Християнство.бг
През 21-ви век Грузинската православна църква е изправена пред нарастващо вътрешно предизвикателство: фундаментализма, който рискува да отчужди по-младите поколения. Докато Църквата все повече се съпротивлява на промяната, много млади хора се чувстват откъснати от институция, която изглежда извън ритъма на съвременния живот и променящите се възгледи за вярата. Тази пропаст надхвърля богословските разногласия и засяга по-широкото неразбиране на това как функционира вярата за новото поколение.
Възходът на православния фундаментализъм в Грузия
Православният фундаментализъм в Грузия се проявява като твърда защита на това, което определени църковни фракции възприемат като основни догми на вярата и традицията. Но тази защитна позиция често води до съпротива срещу модерността и социалния прогрес. Ясен пример за това е решението на Грузинската църква да се оттегли от Световния съвет на църквите (WCC) и Конференцията на европейските църкви (CEC), под натиск от влиятелни манастири и епископи. Представено като защита на догматичната чистота, това решение отчужди много хора, особено младите грузинци, които ценят глобалното общуване и приобщаването. Такива твърди позиции влизат в сблъсък с променящите се възгледи на новото поколение и пораждат въпроса дали действително съществува „православен фундаментализъм“[1] или става дума за личен подход на отделни епископи и йерарси.
Това решение също така сближи Грузинската православна църква с фундаменталистки настроени епископи в нейните редици, които споделят сходна неохота към икуменическия диалог и модерността. Задълбочаващите се връзки с Русия още повече засилват консервативната културна и политическа позиция, която много млади членове възприемат като потискаща. Докато църквата твърдо отстоява традиционните си ценности, младите хора все по-често се борят да съчетаят личните си убеждения с негъвкавите доктрини, проповядвани от институцията.
Модерност срещу традиция
Това напрежение между модерност и традиция не е уникално за Грузия, но има особено силен отзвук в Грузинската православна църква, където поколенческите различия са силно изразени. По-възрастните поколения с времето стават по-религиозни и често затвърждават традиционните ценности, докато младите, израснали в бързо променящ се свят, са по-малко религиозни или по-критични към строгите структури. Отказът на църквата да се адаптира задълбочава този разрив и оставя усещането у много млади грузинци, че духовните им нужди и съвременните етични проблеми остават без отговор.
Показателен пример е отношението на църквата към съвременните медии. Влиятелни духовници, като архимандрит Рафаил (Карелин), осъждат телевизията и другите медии като покваряващо влияние. За много млади хора подобно тълкуване на вярата изглежда откъснато от реалността, в която технологиите и медиите са неизменна част от ежедневието. Отхвърлянето на тези удобства от църквата отчуждава младото поколение, което възприема нейната позиция като нерелевантна.
Ролята на епископите в оформянето на фундаментализма
Епископите в Грузинската православна църква играят ключова роля за насърчаването на фундаментализма. Проповедите им често подчертават нуждата от стриктно придържане към традицията и съпротива срещу модерното влияние – възгледи, които за много млади хора са трудно приемливи. Митрополит Спиридон, например, е правил изявления, които изглеждат напълно откъснати от реалността. Твърдението му, че в САЩ има „Домове на Сатаната“, е показателен пример за реторика, която отчуждава младите хора. Вместо да се занимават с техните реални проблеми, такива послания само засилват усещането, че Църквата е извън времето си.
В друг случай висши епископи твърдо се противопоставят на междурелигиозните бракове, настоявайки, че само православните бракове са валидни. За мнозина млади грузинци тези негъвкави възгледи изглеждат остарели и вредни. Отказът на Църквата да води открит диалог все повече отчуждава младежта и задълбочава поколенческата пропаст. Учените Аристотел Папаниколау и Джордж Демакопулос подчертават тази тенденция в православното християнство, където авторитетът често се поддържа чрез създаване и дори дехуманизиране на „другия“ – стратегия за контрол и съпротива срещу промяната[2].
