Neterra.tv предлага филм, разкриващ уникалността и автентичността на българското село Криничне (старо име – Чушмелий) в Одеска област, Украйна. Историята на селото е тясно преплетена с българското културно наследство и фолклор, които жителите му пазят вече 200 години. Завладяващи истории за родовата памет, са събрани в документалния филм „Място на силата“, който разкрива емоционалната страна на преселването на българите в Бесарабия. Лентата е определяна като филм-летопис за паметта на тази българска общност.
Сценарист, режисьор и продуцент на филма е украинската българка Татяна Станева – украински обществен и културен деец и журналист, която разказва за българските преселници в Бесарабия, които основават селото Криничное. Тя е ръководител на културните проекти на Обществената организация „Център за развитие на Бесарабия“ (ЦРБ), където реализира VI Международен рок-фестивал „Дунайска сич“ (Измаил, юни 2019), Международен фолклорен фестивал на народното творчество „Бесарабия Folk“ (село Чийший, Болградски р-н, май 2019).
В края на 2020 година Татяна Станева печели финансиране от Одеската регионална дирекция на Обществената телевизия на Украйна за изготвяне на 12-серийно предаване за български, гагаузски, руски и молдовски села в Южна Бесарабия, които в условията на урбанизация са пред заплахата да изчезнат от картата на Украйна. Татяна Станева е автор, режисьор и водеща на проекта. Тя е автор и на документалния филм „Чамур“, който разказва за традиционното съвместно изработване на тухли. През 2020 година филмът печели номинацията за „Най-добър етнографски филм“ на международния кинофестивал Oniros Film Awards.
През 2021 година режисира и продуцира документалния филм „Великденска реконструкция“, в който се разказва за публичната възстановка на последните дни от земния живот на Иисус Христос, която вече няколко години наред се провежда в Одеса през Великденските празници.
На своята страница в социалната мрежа Meta Татяна Станева представя филма си с обръщение към българските граждани, които в по-голямата си част не подозират за съществуването на украинските българи. Много от нас не знаят нищо за историята на тези близки наши братя и сестри по народност и вяра, не знаят за гоненията срещу тях през съветския режим, нито за живота им в Украйна, нямат представа и за това, че днес много българи умират във войната, а в окупираните от Руската федерация територии, след окупацията, новата власт им забранени да учат български език.
Тя е инициатор на писмо на близо 800 наши сънародници от Украйна, които се обърнаха към българските институции – парламент, правителство и президент за помощ и подкрепа. В своето обръщение нашите сънародници от най-голямата българска диаспора разрушават мита за Русия като спасител и освободител и припомнят Голодомора, тежката история и стотиците хиляди загинали бесарабски българи по време на съветския режим. В писмото се настоява България да окаже военна помощ на Украйна.
Запазваме автентичния почерк и изказ на авторката, която се обръща със справедлив укор към нас:
„Толкова дълго чаках това, че не знам как да се чувствам сега и от какво да започна разказа си. През 2006 г. за първи път посетих мечтаната България. Скъпата прародина. Земята на моите предци. На уроците по българския език и литература в украинското училище непрекъснато си я представях, каква е. Дори и я сънувах. Баба и нейните песни и приказки ме отнасяха в мечтите към Балканите.
И ето аз съм в София. Дойдох за да попия жива вода, а си отидох жадна. Беше голямо разочарование. Цял път на корабчето по Дунава от Силистра до Исмаил, плаках. В съндъка на баба ми имаше повече национални костюми, отколкото в Националния музей в София, а бабините приказки и песни – наследство на българския фолклор, в България не знаеха. И за нашето съществуване не знаеха.
Това беше много обидно. Чувствах се измамена от дългогодишния блян за България. Болеше ми, че не намерих там това, което търсих и в което имах нужда, и за което дойдох – духовната храна. Тогава осъзнах, че у дома, в моето село Криничне (Чушмелий) в южната част на Украйна, корените ми имат повече тор за подхранване.
Учих в университета и работих в Киев, в далечината от обичайната ми среда и родното. В духовна пустиня. В столицата също така нищо не знаеха за съществуването на украинските българи. Възприемаха ме като чужденка. Хората едвам започнаха да се възстановяват от разпадването на Съветския съюз, в който “нямаше” нито украинци, нито българи, нито молдовци – никой, а само съветски човек.
Само далеч от селото си, в чужда среда, разбрах самоличността и уникалността си и хванах извънредността на това място, което ме роди. Свето място.
