Eлисавета Георгиева
Проблемите възникват, когато приоритетът не е реалната богословска работа с наследството на светите отци, а проста компилация с цитати. За съжаление у нас богословските спорове често се превръщат във фехтовка с цитати от светите отци. Зад тази фехтовка няма философско разбиране: защо използваме определени текстове, на какъв принцип ги избираме, защо обикновено се позоваваме на светите отци и т.н. Неопатристичният синтез като метод обикновено се противопоставя на философското, рационално разбиране. Самите отци много биха се удивили на такова пренебрежение към философията.
Св. Василий Велики в беседата си „ Към юношите за това как да се извлича полза от езическите съчинения“ обяснява защо да се ползва езическата философия понякога е полезно. Днес ролята на „езическата философия“ изпълнява съвременната философия и съвременната наука като цяло. В качество на аргументи трябва да използваме техните постижения. Ясно е, че науката също не е последна инстанция. Във всяка хипотеза или теория е заложена и възможността за нейното опровержение. Въпреки това ние се обръщаме към науката – биология, геология, история и т.н. за да използваме техните данни и методи за собствени цели.
––––––––––––
Андрей Владимирович Шишков,
Старши преподавател, работил в Секретариат СББК РПЦ.
Из „Разговор с Богом – это всегда риск“
Списание ФОМА
