Християнство.бг
Свещ. Виталий Кузмич
Тази публикация е отговор на интервюто от Берлин на митрополит Марк от РПЦЗ (Германски и Берлински митрополит Марк Арндт, бел. ред.), публикувано от одиозния пропаганден ресурс СПЖ, в което той заявява, че начело на Православната църква на Украйна уж стои „мирянин“, който няма свещенство и епископска хиротония.
Митрополит Марк говори за „разколничество“ и „безблагодатност“ на друга православна юрисдикция, но тук е важно да се припомни историческият контекст. РПЦ МП и Руската задгранична църква (РПЦЗ) в продължение на десетилетия обвиняваха една друга в отклонение от каноничността и в загуба на благодатта.
След Втората световна война РПЦЗ се отделя от Московската патриаршия, считайки я за компрометирана поради натиска на съветската власт. РПЦ МП в отговор обвинява РПЦЗ в разколничество и самочинност, като подчертава „неблагодатността“ на хиротониите извън собствената ѝ юрисдикция.
През 1970–1980-те години взаимните заявления се засилват: РПЦЗ официално не признава каноничността на епископите на Московската патриаршия заради сътрудничеството им със съветската държавна власт, а РПЦ МП от своя страна повтаря реториката за „разкол“ и „безблагодатност“ на РПЦЗ.
И в двата случая основният инструмент е словесната дискредитация, а не богословският анализ или опитът за каноничен диалог.
През 2007–2008 г., след подписването на акта за възстановяване на евхаристийното общение и взаимното канонично признаване, формално конфликтът беше приключен и на практика всички мигновено забравиха за „безблагодатността“. Може да се каже, че това беше „благодат според почерка на перото“ — декларативна, бързопреходна и малко променяща нещо на практика…
Днешните изявления на митрополит Марк относно ПЦУ изглеждат като огледално повторение на тези стари наративи: вместо обективен богословски диалог — само етикетиране с „разколничество“ и „безблагодатност“, докато историята показва, че такива етикети много бързо стават декларативни и формални.
Хапчето за истина е просто: ако искаш да говориш за истината, първо признай историческите реалности и собствените си грешки, припомни думите на Господа за съчицата в окото на брат ти — и едва тогава може да се води диалог, без старите етикети и обвинения, които са служили като инструмент за политически и църковен натиск, а не за богословско разбиране.
Разбирането на тези факти помага да се виждат съвременните конфликти в православието по-комплексно: взаимните обвинения не решават нищо — те само задълбочават разкола и вредят на цялата Църква.
***
Бележка на редакцията:
В същото интервю митрополит Марк свързва началото на съвременните разделения в православния свят с календарната реформа на Константинополската патриаршия през XX век, като твърди, че преминаването към новия стил е оказало влияние върху редица други поместни църкви. В този контекст той споменава и църкви като Румънската и Българската, които последвали този „лош пример“ и също са възприели новия календар за неподвижните празници. Този аргумент се използва като пример за процеси, които според него са довели до разделения. Историческият опит обаче показва, че календарният въпрос, макар и чувствителен, не е довел до прекъсване на евхаристийното общение между поместните православни църкви и остава по-скоро вътрешноадминистративен въпрос, а не критерий за каноничност или благодатност.
