Християнство.бг
Иво Братанов
1. Произход и значение на фразеологизма „без да ми падне косъм от главата“.
Фразеологизмът „без да ми падне косъм от главата“, употребяван в нашия книжовен език, означава без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене. Той има и лексикален вариант „без да ми падне влакно от главата“. Ето кратки сведения за произхода и значението на този фразеологизъм.
Той води началото си от следните думи на Господ Иисус Христос: „но и косъм от глава ви няма да загине“ (Лук. 21: 18). Тази реплика е употребена от Спасителя в пророчествената реч, чрез която Той описва събития, предшестващи Второто пришествие. По това време следовниците на Спасителя ще бъдат мразени, гонени, преследвани, измъчвани и убивани от своите съвременници, които не са християни. Дори кръвните роднини ще бъдат предатели на вярващите в Господ Иисус Христос. Всички тези мъки обаче имат само временен характер. Но дори и някои последователи на Спасителя да умрат като мъченици в Негово име, техният дух ще бъде изцяло запазен. Те ще умрат, но няма да погинат.
2. Произход и значение на фразеологизма „давам си и душата“.
Фразеологизмът „давам си и душата“ (за някого или за нещо) се използва в нашия език със следните три значения: 1. готов съм да направя всичко заради някого или заради нещо; 2. много обичам някого и съм готов всичко да направя за него или да жертвам за него всичко, което имам; 3. много ми харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо. В разговорната реч обикновено се употребява във вида душа давам (за някого или за нещо), засвидетелстван например в сатирата „Патриот“ на Хр. Ботев, вж. „Патриот е – душа дава / за наука, за свобода“. А ето и пример от житието на св. Петка, написано от св. Евтимий Търновски: „Когато чуха това, франките тутакси се отзоваха на молбата; с всяко усърдие и бързина, както във всеки [други случай], така и в този случай те го (цар Иван Асен II – в с.м. – И. Б.) послушаха и заповядаха той да получи желаното; а в знак на покорност се изпратиха и много други неща, като обещаваха и като уверяваха, че и душата си ще дадат, ако би било възможно. Самодържецът [Иван Асен], като слушаше за тия [неща], струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене.“
Този фразеологизъм води началото си от Свещ. Писание, където се използва с първите си две значения. Ето примери за неговата употреба в св. Библия: „Не забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал душата си за тебе.“ (Сир. 29: 18), „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20: 28), „Аз съм добрият пастир; добрият пастир полага душата си за овците“ (Иоан. 10: 11), „Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.“ (Иоан. 10: 15); „Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш?“ (Иоан. 13: 37 – 38).
И така, в посочените библейски пасажи думата душа означава живот. Това значение се е появило от факта, че душата съдържа „дихание за живот“ (Бит. 2: 7; евр. нисмат хайим). Затова душата е самата личност със своя състав от мислене, чувстване и желания.
3. Изразът „иудинска целувка“ означава предателска постъпка, лицемерно прикрита с проява на любов, на дружба.
Иуда Искариот се уговаря с враговете на Спасителя да използува целувката като знак, чрез който да им Го посочи (Мат. 26: 48; Марк. 14: 44; Лук. 22: 47). Уговорката е изпълнена по следния начин. В местността Гетсимания Спасителя се моли на Своя Небесен Отец, след което пристига Иуда Искариот заедно с множество народ, въоръжен с ножове и с колове (Мат. 26: 36 – 47; Марк. 14: 32 – 43; Лук. 22: 39 – 47; Иоан. 18: 1 – 3). Предателят казва на Господ Иисус Христос: „радвай се, Рави!“ (Мат. 26: 49; срв. Марк. 14: 45) и Го целува, а Той отвръща: „друже, защо си дошъл?“ (Мат. 26: 50) и „Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?“ (Лук. 22: 48). И двете реплики на Господ Иисус Христос към предателя съдържат призив за разкаяние. Първата от тях (Мат. 26: 50) вероятно е произнесена преди целувката и означава „Опомни се! Какво правиш?“. Вторият призив (Лук. 22: 48) значи „С целувка ли, с този знак на святото чувство на любовта, Ме предаваш?“. Коментирайки постъпката на Иуда, Стюарт пише: „Това е едно върховно постижение на ужаса, което човешката низост не може да надхвърли – там, в градината, Иуда предава Своя учител не с вик или удар, или нож, в с целувка.“ (цит. по У. Макдоналд. Коментар на Новия Завет. Т. І. Превод от английски: Е. Абаджиева. С., Издателство ВЕРЕН, 1993, с. 377, кол. 1) Може би двата апела на Спасителя оказват силно въздействие върху изменника, но Иуда вече не може да реагира, защото тълпата е наблизо и се нахвърля върху Господ Иисус Христос.
Изразът „иудинска целувка“ се употребява и в други езици, например в руски (Иудин поцелуй).
