Меню Затваряне

Фениксът и възкресението

Анна Върбанова

Анна Върбанова

За нас, християните, Възкресението е действително исторично и божествено събитие, вярата в което е и част от залога за пътя, очакваното възкресение на мъртвите и надеждата за бъдещия живот у самия Живот.

В много епоси жар-птицата се асоциира с възкръсването. Сказанието гласи, че фениксът изгаря и се самовъзпроизвежда от пепелта, а остатъците пепел принася в жертва. В своето Послание до коринтяни св. Климент Римски влага в този наратив още наличието на влага и на червеи (гл. 25). Като цяло, две са основните аналогии, с които си служи за наставленията си през цялото писмо – сравнението с уредбите на творението и препратките към старозаветните сюжети и примери от своята съвременност – живота на светите апостоли. Връзката между двата похвата е установеният божествен ред и последствията при неговото корумпиране от болна ревност или „затлъстяване“.

Вероятно многобройните напомняния за ритъма на живота и богослужението са свързани с разногласия по отношение на богослужебния ред при коринтяни, „оставили страха от Бога“ и допуснали „нечестивата завист“ да ги обладае, застрашавайки единството и пълнотата на Църквата. Св. Климент напомня всеки член да е на мястото си и в съгласие с останалото тяло, за да изпита широтата и мира, като следва определения ред. Неговата рецепта за лечение на цялото Тяло са покайните сълзи, прошката и братската любов. Този незабавен лек той „назначава“ на всички, едновременно. Разделението хвърля в смут мнозина, особено Неговите малки, чието съблазняване е по-тежък укор от воденичен камък на шията.

Метафорите и сравненията с познати закономерности в жизнения цикъл при тварния свят изглеждат съвсем удачни, ясно разбираеми и напълно убедителни. Как тогава сработва примерът с феникса? Познавайки природните закони, възможно ли е да си обясним как животът може да се върне там, където вече е изтлял, как изстиналата пепел може да стане птица? Удачно ли е изобщо, като достоверни да се пренасят символическите смисли от митологията към фактологичната действителност? Но нали „ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 15:14). Разказът на св. Климент поразява с гнусния на пръв поглед елемент с червеите. Но не сме ли ние, които се „завъдихме от влагата“ и които ядат Тялото и самите се окриляват и оперяват, образяват се на феникс и действено участват в Неговото постоянно Възкресение и постоянното Му (ни) принасяне в (на) жертва, като го следват и прославят? Червеите, служейки на Слънцето на правдата и уподобявайки се на Родилия „Феникса“, могат да се назоват синове. Чудно е.

Докато чете посланието на св. Климент, човек забравя, че то е адресирано за други хора и в друго време. Явно Църквата периодично изживява моменти на „умиряване“ (≠ мир), „затлъстяване“ и непокорство спрямо своя Жених, а също извратена ревност (по Него), която агресира брат спрямо брата. Апостолският мъж често използва природната цикличност, за да внуши за елементарното ни у-частие на фона на премъдрия Господен ред (правда). Бидейки много деликатен в наставленията си, преди всичко започва със спомена за църквата в Коринт, към която се обръща – такава, каквато я помни и каквато се моли тя отново да бъде: „Бяха ви дадени всяка слава и щастие“ (гл. 1-2). Ето така св. Климент призовава „да оставим надменност, тщеславие, неблагоразумие и гняв“ и „да не се хвали мъдрият с мъдростта си, силният – със силата си…“ и т. н. Плодът на лозата зрее бързо, но преди да дойде тя „губи листата си, после се появява издънка, после лист, после цвят, сетне плод, който накрая узрява“. Затова, да се доверим и да се отпуснем в Божията десница, защото Той е премъдрият, устроил всичко, което е станало и предумислил всичко, което ще е; и Синът Му е господар на вселената, и когато Той се върне да грабне Църквата Си, Той ще съди само сърцата, където е вложено всичко – дали е покорно и обично спрямо Него и заповедите Му. Ако ревността в Църквата и неразбирателството между членовете прераснат в кавги, гонения и безпорядък; ако какавидата, гъсеницата или пеперудата се гневят една на друга, означава, че други сили обладават Тялото и ревността по Бога се изкривява в ревност по принцип. Изцелението на коринтскито църковно тяло, предписано от св. Климент Римски, има универсален профилактичен смисъл в упражняването в Петровото покаяние и сълзи и в старателното подражание на Христос, за да измолят коринтяни (и всички, всякога) благодатта, в която са живели… и повторно да чуят думите „Моя мир ви давам“ и да го пазят, за да не се промъква смъртта там, където веднъж беше поразена и то – победена (а ние – изкупени) на невъобразима цена.

И тази година отново ще се чува и преповтаря масово възгласът „Христос Воскресе!“. Всички знаят за Несътворения Феникс – за служението, жертвата и възкресението Му, и дано новородените във „влагата“ на Кръщението „червеи“ да изберат да участват действено в това по-актуално и от настоящата минута събитие.

––––

Източник: Вяра и Дело, брой 2 (40), година IX, април 2023 г.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: