Меню Затваряне

Фарисейство и християнство

Архим. Вартоломей (Газетас)

Архим. Вартоломей, игумен на св. обител „Есфигмен“, Света гора-Атон

„Не се самовъзвеличавайте като фарисеи…“

С това увещание нашата света Църква ни въвежда още веднъж през нашия земен живот в периода на Постния триод. Фарисейството е синоним на лицемерие и лъжа. Периодът на Триода е преддверието на Великия пост, периодът par excellence на духовна борба за християнина. Приближавайки, следователно, този период, светата ни Църква подготвя християните, като им показва по какъв начин ще се борят. Тя увещава още отначало християните да започнат своя духовен подвиг със смирение, показвайки примера на митаря и фарисея.

Грешният митар става пример на смирение, а благочестивият фарисей – пример на гордост. Грехът не е пречка за спасението, защото съществува покаяние. Напротив, лицемерието и високомерието не водят до спасение, защото стават пречка именно за покаянието.

„Благочестивият“ фарисей беше строг пазител на закона. Молеше се според закона, даваше милостиня. Проявяваше прецизност в изпълнението на закона в живота си. Но цялата тази прецизност не беше достатъчна за неговото спасение, защото сърцето му не беше ангажирано с всички тези усилия. Той беше станал коравосърдечен и това се виждаше от начина, по който толкова жестоко и пренебрежително се обърна срещу грешния митар, когато се молеше и се хвалеше с подвизите си. Ако сърцето му беше смекчено от неговите добри дела и молитви, той щеше да прояви малко милост, щеше да се помоли на Бога да прости греховния живот на митаря и да просвети ума му да се покае. Всичките усилия на фарисеина бяха, за да си придава вид за пред хората.

Като някой “добър християнин”, бихме казали днес, който се интересува само от изпълнението на религиозните ритуали, но стои далеч от Божията благодат, без да променя нищо в живота си.

Колко поучителна и колко навременна е днешната притча за митаря и фарисея!

Светите отци го поставят на първо място в поредицата за подготовка на Великия пост. От самото начало той ни увещава да не се молим фарисейски, лицемерно, а със смирение, истински. Без смирение подвигът и трудът на поста ще бъдат безсмислени. Ще останем коравосърдечни и горди като фарисея.

И така, днес имаме възможност за самопреценка. Църквата отправя увещание към всички ни да бъдем като митаря, който – макар и грешник – беше спасен.

Фарисейството е духовно болно състояние, което превръща вярващия в лицемер. Той започва мисли с раздразнение за своя съ-грешник. Лицемерно изисква неговото покаяние, в същото време пренебрегвайки собственото си покаяние, като си присвоява ролята на съдия. Той постоянно живее с напрежение и смут в душата си. Не е способен да създава мир.

За съжаление, фарисейството е проникнало широко в пространството на нашата Църква, превръщайки много вярващи в кръвожадни хора, които отмъстително изискват наказанието на грешниците.

„Но възможно ли е да оставим грешника…?“, без да го изобличим, е обичайното оправдание.

Но кой ви дава право да го изобличавате? Кой е чужд на греха, за да си позволява да укорява всеки един грешник? Как може грешникът да бъде убеден да се покае, когато вижда този, който го сочи с пръст, не като брат или баща, но като гневен съдия, изискващ неговото покаяние. Защо християнинът трябва се страхува, след като е последовател на Христос?

Християнинът не бива да не знае, че Христос не осъди грешниците, а ги прегърна с любов. Христос не се занимаваше с греха, защото Той Самият е чужд на греха. Той се занимаваше с човека, защото обичаше човека. Бог не отмъсти на човека за неговия грях, но изпрати Своя Единороден Син, за да бъде разпнат за човека.

„Да не ставаме, братя, фарисеи!“ Нека да дойдем с искреност на себе си, нека се справим със себе си, нека се опитаме да започнем своето покаяние. Нека бъдем вместо съдии, пример за покаяние. Нашата молитва е да бъдем честни като митаря, надявайки се на Божията милост. Любовта Му я имаме. Нашият грях няма силата да застане на пътя на Неговата любов. Далеч от фарисейството, със смирение и дръзновение в тази любов, нека възкликнем: „Боже, бъди милостив към мене грешния!“

Честит Постен триод!

—————-

Превод от гръцки език: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител

Posted in Светогорие

Вижте още: