи приемливи ръкоположенията от еретици. Историята ни показва как Църквата работи по въпроса за ръкополагането, защото сега той е един от големите, по които има възражения….
Водещ: И също така се обсъждат всички онези случаи, при които са се саморъкоположили. Големи спорове!
Отец Никита: Те също си заслужава да бъдат споменати. Как Църквата работи по тези въпроси ни е показано от практиката. Има много примери, ще спомена няколко. Св. Кирил Йерусалимски е бил ръкоположен от ариани. И когато е влязъл в лоното на Православието, той е бил приет в същия сан, без ново ръкоположение. Всички ръкоположени от еретика Петър Монг, когато после са приели Четвъртия вселенски събор и са влезли в лоното на Православието, са били приети в същите санове, без ново ръкополагане. Петър Монг изобщо не можем да кажем, че е бил ръкоположен от редовни епископи – те също са били еретици. Също и в житието на св. Сава Освещени виждаме, че когато патриархът на Йерусалим Илия се възкачил на престола, след подканяне от негова страна и от св. Теодосий, свети Сава, който бил ръкоположен от еретик, бил приет в сана си, без да бъде отново ръкополаган.
Да кажем и по-скорошни примери от нашето време.
В Българската църква имахме дългогодишна схизма от 73 години и когато през 1945г. дойде времето да бъдат приети, да се върнат към каноничността нашите български братя, всички те бяха приети в същите санове без ново ръкополагане.
Да се спрем и на случая със Скопие. Разколът там е от 1959 г. – в наше време и този разкол беше излекуван. И не се чува нищо, разбира се, въпреки, че бихме могли да кажем същото, за ръкоположенията и всичко останало. Същото нещо е.
Руската задгранична църква през 2008г. по заповед на Путин се обедини с Московската патриаршия само с по един подпис под договора за обединение. Тези, които руснаците смятаха повече от един век за еретици и разколници, ги приеха както са си. Не казваме, че са направили нещо лошо, не! Според заповедите и в името Господне са го направили. Каква е Божията воля? Винаги да търсим спасение и да работим за спасението на хората.
Това е Божията воля. Така работи Църквата – гледа как да спаси, а не как да обвинява. И виждаме (това) в толкова случаи на еретици! И не говорим сега за административни въпроси като автокефалията и други подобни, говорим за ереси, които създадоха толкова много проблеми на Църквата – как после Църквата ги прегърна! Защо? За да дойде спасението, да дойде единението в Църквата. Да, това е икономѝя. Ако не беше икономѝята в Църквата, нищо нямаше да стане. И така трябва да се действа в подобни, аналогични случаи. Така е и днес. Въпросът относно ръкоположението на Макарий, защото и затова…
Водещ: Да, дали става дума за саморъкоположение или не …
Отец Никита: Да, ако смятаме, че е саморъкоположен (това са твърдения основно на руснаците), това е все едно някой да вярва, че един ден дошъл някой и казал, че вече е станал епископ, или е бил ръкоположен от някакви обикновени хора, от някакви попове, а не от епископи, да речем. Не е така. Макарий е получил хиротонията си от трима епископи – Димитрий, Егор и Методий. Те са били от схизматичната църква. Тези първите двама, Димитрий и Егор, са имали своето ръкоположение – в тяхното ръкоположение е участвал Йоан Бондарчук, който….
Водещ: Който…
Отец Никита: Който… Там е проблемът сега, че той е бил ръкоположен от други. Двама от тримата, от които е бил ръкоположен, не са били канонични. Единият е прословутият Чакалин, който е бил дякон, но тези двамата не са били епископи. Другият обаче, Василий, единствен е бил каноничен. При ръкоположението му е бил с брат си, епископ Йоан, и с други двама разколници. Т.е. имаме ръкополагане само от един епископ – там е проблемът. Забранена е хиротонията от един епископ.