Все повече и повече чувствах вина. Пред баба, която умря толкова рано, когато бях само на 13, и нямах разбиране да запиша фолклора, който тя носеше в себе си. А това са без преувеличение стотици песни. С нея отмина цял къс на българските история, фолклор, култура и знания. Пред своята общност, че не помагах да се архивира и не документирах каквото все още има, но което изчезва всеки ден. Пред себе си, защото живях един чужд сценарий, се предадох, и забравих заповедта на баба ми винаги да помня кой съм аз.
За да не получа тотална амнезия, започнах да събирам идеи. Исках да запазя което мога и по такъв начин да разкажа за украинските българи на Украйна, България и на целия свят. И най-много – на бъдещите ни поколения българи.
Това което ще успеем да запазим, това ще предадем.
Така се роди документалния филм „Място на силата“ Документальный фильм про Криничное-Чушмелий „Місце сили“ (може да разгледате страницата), в който излях много сълзи. Това е много лична киноистория, моят личен катарзис, който стана терапия от амнезия за много хора, не само българи.
Благодарение наЦентр развития Бессарабии показахме го в Киев, в Одеса, в селото ми, в Измаил. Навсякъде той събираше пълни зали и кофи със сълзи.
Филма изпълни мисията си, за която много се молих – да докосва сърцата, да буди заспалите сънародници, да запалва възраждането на моите украински българи.
През 2019 г., 13 години по-късно, пак през пролет, отново пристигнах в България. Но не да взимам, а да дам. Да разкажа на България за нас – украинските българи. И в София и в Каспичан (откъдето са тръгнали нашите предци) също имаше пълни зали със сълзи.
На всички покани от телевизиите, в интервюта, аз бях изкушена от един и същия въпрос: „Къде е вашето място на сила?“ Разбирах, че хората в България чакаха отговор: „България“. Но аз казвах истината, която е очевидна във филма – в южната част на Украйна, в село Криничне. Мястото на силата в по-широк смисъл и по-тесен е място, където коренът ви се храни, където се съхранява паметта ви, където се оформя вашата идентичност, където са заровени вашите предци и пъпната връв, където ви е добре, и където сте този, който сте. За всекиго това е бащината къща, родният край, обичаната майка-страна.
От тогава мечтаех да го покажа на по-широк зрител. В продължение на няколко години той е на VOD платформа MEGOGO, но само в Украйна има достъп. А мнозина от вас питаха за България.
Сетне бях обвързана с друга работа и проекти и махнах с ръка.
След 24 февруари, 3 години по-късно, когато в същност станах лицето на войната в Украйна за България, въпросите за живота на украинските българи от българските журналисти ми се струваха голямо лицемерие.
Ако наистина искате да знаете как живеят украинските българи, как са живели преди 24, ако наистина се тревожите и грижите за тях, ако наистина искате да знаете правдината и положението при тях, гледайте филма. Покажете го в медиите си.
Мнението на украинските българи винаги е най-добре манипулирано от политиците, от “копейковците”. А истината никой не иска да я знае. Лъжата им по-сладка и по-силна. Нея транслират. А не филма.
След 24 възстанових търсенето на възможности да бъде излъчен по телевизията, бях готова да предоставя изключителни права. Все още чакам на нечии обещания. Но до сега не стана.
Но за да не принуждавам и вас да чакате, внимание ()филма е на българската VOD платформа Neterra.TV. Сега е достъпен по целия свят, където е достъпна платформата, с изключение на Украйна.
Прегледът струва по-малко от билет за кино – 7 лева и нещо. Част от парите отиват на автора. То ест за мен, и следователно – в подкрепа на Украйна и нейната култура.
За съжаление, не съм агент на СБУ, както бях обвинена от копейковците, и не получавам пари за моята обществена дейност, защита на Украйна и борба с лъжата. А културни и филмови проекти сега няма поради войната. Културата в Украйна в момента е на пауза. Тъй че парите ви ще отидат за мои нови идеи и проекти и в подкрепа на борбата ми на информационния фронт.
Надявам се, че един ден ще го покажат и по телевизията.
Очаквам с нетърпение Вашите отзиви.
Ще ви помоля и за активни репости. Споделяйте новината, тагнете приятеля си, на когото мислите, че ще му е интересно, за да могат да видят и чуят всички българи по света и да познаят себе си.
Линка към филма посочвам в коментар отдоло. В същност – два линка. Късометражния “Чамур” също е там! И за два пъти по-малка цена.
Християнство.бг
)филма е на българската VOD платформа Neterra.TV. Сега е достъпен по целия свят, където е достъпна платформата, с изключение на Украйна.
Споделяйте новината, тагнете приятеля си, на когото мислите, че ще му е интересно, за да могат да видят и чуят всички българи по света и да познаят себе си.
