
1. Произход и значение на фразеологизма „колкото синапово зърно“. Фразеологизмът „колкото синапово зърно“ означава „нещо съвсем малко“. Макар че той не се употребява много често в нашия език, все пак е засвидетелстван в литературата ни. Ето един пример, който съдържа лексикален вариант на фразеологизма: „Но ето, да кажем, / вий вземете колко? / Пшеничено зърно / от моята вера / бих ревнал тогава, / бих ревнал от болка / като ранена / в сърцето пантера.“ (Никола Вапцаров, „Вера“).
В Свещ. Писание синаповото зърно е символ на нещо много малко, което обаче прораства и дава началото на нещо значително. Този символ се среща в следните думи на Господ Иисус Христос: „истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.” (Мат. 17: 20); 2. „да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.“ (Лук. 17: 6).
Произходът на този символ e свързан с един вид синап, срещан и досега в Палестина, който на височина достига от 2,10 м до 2,70 м, а дебелината на стъблото му е колкото на мъжки палец. По своите размери той твърде много се отличава от синапа, който расте у нас.
2. „Валтасаров пир“. Фразеологизмът „Валтасаров пир“, употребяван в нашия език, означава весело и лекомислено прекарване на времето при някакво голямо бедствие. По произход е свързан с библейския разказ за вавилонския владетел Валтасар (вж. Дан. 5). Cпoред библейското повествование царят е дал голям пир на хиляда свои велможи. По време на угощението Валтасар и придворните му са пиели от златните съдове, заграбени от Иерусалимския храм. Тогава в залата се е появила тайнствена ръка, която е написала думите „мене, мене, текел, упарсин“ върху мазилката на стената. Никой от повиканите магьосници и гледачи не е могъл да прочете надписа и да изясни смисъла му. Единствено св. пророк Даниил е обяснил на Валтасар значението на тези думи: „26. Ето и значението на думите: мене – изброи Бог царството ти и му тури край; 27. текел – претеглен си на къпоните (везните, теглилките – в с.м. – И. Б.) и си намерен твърде лек; 28. перес – царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси“ (Дан. 5 г.) През същата нощ Вавилон е бил превзет от армията на цар Дарий Мадянин.
Във връзка със същия разказ се използва и изразът мене, текел, упарсин (или мене, текел, фарес), означаващ страховито пророчество, предсказание за ужасни събития. Той се среща например в романа „Под игото“ на Ив. Вазов, където е употребен като предсказание за гибелта на Османската империя:
Членовете на комитета не можеха да се начудят и възхитят от зрелището на топа. Той стоеше пред тях като едно длъгнесто огромно животно, без глава и без крака, с едно очице на гърба и със страшно дълбоки уста — на опашката, — които щяха да бълват огън и лава… На гладкия му жълтеникав корем се чернееше кабалистичната фраза, написана от бай Мича, страшното мене, фекел, уфарсин на Отоманската империя (Ив. Вазов, Под игото, II ч., 14 гл. – „Около един труп“).