Възможно е намерените останки от манастир на Света гора, да са мястото, където през 18 век се е подвизавал украинският църковен и културен деец, писател и светец преп. Паисий Величковски (1722 – 1794), съобщава сайтът Afon.org.ua
„Доскоро тази обител на един изключителен украински светец се смяташе за изгубена. Историческото ѝ име е „Калива Кипари“. Именно тя стана първото място в Атон, където се подвизавал св. Паисий Величковски, който я възстановява със собствени усилия. Тук той живее в първите дни от престоя си на Света гора в пълно уединение от 1746 до 1754 г. Тук става монах с името Паисий, събира първите си ученици и започва своята книжовна и преводаческа дейност” – пише Сергий Шумило, директор на Международния институт за атонско наследство.
Според учения този манастир са намира на територията на бившите манастирски градини, поради което е получил името „Кипари“ (от гръцката дума „Κηπουρός“ – градинар). „Катизма е малка каменна монашеска колиба, която някога е била използвана за жилище на манастирския градинар. Сега е в руини. Наскоро те бяха случайно открити за първи път от атонските монаси по време на изсичането на гъстите и непроходими храсти на манастирската гора. Според много знаци и описания изглежда, че това вероятно е самото жилище на преп. Паисий Величковски. Това обаче изисква допълнителни изследвания“, подчерта ученият.
По покана на атонските монаси Сергий Шумило, директор на Международния институт за атонско наследство, заедно с Александър Сосонюк, консул на Украйна в Солун, посетиха това място на монашеските подвизи на забележителния украински светец в края на ноември – началото на декември 2022 г. По време на посещенията си Сергий Шумило успява да направи предварителен оглед и да заснеме руините на манастира от различни страни. Според него „руините на манастира се намират в труднодостъпна местност сред гъсти горски гъсталаци и храсти. За да стигнем до тях, трябваше да си пробием път през храстите. В бъдеще ще се наложи да продължи проучването му, а евентуално и реставрацията му“, казва историкът.
Научната експедиция до Атон е осъществена със съдействието и подкрепата на консулството на Украйна в Солун.
Преп. Паисий (роден като Петро Иванович Величковски; 1722 – 1794) е изключителен украински църковен и културен деец от 18 век. Произхожда от семейство на украински казашки свещеници от Полтавска област. Възпитаник на Киево-Могилянската академия, през 1746 г. заминава за Света гора, където живее 17 години. На Атон Паисий първо се установява в село Кипари, където живее 8 години, по-късно основава килиен манастир, а след това Илиинския скит, в който под негово ръководство живеят около 70 монаси, сред които много бивши запорожски казаци. Тези манастири стават центрове на украинския духовен и културен живот на Света гора. Паисий Величковски става известен като преводач на древни съчинения на светите отци и възродител на изгубените древни традиции на източното монашество, старчество и исихазъм, с което поставя началото на т.нар. „филокалическо възраждане“ и духовно и културно пробуждане в Украйна, Румъния, Молдова, Балканите и Гърция. Умира в Румъния на 15/28 ноември 1794 г., оставяйки след себе си голям брой (над 300) ученици и много преводи и духовни произведения. В Румъния той е почитан като един от най-забележителните светци на Румънската църква. Във връзка с 300-годишнината от рождението му цялата 2022 г. е обявена за юбилейна в Румънската църква. Паисий Величковски. Във връзка с 300-годишнината от рождението му цялата 2022 г. е обявена за юбилейна в Румънската църква.
Ще припомним, че на 28 ноември 2022 г. се навършиха 300 години от рождението на украинския светец, църковен и културен деец и писател преп. Паисий Величковски. По-специално, в бившия „Казашки“ Илиински скит на Света гора, основан от св. Паисий през 1757 г. се състояха тържества по повод деня на паметта и годишнината на светеца. На церемонията присъстваха почетните гости от Украйна – консулът на консулството на Украйна в Солун Александър Сосонюк и директорът на Международния институт за атонско наследство Сергий Шумило.