Но я да видим как е действала Църквата в подобни случаи? Ръкоположението само един епископ не е нещо невиждано в Църквата. Има през годините на св. Атанасий Велики един епископ Филон, който е ръкоположил сам самичък Сидерий и тази хиротония е била призната. Евагрий също е бил ръкоположен като епископ на Антиохия пак само от един епископ – Павлин, чието ръкоположение също не е било отменено. Също така в Църквата има пример с Мелетий (разкола на Мелетий), който сам е ръкоположил 34 епископи, като Църквата е приела всички тях. И както казахме, такива решения Църквата взима за спасението на хората. По икономѝя.
Водещ: Но става дума за едно положение, което очевидно е икономѝя – една объркана ситуация с много последици на всички нива.
Отец Никита: Да, точно така, имало е много разколи, всичко е било много объркано, но тези неща не са някаква новост, не са нещо невиждано за Църквата. Да кажем, че никога не се е случвало такова нещо, че няма никакъв такъв случай. Случвали са се такива неща и са били взимани пак аналогични решения. Защото Църквата е майка, тя ще прегърне своите деца, за да ги поведе към спасението (казахме го вече), това е нейното голямо послание. Разбира се, има голяма съпротива, защото Руската църква губи много от интересите и амбициите си по този въпрос и се опитва да се съпротивлява. И цялата тази съпротива се прикрива с фрази за каноничност и прочее, от което обикновените хора не могат да разберат как точно стоят нещата.
Водещ: Епифаний Киевски каква връзка има с Макарий?
Отец Никита: Не, Епифаний Киевски няма духовна връзка с Макарий, той е бил ръкоположен от Филарет по време на периода на разкола. Светият Дух обаче запълва всички извършени тайнства по време на всичките години на разкола, когато всеки човек е бил разколник. Иначе какво, толкова хора трябваше да бъдат покръстени отново? Знаете ли, че много хора се сблъскваха всекидневно с такива проблеми в реалния живот, и в манастира идваха и ни споделяха болежките си.
Има един характерен пример, който си спомням. идват при мен и ми казват: „Отче, не знаем какво да правим. Покръстихме внучката си, а майката на нашия зет е била от църквата на Филарет. Това не го знаехме.“ Хората не са се занимавали много с тези неща, а и не са длъжни да ги знаят. „И сега един поп от Руската църква ни казва, че кръщението е невалидно. Какво да правим?“
Т.е. неща, които те карат да се питаш, как живеят тези хора. Това е голям проблем, голяма бъркотия настана, на която беше сложен край с намесата на Вселенския патриарх. Руската църква имаше интерес да си останат нещата така, за да контролира Украйна в църковно (отношение). Да казва „ние сме единствено каноничните и при нас ще идвате, това е.“ Но не мислеха за човека, за единството на Църквата. Относно въпроса за икономѝята, ако оставим правно-каноничните въпроси, зад всичко това ще видим как Светият Дух действа. Той може да иде където иска. Нима не може да въздигне чеда Авраамови от камъните?
Например, в църквата има кръщение. Родило се е едно дете преждевременно, или е заплашено да умре от някаква болест. То може да умре всеки момент и да си отиде непокръстено. Затова акушерката или майката го кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух и то бива кръстено. Детето си отива покръстено. Светият Дух възпълва всичко. Така би постъпил и Христос, за да спаси хората. Не обвиняваха ли самия Христос като закононарушител? Законотворецът да престъпва закона! Трябва да навлезем в духа на Църквата. Ако не можем да го осъзнаем това нещо, ще си останем на същото положение. Това трябва да стане, така трябва да стане и толкоз. Не, Светият Дух възпълва всичко. Така възпълни и всички тези празноти с ръкоположенията в случая с Украйна…
Водещ: И Вселенската патриаршия не е претендирала да каже, че всичко е станало законно и канонично, Вселенската патриаршия не е казвала, че всичко е станало правилно …
Отец Никита: Разбира се, че не.
Водещ: Говорим за икономѝя, затова че Светият Дух ще запълни празнотите, такава е била винаги позицията на Вселенската патриаршия.
Никита: Каквато е била позицията на Църквата през вековете. Никога Вселенската патриаршия не се е опитвала да извлече някаква изгода за себе си. Ако искаше, може би е могла да направи други неща и то по-рано, но реагира чак сега, когато нуждата е най-голяма. Тези хора нямаха друг път за спасение. Или трябваше да се обърнат към руснаците, както казахме, или към разколническите групи. Нямаха друг избор.