Влиянието на руското богословие
Влиянието на руското богословие допълнително усложнява ситуацията. В последните години Грузинската православна църква се доближи още повече до руската православна традиция, особено в критиката си към икуменизма и прогресивните социални движения. Това сближаване с руското православие, което също клони към фундаментализъм, оформя реториката на грузинските епископи и духовници.
Това ясно пролича в реакцията на Църквата към Критския събор през 2016 г. Опирайки се на руските богословски позиции, консервативните фракции в Грузинската църква отхвърлиха много от прогресивните решения на събора, свързани с междурелигиозния диалог и брака. И аз самият някога споделях тези критики и намирах оправдание за фундаменталистките си възгледи в църквата. С времето обаче осъзнах ограниченията на тази перспектива и начина, по който тя възпрепятства смисленото взаимодействие със съвременните проблеми. Твърдото придържане на църквата към руските интерпретации рискува да отблъсне младите грузинци, търсещи по-отворен и състрадателен подход към вярата.
Поколенческият разрив — любов и традиция
В основата на поколенческото разделение в Грузинската православна църква стои фундаментален спор относно разбирането за любовта и традицията. За по-възрастното поколение любовта често означава стриктно подчинение на религиозните закони и обичаи. За младите обаче любовта е израз на свобода и приемане. Това различие има дълбоки последствия за начина, по който Църквата разглежда съвременни въпроси като половите роли, сексуалността и личната свобода.
Опозицията на Църквата срещу еднополовите бракове и традиционните ѝ възгледи за ролята на жената се възприемат от много млади грузинци като остатък от миналото. Те все по-често виждат тези позиции като остарели и вредни. Без промяна в начина, по който Църквата тълкува любовта и състраданието, тя рискува да се превърне в нерелевантна за голяма част от грузинското общество.
Призив за промяна
Грузинската православна църква днес стои на кръстопът. С нарастването на поколенческата пропаст тя трябва да реши дали да се придържа към твърдите традиции или да се адаптира към променящите се нужди на младите си членове. Мнозина от поколението Z настояват за Църква, която да слуша техните гласове и да се ангажира със съвременния свят по смислен начин.
Митрополит Калистос някога попита: „Защо придаваме толкова голямо значение на гениталния секс? Защо се стремим да разберем какво правят възрастни хора от един и същи пол в уединението на домовете си?“ Думите му отразяват нарастващото осъзнаване, че фокусът на Църквата върху налагането на морални кодекси, особено по отношение на сексуалността, е неустойчив в дългосрочен план. Ако Църквата иска да остане значима, тя трябва да премине от позиция на осъждане и контрол към такава на състрадание и разбиране.
Фундаментализмът, проповядван от много епископи в Грузинската православна църква, представлява сериозно предизвикателство за нейното бъдеще. Без преход към по-отворен диалог и преосмисляне на ролята на Църквата в съвременното общество, институцията рискува да се превърне в реликва от миналото. Само като чуе гласовете на своите млади членове, Църквата може да преодолее поколенческия разрив и да продължи да играе значима роля в грузинското общество.
Свещ. д-р Андрия Сария е учен и богослов от Тбилиси, Грузия. Завършва Тбилисската духовна семинария и докторска степен в Университета на Грузия, а след това продължава богословските си изследвания в Екуменическия институт „Боси“ в Принстън и с магистратура по богословие (ThM) в Колумбийската богословска семинария. Специализира в история на църквата, източно-православно и политическо богословие, съсредоточавайки се върху връзката между богословието, демокрацията и човешките права, както и ролята на Грузинската православна църква в тези процеси. Автор е на множество публикации и активен блогър, допринасящ за обществените дискусии по богословски, социални теми и по съвременните въпроси на справедливостта.
–––––––––––––––––––––
Източник: Public Orthodoxy
[1] Aristotle Papanikolaou and George E. Demacopoulos “Introduction: Being as tradition”, In Fundamentalism or Tradition, (New York, Fordham University Press, 2020), 1.
[2] George Demacopoulos and Aristotle Papanikolaou, “Orthodox Naming of the Other: A Postcolonial Approach,” in Orthodox of the West (New York: Fordham University Press, 2013), 1-22.
