Маргарита Генчева
Митр. Наум Струмишки
Очистването на сърцето от страстите
Умът има една енергия и с нея той изпълнява две функции: първична – за молитва и общение с Бога, и вторична – за изпълнение на Божията воля. Ние най-често използваме, както първичната, така и вторичната функция, за да изпълняваме собствената си воля и така се лишаваме от божественото преобразяване.
Нямаме никаква полза за духовното си израстване, ако чрез основната функция на нашия ум насочваме енергията му към Бога в молитва, но в същото време чрез вторичната функция на ума не насочваме енергията му към изпълнение Божиите заповеди – в послушание, смирение и анонимност. Активирането на първичната функция на ума е първият стимул за действието на вторичната функция, но втората трябва непрекъснато да следва първата и двете трябва постоянно да се допълват и подсилват, за да имаме успех.
Мнозина пренебрегват „горението на сърцето“, т.е. много малко вярващи полагат усилия да насочат с молитва енергията на ума си към неговата същност в сърцето. Защото без горението на сърцето, дори и да участваш в сто „преломявания на хляба“, очите ти няма да се „отворят“, тоест няма да познаеш Господа чрез просветлението на ума.
Умствено-сърдечна молитва има на първото ниво на духовно израстване – очистване на сърцето от страстите. Разбира се, не сте и чували за това. Сега слушайте: ние трябва да се опитваме да насочваме с молитва енергията на ума към нашето духовно сърце винаги, когато ни се представи възможност. Докато сме в първия етап на духовното израстване, ние няма да можем да навлезем и да достигнем молитвено, с нашата енергия, до същността на сърцето и до Божията благодат – вътре в него, а ще достигнем само околностите на сърцето, защото сърцето се отваря само за онези, които са на втория етап на духовно израстване – просветление на ума. Но и този ограничен обхват на енергията на нашия ум е достатъчен и съответства на степента на нашето духовно развитие, както и с Божията воля, за да се нарече умствено-сърдечна молитва. Точно това ни съветва Господ Христос в Своето Евангелие: „Чукайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите“ (виж: Матей 7: 7), а без този подвиг никой не може да се надява, ако говорим за обичайния начин, да получи дара на аскетичната умствено-сърдечна молитва. С една дума всичко е точно така, както трябва да бъде според нивото, на което се намираме.
И още нещо: нашата цел е чрез този подвиг да влезем молитвено в сърцето си и там да влезем в общение с Господа, но в този подвиг се появява и съпътстваща опасност, а това е демонът, който след Кръщението ни е изгонен от вътрешността на нашето духовно сърце и се намира в заобикалящата го среда. Така, когато насочваме енергията на нашия ум, преобразен с молитва – защото никой не може да нарече Иисуса Христа Господ, освен чрез Светия Дух, към сърцето си, всъщност, без да искаме, ние уцелваме точно него (демона) и тези удари го карат да полудее. Ето защо ни се случва цялата тази съпротива срещу този подвиг: първо, ние изобщо не го започваме – завладени сме от динамиката на този живот, и второ, дори и да го започнем, той ни се показва от демона в нашето въображение като безсмислен, труден, пречещ и т.н., така че да се откажем от него.
Но Господ каза: „Който хлопа, ще му се отвори, и който търси, ще намери; защото кой е този човек от вас, който, ако поиска от сина си [Христос] риба, ще му даде змия [демон]?” (виж: Матей 7, 8–10).
Следователно този подвиг трябва да съществува в нашия християнски живот, ако искаме по-големи дарби, но в същото време това първично използване на енергията на нашия ум – общуването с Бога, трябва да бъде последвано и подкрепено от вторичното използване на енергията на нашия ум – общуването с този свят, тоест послушание към духовния отец при изпълнение на Божиите заповеди – защото едното без другото е невъзможно.
Ако я използваме правилно, както в първичната, така и във вторичната й функция, нашата умствена енергия се преобразува посредством единството с Божествената нетварна енергия.
Какво точно означава да използваме енергията на ума си? В основната си функция ние насочваме енергията си към единствения истински Бог – Отец, Син и Светия Дух, а не към някакви фалшиви богове или някакви безлични медитации, докато във вторичната функция насочваме енергията си към изпълнението на Божиите заповеди, а не към изпълняване на собствената си волята – за да задоволяваме страстите си.
Правилното използване на двете функции на ума е от решаващо значение за правилния духовен напредък.
Достатъчно е да не използваме правилно едната функция и това обикновено е основната, т.е. молитвеното насочване на енергията на ума ни към Бога – в същността му, в сърцето, за да бъде спрян всякакъв духовен растеж, точно като птица, която не може да лети само с едно крило.
Едва след като човек насочи енергията на ума си към сърцето си, той идва на себе си. Иначе цялото останало време е вън от себе си.
Написах ти това за молитвата, защото ти, за разлика от много други, наистина търсиш и се интересуваш от умно-сърдечната молитва, а написаното е толкова просто и събрано до степен, която не може да се намери никъде другаде.
Разбира се, човек трябва да се изповядва и причастява, за да може успешно да насочва молитвено енергията на ума си към сърцето си и неговата околност. Изпълнението на Божиите заповеди и пламенният молитвен подвиг са неразделни и взаимно се допълват в светотайнствения живот на Църквата, т.е. едното без другото е почти невъзможно.
—————
Превод: архим. Никанор