Водещ: Да, разбира се.
Отец Никита: И тук бих искал да кажа нещо много важно. Сред всичко това виждаме прозрението на Вселенския патриарх, който три години преди войната даде автокефалията на Църквата на Украйна. Ако това не беше се случило, днес нямаше да има останал нито един православен украинец. Щяха да се насочат всички другаде – към униати, към католици. В Украйна има доста от тях. Но украинците сега си имат канонична православна църква.
Водещ: И така виждаме правилния избор благодарение на Бога. Видяхме впоследствие ролята на Божията помощ.
Отец Никита: Единственият им избор би бил, ако искат да останат православни, да отидат към Московската патриаршия, която благославя тяхната смърт.
Водещ: Много правилно.
Никита: Нямаше да остане нито един, в това можете да сте сигурни. Щяха да останат много малко, онези 3%, които продължават да поддържат Московската църква в Украйна, те щяха да останат православни. Както в Полша – 3%. Всички останали щяха да са католици или униати.
Водещ: Всичко това, което обсъждаме в момента, отец Никита, как бихме го разгледали на една правилна еклисиологична основа, коя е правилната еклисиология за нашата църква и как всичко това се пресъздава в Украйна?
Отец Никита: Има много еклисиологични празноти след действията на Русия. Едно „хитроумно“ нещо, което направиха във връзка с автокефалията на Украинската църква, беше тяхното изобретение да поддържат общение с митрополии и митрополити, които не желаят автокефалията на Украинската църква и я отричат. С тях имат общение, правят заедно богослужения, а с всички останали, дори с официални съобщения, се забранява абсолютно всичко, дори съвместната молитва. Това е нещо невиждано. Ако искаме да говорим за нещо чисто ново в Църквата, ето – имаме го пред себе си.
Говорят на свещениците, които се противопоставят на автокефалията, стимулират ги да се обявяват против и, в никакъв случай да не правят богослужения с онези, които подкрепят Украинската църква, или са служили заедно с такива, но тук сами попадат в капана на канона, на който се позовават – на втория Антиохийски, който казва: този, които има общение с някой неканоничен, т.е. разколник, да бъде и той неканоничен, да бъде и той схизматик. Сега какво става? Този канон не ни говори за съслужение, а ни говори за общение. Едно е общението Христово, един е потирът, едно Тяло е Църквата! Ако смятат Вселенския патриарх за схизматик, защото е служил с автокефалната църква на Украйна, тогава всички, които споменават Вселенския патриарх, също са схизматици, начело със Света гора. Света гора всеки ден поменава Вселенския патриарх. Не е нужно да каже някой изрично, че е признал украинците, след като има поменаване (μνημόνευση). Това е, край! Това е правилната еклисиология, това определя нашата Църква.
Водещ: И след като Йерусалимският патриарх поменава Вселенския патриарх всъщност и той приема…
Никита: Това е друг пример. Виждате, че никоя църква не е прекъснала отношенията си с Вселенската патриаршия, освен Руската църква. Всички имат общение, но за да скършат хатъра на Руската църква, или предвид други интереси. правят това, което иска тя – да нямат общение и служение…
Водещ: Което обаче е фалшиво.
Отец Никита: Така е, да. Църквата е едно Тяло. Това, което Ви казах и преди – един е начинът за функциониране на Църквата, всичко останало са изкуствени теологични конструкции, за да бъдат задоволени някакви амбиции и да бъдат постигнати някакви цели.
Водещ: Както, например това, че Гръцката църква не може да направи нещо различно, освен да поменава Вселенския патриарх.
Отец Никита: Затова и говорим за изолирани случаи, които имат други цели. Ако някой обича Църквата и единството на Църквата, няма проблем с тези неща – такава е Църквата. Ако някой смята, че Църквата е нещо различно, значи той следва други пътища, по-опасни, бих казал, за спасението на душата. Също така по въпроса с еклисиологията си заслужава да споменем тактиката на Руската църква, която където и да отиде, завзема някакви територии, поставя там свой храм, създава свои митрополии, назначава митрополити и ги поглъща към своето лоно – нещо, което представлява чутовно нарушение на каноните.
