Радина Райкова
Умори се всичко да изчисляваш в живота си.
Да чувстваш вина и несигурност за всяко твое движение или чувство.
Умори се да чакаш живота и той все да закъснява с ден.
Превърна себе си във враг.
Изправи го там на стрелбището на вината и го изтощи до смърт.
Дойде време да си поговорите.
Да си кажете всичко, което криете в себе си, той с неговото „искам“ и ти с твоето „трябва“.
Говори му, кажи му „изтощи ме, и аз те изтощих сърце мое.
Нарани ме, аз те намушках. Досаждаше, а аз те измъчвах безсрамно и саморазрушително.
Не знам как стана така, как животът поднесе така нещата, че започнахме да живеем като двама големи врагове.
Сякаш не сме едно, а двама различни и опоненти. Ежедневно единия водеше война срещу другия, с безкрайна омраза се опитвахме да се унищожим взаимно.
Знаеш ли какво ти казвам? Ето сега като минаха години в битки и кавги, преследвания с вина без капка въздух и незалязващ страх, нека си стиснем ръцете.
Да се помирим, да кажем „стига толкова“. Да не сме двама, но да сме едно. Не врагове, а приятели в един общ път. Ръка за ръка да вървим към победата над смъртта. Да не я оставяме да ни се смее иронично, че пилеем времето си в братоубийствени битки.
Да ме прегърнеш и аз да те прегърна още по-силно. И да отидем знаеш ли къде; На едно високо място, на един хълм, да застанем до зори и за първи път да кажем на Бог едно голямо „прости“, че пропиляхме живота си в нечисти дни. Да седнем и да заплачем горчиво, да кажем „прости“ на живота за първи път…“.
–––––
Превод: Радина Райкова
Вижте още беседи в Блог на отец Харалампос Пападопулос и на неговия авторски етикет.
