Християнство.бг
На 24 и 25 октомври 2025 г., в Културния център „Малиотис“ в Бостън, САЩ, се проведе Втората годишна конференция на Сдружението за православно канонично право на Северна Америка.
Конференцията включваше 26 доклада от православни, ориенталноправославни, католици и други изследователи, събрали се, за да представят трудове, които отразяват съвременното изследване във всички области на каноничните науки, както и за дискусии относно каноническата практика в професионален контекст. Лекторите демонстрираха висока научна стойност на своите изследвания и широкия обхват на тази мултидисциплинарна област. В края на конференцията броят на участниците надхвърли сто души.
Откриването на конференцията бе отбелязано с тържествен прием, на който приветствени слова произнесоха: протойерей д-р Патрик Вискусо, президент на Сдружението и д-р Димитриос Катос, президент на Гръцкия колеж „Св. Кръст“. Поздравителни думи отправиха Бостънският митрополит Методий, Архиепископ Ричард Хенинг от Римокатолическата архиепископия в Бостън и дякон Кен Лиу от Православната християнска адвокатска мрежа. Бяха прочетени писма с подкрепа и благослов от името на Американския архиепископ Елпидофор и епископ Месроп Парсамян, глава на Източната епархия на Арменската църква в Америка.
Православното канонично право обхваща цялата област на източнохристиянската канонична история и практика, включително ориенталните и източнокатолическите традиции. Тази дисциплина се простира отвъд прегледа на формалното законодателство и включва широк спектър от практики и литература. Каноничният и правният живот на Църквата се отразява в различни области, като хагиография, литургия, изкуство, химнография и пастирска практика.
С благослов на Бигорския игумен и Антанийски епископ Партений, на конференцията участва архимандрит Анатолий Бигорски, който в момента провежда докторско изследване на служебниците в Охридската архиепископия от XIV–XVIII век. Той представи своята статия „Литургическите перспективи на каноничните писания на Хоматиан“, а ето и кратко резюме.
Литургически перспективи на каноничните писания на Хоматиан
Димитрий Хоматиан, или Хоматин, архиепископ на Охрид от 1216/17 г. до смъртта си около 1236 г., е изтъкната личност във византийската историография. Неговото обширно дело, съставено от канонични отговори, правни становища и пастирски решения, представлява ценно наследство и значителен принос към каноничното право на Източната православна църква. Въпреки че неговите писания са преписвани и широко разпространявани в късното Средновековие, те са публикувани в съвременни издания чак през XIX век — в атинската Синтагма на Ралис и Потлис (том 5, 1855 г.) и в посмъртното издание на кардинал Питра, Analecta (том 7, 1891 г.). През XX век Жан Дарузес оценява автентичността на няколко негови текста, а Гинтер Принцинг подготвя критическо издание на Ponemata Diaphora през 2002 г.
Освен изучаването на каноничното му съдържание, Хоматиан често се разглежда и в контекста на по-широкия конфликт между Никейското царство и Епирското деспотство по време на латинската окупация на Константинопол (1204–1261). В този контекст учените разглеждат неговите становища относно азимите (безквасния хляб, използван от католиците при извършването на Евхаристията), други теологични различия и въпроси, свързани с общението с Латинската църква. Хоматиан се занимава и с литургически въпроси на византийския обред, които представя като израз на източната църковна традиция — и според него като задължително църковно право — които все още не са били предмет на по-задълбочено проучване от литургистите и често се пропускат в източниците, които те разглеждат.
В отговорите си до митрополит Константин Кавасила от Драч и до крал Стефан Радослав от Сърбия, Хоматиан обработва рубрични въпроси (за това как точно се извършва дадено богослужебно действие според църковните предписания), като азматските и монашески елементи във вечерната и утренната служба, както и въпроси, свързани с Божествената литургия. Тези канонични текстове представляват уникално свидетелство от XIII век за съответните и по-късни практики, както и за други източници за литургическата практика. Сред другите теми са значението на неделите и празниците в покайната дисциплина на Хоматиан, употребата и цветовете на литургичните одежди, както и евангелските четения.
Този труд се задълбочава в тези литургически въпроси и представя все още недостатъчно изследвания литургически материал, съдържащ се в каноничните отговори на Хоматиан, който отразява не само локалните рубрични практики, но и предоставя рядко, датирано свидетелство за византийската литургическа среда от XII–XIII век. Надяваме се, че тази първоначална и предварителна разработка за литургическата дейност на Хоматиан в Охридската архиепископия ще допринесе за по-доброто разбиране на взаимодействието между каноничното право и литургическата практика и ще стимулира съвременните литургисти да се занимават по-задълбочено с този значим, но пренебрегван източник.
Източник: Бигорски манастир „Св. Йоан Предтеча“