Но винаги такава е била тактиката на Руската църква. Днес тя декларира, че се е разпростряла в 17 страни. Как така една църква се е разпростряла в 17 държави, кой ѝ е дал това право? Какво става с автокефалията? Всички я зачеркнахме! Както казахме, има конкретни граници на юрисдикцията! Това, което прави (Руската църква) – да създаде уж някаква нова еклисиология, е грешка. Да си в 17 страни? 28 канон на Четвъртия вселенски събор казва пределно ясно кой има юрисдикция на територии, извън тези на автокефалните църкви и това е Вселенската патриаршия. Епохата, през която е написан канонът, териториите извън Византийската империя и народите в тях са се смятали за варварски народи, както казва и канонът. Този, както и други канони, не са в изгода на Руската църква и затова тя иска да ги отмени.
Казват: „Вече няма Византийска империя, така че защо да правим всичко това?“ или „Тези канони са създадени на основата на Византийската империя“. Но Византийската империя я няма от 500, от 600 години! Не е изчезнала сега. Т.е. 600 години всичко беше добре и сега хоп – изведнъж казват, че щом няма Византийска империя, няма да спазваме каноните! Църквата обаче винаги така е била управлявана. Включително през тези 500, 600 години, откакто не съществува Византийската империя. Църквата не зависи от някаква империя. Каноните, съборите и всички техни протоколи са основополагащи – така функционира Църквата. Ако някой не е съгласен, той върви по други пътища, които са опасни.
Водещ: Основата на този проблем е явлението етнофилетизъм, така ли е?
Отец Никита: Етнофилетизмът е всъщност национализация на Църквата. Ние сме една Църква за всички – за руснаците, примерно, за сърбите и за гърците, а не сме църква само за едните или само за другите. И изведнъж виждаме, че Руската църква става църква за всички руснаци навсякъде по света! Но това е ерес, която беше осъдена много правилно от Александрийската патриаршия, защото приемането на тази еклисиология в Руската църква –имаме правото да го кажем – й позволи да стигне чак до Африка. Без никаква връзка с техните граници, с каноните, с нищо! Няма никакво зачитане на каноните от страна на Руската църква, никакво! Нарушават много десетки канони с това решение да навлязат в Африка. Никакво зачитане на нищо!
Всички тези неща обаче – не говоря за сегашния момент – ще дойде време и ще намерят своето решение, ще бъдат обявени за антиканонични, каквито са, и то от всички църкви! И тази липса на чувствителност към каноните позволява на Руската църква да манипулира други църкви, които се страхуват по някакъв начин от нея, поради нейната мощ. И те знаят, че ако признаят автокефалната църква на Украйна, ще имат много проблеми на своите територии. Например ще постъпят така, както правят в Африка – и кой ще им попречи? Навсякъде, където има някаква идеология, там отсъства евангелският дух. И сега виждаме в тази етнофилетистка идеология на руснаците пълното отсъствие на обичта, на евангелската прошка, дори и спрямо враговете. Пълно отсъствие!
Водещ: При всичко това, което се случва, как виждате позицията на Вселенската патриаршия, на Вселенския патриарх, който стана обект на много критики, дори лични?
Отец Никита: Вижте, мнозина смятат, че искаме да защитим Вселенската патриаршия. Не, ние защитаваме истината и за нея ще говорим, и нея ще утвърждаваме. А истината по конкретния въпрос е на страната на Вселенската патриаршия. Вселенският патриарх взе тези решения –синодални, разбира се – на основата на единството на Църквата. Ттова е целта – единството на Църквата. Страната, която не се интересува от единството на Църквата, е Руската църква. Прави обръщения, меморандуми, но се вижда, че единството не я интересува. Не е нужно много мислене, за да се сети някой, че това е точно така. И заради всичко това Вселенският патриарх, вследствие на руската пропаганда в много страни, включително и тук, в Гръцката църква, стана обект на множество клевети, обвинения, ругатни и то персонално спрямо личността му. Вселенският патриарх и Църквата-Майка какво трябваше да направят? Да предприемат репресивни мерки? Това щеше да е най-лесното, и тези мерки щяха да бъдат доста тежки!
