Християнство.бгВ малките населени места на Франция млади католици отново откриват вярата и традицията, като възстановяват рушащи се манастири и параклиси под духовното ръководство на свещеници от Института на Добрия Пастир. През последните години Институтът на Добрия Пастир е предприел различни проекти за реставрация, включително семинария, както и други католически структури близо до Шартр и Мон Сен Мишел. Отец Рафрей е бил особено фокусиран върху ангажирането на младите хора в тези усилия. Това лято десетки младежи се събраха, за да работят и да се молят, започвайки възстановяването на бивш манастир, който ще бъде превърнат в духовен център за отдих, разказва Бенедикт Седергрен за National Catholic Register.
Забравен манастир от XIX век, оставен да се разрушава, оживява благодарение на група млади хора и един католически свещеник. За четвърта поредна година отец Матьо Рафре от Института на Добрия Пастир кани чрез социалните мрежи младежите да участват в неговата инициатива „възстановяване на християнска Франция“.
Институтът вече е реализирал подобни проекти – реставрация на семинария и различни католически сгради край Шартр и Мон Сен Мишел. Тази година целта е манастирът да се превърне в духовен център за уединение и молитва.
„Това е чудесен начин да се съчетае полезното с духовното – младите, които често са изолирани в ежедневието си, да срещнат съмишленици, свещеници, да задават въпроси, да открият традиционната литургия, като в същото време съхраняват културното наследство,“ обяснява отец Рафре.
През юли 28 младежи, свързани чрез социалните мрежи – предимно чрез популярния Instagram профил на свещеника – се включиха в лагера. Сред тях имаше не само католици, но и атеисти, кръстени, но нецърковни, както и новопокръстени. Това разнообразие доведе до живи разговори и споделени молитви.
„Много млади французи искат да открият католическата вяра именно чрез историята и културното наследство,“ казва отец Рафре.
Той подчертава, че реставрацията на кръстове и статуи, популярна сред младежта, е не само външен, физически труд, но и вътрешно духовно преобразяване. „Да възстановяваш сгради е важно, но още по-важно е възстановяването на душите,“ допълва той.
24-годишният Клеман Гомес от Корбей-Есон участва за втори път. „Има физическо усилие, почти като покаяние, но то води до по-дълбоко духовно преживяване,“ споделя той. „Сякаш добавяме своя камък в Божието дело.“
Въпреки тежкия труд Гомес, който приема католицизма преди две години и половина, преживява седмицата като духовни упражнения: участие в литургията, броеницата, общностен живот. „За една седмица се откъсваш от света и живееш истинска християнска общност, пламнал от ревност,“ казва той.
17-годишният Максанс Ноел-Фубе от Северна Франция също открива традиционната латинска литургия чрез отец Рафре. „Можехме да задаваме въпроси на свещениците по всяко време – на масата, след литургията – и получавахме задълбочени отговори,“ разказва той.
За него основното е било трудът по реставрацията: „Работихме по групи – някои по интериора, ние по стълбището, други навън по дърветата. Сами организирахме и храненето, и цялото ежедневие. Това е връщане към традицията – нашите предци са строили катедрали, ние ремонтираме манастири, служейки на Бога.“
Отец Рафре подчертава: „За да възстановим вярата в душите, трябва да я възстановим и в обществото, и в ежедневието.“
Според него секуларизацията се опитва да сведе религията до частна сфера, но християнството винаги е било видимо – в семейството, в професията, в социалния живот. „Църквата се изгражда от живи камъни – и ние сме тези камъни,“ казва той.
В края на лагера младите поставят възстановен кръст на полето до манастира. Всеки полага камък в основата му – дори атеистите и търсещите, „всеки със своето сърце, отворено за търсене“.
„Това е самият образ на Църквата,“ казва Клеман. „Ние я изграждаме заедно, всеки със своя камък.“
„Хората си тръгват преобразени – сияещи, живи,“ добавя той. „Това е знак, че не всичко е изгубено. Има силни християни, готови да се отдадат на Бога и на другите.“