Водещ: Да действа отмъстително…
Отец Никита: Точно така. Но тя действа като Църква-Майка, която въпреки неблагоприятната ситуация иска и тях да спаси, изчаква всички замесени да се опомнят и да се съобразят по някакъв начин. Вселенският патриарх не е някой тиран, не действа деспотично, и пренебрегна всички тези клевети, обиди и ругатни, благославяйки отправилите ги. А както знаем, така са действали и нашите свети предци, които също са били обвинявани – както става и днес – и те са отвръщали с благословения. Патриархът, разбира се, много духовно посреща всички тези неща и един типичен пример отскоро е, че предложи на патриарх Кирил да се изправи пред Путин и да му каже да спре войната, дори и ако трябва да загуби своя трон.
Т.е. какво му предложи? Каквото и да правим, сочи стародавната традиция, отговорността се носи от патриарсите. Жертвали са трона си в името на Евангелието, изправяйки се пред императорите. Всичко това говори много добре за Вселенския патриарх, чието име с всичко това се освещава. Клеветите, обвиненията, всички тези неща дават святост на този човек. Голяма святост. Колкото повече са клеветите, толкова по-свят става. И така работи Вселенският патриарх – на основата на единството и на спасението на хората. Това го интересува. Казват, спечелил бил много от Америка, всякакви такива необосновани обвинения. Какво спечели? Това спечели в крайна сметка – клевети и обвинения. Това е „печалбата“.
Водещ: Отец Никита, завършвайки този разговор, който провеждаме, искаме да ни кажете каква е днешната ситуация от църковна гледна точка в Украйна и какви са перспективите след всичко, което се случва там?
Отец Никита: Факт е, че автокефалията на църквата на Украйна е един свършен църковен акт. Какво означава това? То е като с кръщението. Веднъж покръстен човек не се кръщава отново. Точка. Можем да наподобим цялата ситуация с чудесата Божии. Господ възкресява мъртвите, прави много чудеса, безброй – болни, луди, излекува ги всичките. И заради това го клеветяха и обвиняваха. Същото става и днес. Това е чудо – връщането на толкова милиони хора на каноничния, на църковния път. Другото, с което можем да наподобим тази ситуация, е завръщането блудния син, при което големият брат не искал да влезе вътре да празнува с останалите. Не се зарадвал, че брат му се е върнал. Има много паралели.
И, разбира се, днес Руската църква – и като казваме „руската“ имаме предвид и църквата на Онуфрий – не спира да обвинява, че има гонения срещу тях, което всъщност няма никаква връзка с реалността. Говорят за гонения, като имат предвид едно пълно преследване и тормоз от всякакъв характер. Но какво реално става? Има много разобличения, и това не е само от началото на войната. Лесно можехме да кажем, че само войната е причината, но има много обвинения към представители на Руската църква в Украйна, че пропагандират в полза на Русия и затова излязоха съобщения, че се правят разследвания. Появиха се данни за тях, че имат руски паспорти, пропагандни брошури и материали, недопустими призиви от тяхна страна. И бяха взети ограничителни мерки спрямо тези хора. На първо време. Когато врагът ти се намира вътре в твоята страна, как може да не вземеш мерки? Как можеш да оставиш да действа отвътре една проруска група? Трябва по някакъв начин да ги отрежеш. Не казвам, че всички са такива, но говоря за онези, които бяха разкрити. Бяха направени изследвания и за устава на църквата на Онуфрий, защото самите те през месец май 2022г. съобщиха, че заличават всякакво споменаване на Московската църква от устава си. Бяха направени изследвания, които доведоха до извода, че не са прекратили тази връзка…
Водещ: И влияние…
Отец Никита: И влиянието от страна на Руската църква. Впрочем, Руската църква не прие отправеното искане през месец май за заличаване на всяко нейно споменаване, защото така или иначе тя е неин клон и продължава да има общение с другите църкви чрез Московската патриаршия. Това не се е променило. Свещеници от църквата на Онуфрий се събраха и поставиха теми за обсъждане относно юрисдикцията и зададоха и други въпроси, като например: нашата църква автокефална ли е, призната ли е от някого, отрекли ли сме се от устава на Руската църква, в който се казва, че сме неин филиал и имаме тесни отношения, и ако да – къде са тези документи, дайте да ги видим? (тук).
Това поискаха тези свещеници, като поставиха и други въпроси. Но те не получиха никакъв отговор. И няма как да им отговорят, защото няма как да се аргументират. Ясно е, че продължават манипулациите по различни начини. Беше направено анексиране в окупираните територии, бяха анексирани тамошните митрополии към Руската църква и нямаше никакви протести, а виждаме какъв ожесточен отпор и омраза има сега, когато някоя енория гласува по най-демократичен начин да се присъедини към автокефалната църква. Там се действа с голяма омраза. А за този грабеж на цели митрополии? Не говорим тук за някакви енории – от страна на Руската църква в окупираните територии – хората на Онуфрий не протестираха. Как след всичко това имат претенцията и искат да останат в храмовете-паметници като Киево-Печерската лавра или Почаевската лавра, които принадлежат на държавата…?!
Водещ: Държавна собственост са…
Отец Никита: Да, държавна собственост са, и в цялата тази сложна ситуация те считат самите себе си за подложени на гонения. А можеха да направят много неща. Проблемът им бил Вселенският патриарх Вартоломей, който създаде една църква, а не е патриарх Кирил, който иска смъртта им! Проблемът им бил Зеленски, който искал да ги махне от Лаврата, а не е Путин, който унищожи толкова храмове, много от които и техни! И виждаме, че риториката на църквата на Онуфрий е подобна на тази на Руската църква. Те са в едно съзвучие. Така например Онуфрий отправи един призив към комисията на ООН за човешките права, за да защити своята църква и изтъкна същото, което каза и руската страна. Наистина интересно е да чуеш как патриарх Кирил въздига глас в тяхна защита срещу тези „гонения”, срещу потъпкването на човешките права. На кого? На вярващите, чиято смърт той благославя! Това е крещящ оксиморон.
Водещ: Абсурдна е цялата тази ситуация.
Отец Никита: Да, точно така. Съществува един начин на мислене, който битува и в Гръцката църква, че Русия е тази, която ще защити православния свят. Това е тръгнало още от времето на мита за Третия Рим, не са някакви нови неща, отдавна съществува такава концепция. Как обаче да кажем, че може да защитава Православието този, който се противопоставя на повелите на Евангелието, на най-основополагащите заповеди на Евангелието? Как можеш да благославяш една война и смъртта на толкова хора и да не казваш нищо за своето паство в Украйна, което бива убивано – да не кажеш и една дума за утеха? И от друга страна да се считаш за негов защитник! Това са абсурдни неща, които обаче с помощта на пропагандата изглеждат красиви, хубави, оправдани. Виновен е лошият, греховен Запад, а Русия е „бъдещето на православието“. Това се лансира.
Водещ: И цялата тази война, в която биват убивани хора, е толкова абсурдна.
Отец Никита: Много абсурдна е. За голямо съжаление, не можем да видим цялата ситуация такава, каквато е в действителност. Не е нужно да правим някакви големи търсения, нека да погледнем към Евангелието. В Литва петима свещеници отправиха призив срещу войната и ги наказаха – разбира се, без никакъв църковен съд. И това Ви го казвам, защото един от тях дойде при мен и си поговорихме. Сега, доколкото знам, патриархът може би ще даде някакво решение…
Водещ: Да, така изглежда…
Никита: Или сме заедно с Евангелието срещу войната (и за обичта, дори и за обичта към врага), или сме на страната на други амбиции и цели. И в Новия Завет какво казва св. апостол Павел: „но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде анатема” (към Галатяни – бел. прев.). Знаем Евангелието, не трябва да търсим аргументи някъде другаде, знаем волята Божия, знаем как да действаме, а сега някои се опитват да изкарат бялото – черно и черното – бяло, за да намерят аргументи в своя изгода. И ако ние не искаме, не позволяваме в своето съзнание да върнем в каноничността толкова милиони хора, това е грях! Каква е причината, поради която не бих приел такова нещо? Има Църква, която решава – това е! Имаме неин акт и всичко е приключено. Ние продължаваме заедно с нашата Църква, със Свещеното наше Предание, с нашата еклисиология по един сигурен път на спасението. И времето ще покаже, че извършеното от Църквата е най-доброто. Това е. Имаме петнадесета автокефална църква – Църквата на Украйна под предстоятелството на митр. Епифаний.
Водещ: Вие виждате ли някакъв начин за преодоляването на тази схизма? Или времето ще я излекува постепенно?
Никита: Сигурно, но това са неща, които изискват време. Мисля, че е трудно да бъде намерено решение при днешната ситуация, с тези предстоятели. Изисква се голямо смирение. Как ще постигнем такова смирение? Как някой може да каже „да, направих грешка, имате право, Ваше Всесветейшество г-н Вартоломей, направихме грешка по този въпрос“. За да можеш да го направиш, трябва да се опълчиш, да се противопоставиш на политиката на твоята собствена държава. Не мисля, че това може да стане толкова лесно. С Божията помощ може да се случи, но само с човешките възможности няма как да стане.
Водещ: Т.е. ако зависи само от усилията на хората, виждаме едно блато пред себе си, но с Божията помощ тези усилия може да се увенчаят с успех?
Никита: Вижте, може да има едно начало, ако някои църкви лека-полека с течение на времето (което и ще стане) започнат да признават новата Украинска църква. Като се избавят от страха, който изпитват от руснаците, от Москва, от рисковете, на които ще се изложат след това. Ще я признаят. Някои църкви са много близо, като патриаршиите на Румъния, на България, на Грузия… Може би точно сега, с тези техни предстоятели в момента не знам, но във всеки случай не са далеч. При обсъжданията с техни представители климатът е такъв. Ако положим началото, мисля че пътят ще бъде открит. Има други църкви, които са зависими и финансово, и по друг начин. При тях ще бъде много по-трудно. Може би ще трябва Руската църква да им каже: „добре, признайте ги“. Ако някой ден тя реши да работи за единството на Църквата, може и да го направи и да им каже: „признайте ги“, за да имаме единство на Църквата. Да приключим с всички разколи. Това го иска и Бог. Не може всеки да върви по свой път. Но сега ситуацията е такава, по средата й е войната, така че не е точно сега времето всички да седнат на една маса, за да обсъдят тези неща.
Водещ: Ако искате да отправите едно финално послание, какво ще бъде то?
Отец Никита: Може би това: да спрем, да престанем да се изправяме един срещу друг по този въпрос, защото такава е Божията воля. Но дори и да не е такава волята Му, ако е само човешко деяние, то ще се осуети. Но ако е от Господа, то няма как да не успее. Нещата искат внимание. Ако е от Господа, то ще е благословено, а ако не е от Господа, и не е благословено, ще пропадне. Колкото и да воюват, то ще дойде, зашото с кого воюват? Със самия Бог!
Водещ: Нека с това Ваше послание завършим. Отец Никита, благодарим Ви специално за проведения разговор. Получихме много информация, но и беше необходимо да чуем един глас от Света гора, защото винаги е имало такава традиция – монасите и Света гора да участват активно във всичко това, което се случва в нашата църква…
Никита: Винаги…
Водещ: Трябва винаги да имаме това предвид.
Никита: Гласът на Света гора – това е Свещеният Кинотис и игумените. Ще чуваме различни мнения, че светогорските отци са казали това или онова. Но Свещеният Кинотис като съвкупност и с мнозинство, с което взима своите решения, има ясна позиция – Вселенската патриаршия даде справедливо автокефалия на Църквата на Украйна! И тези мнения, които изразих лично, са в духа на мнението и на решението на отците.
Водещ: Благодарим Ви, да сте добре и се надяваме този разговор да продължи и може би да бъде едно добро начало.
Отец Никита: Амин. С Божията помощ!
