Християнство.бг
Всяка година, на 31-ви октомври, настъпва празника на Хелоуин, известен също и като навечерието на Вси Светии (празник на всички светии), докато същевременно протестантите празнуват 500 години от деня на Реформацията на Лутер. Това е ден, за който мнозина имат различно мнение. Едните ревностно са срещу празника, понеже е западен и „американски“, другите твърдят, че е „сатанински“ и езически празник, в който се чества злото и смъртта, трети пък твърдят, че Хелоуин е нищо повече от безобидна традиция, на която децата се радват, виждайки в нея възможността да се облекат като своите любими филмови и анимационни герои и да получат множество сладкиши.
Разбира се, няма съмнение че за мнозина младежи днес Хелоуин наистина се е превърнал в празник, в който се чества смъртта, злото и всичко зловещо. За християнина би било грях, ако това беше единственият начин, по който възприема и празнува Хелоуин, а Църквата не приема навечерието на Вси светии по този начин. Но преди да отговорим на въпроса дали Хелоуин е езически, американски или християнски празник, то нека първо да отговорим на въпроса какво е „Хелоуин?“.
Името „Хелоуин“ произлиза от „All Hallows’ Evening“ или „All Hallows’ Eve“, което на английски език означава „Вечерта преди Вси Светии“, който се чества на 31 октомври. Самият празник Вси Светии е католически празник, който се отбелязва на 1ви ноември и е посветен на всички светии, включително и на тези, за които няма официално установени дати за празнуване. Тъй като Хелоуин се празнува на нощта преди Вси Светии, той става „Вечерта преди Вси Светии“ или „Хелоуин“. Тук мнозина биха се шокирали от твърдението ми, че в действителност дори няма убедителни доказателства, които да предполагат че Хелоуин произлиза пряко от езически празник. Историята и произходът му са напълно ясни и се основават на различни легенди и исторически хипотези.
Повечето хора са убедени, че Хелоуин е просто християнизираната версия на древния келтски фестивал, познат още като Самхайн (Сауин). Тук обаче изникват няколко проблема. На първо място трябва да се отбележи, че не разполагаме с исторически данни – древни текстове или исторически хроники, които да посочват, че Самхайн е празник на мъртвите, или пък изобщо да са се провеждали каквито и да било религиозни празници на този ден. Както историкът Роналд Хътън казва: „Нашите най-добри източници предполагат, че Самхайн е бил празник, на който се отбелязва настъпването на зимата“.[1]
Това, което се знае, е че Самхайн е било време, в което келтите отбелязват прехода от един сезон към друг, свързвайки този момент с духовния свят и мистичния аспект на живота, поради което свръхестествените срещи са били по-вероятни. Още един фактор, който ни отдалечава от тезата, че Хелоуин произлиза от Самхайн е и фактът, че ние наистина не знаем точната дата, когато се е празнувал келтският фестивал. Няма древен автор, който дори да е споменал каквато и да било действителна дата, на която да се е провеждал фестивалът. Информацията, която ни е предадена за празника, идва предимно от митологията, фолклора и устните предания на самите келти.
Не са малко хората обаче, които твърдят, че Църквата е преместила деня на Вси светии от 13-ти май на 1-ви ноември с цел да се християнизира Самхайн, но историците са на различно мнение по този въпрос.
Текстът на св. Ефрем Сирин, познат като „Кармина Нисибена“, посочва че 13-ти май е бил празник на мъчениците, загинали по време на християнските гонения в Рим[2]. Според него сирийските църкви започват да празнуват нещо като „Вси светии“ през седмицата на Пасха. Гръцките църкви пък честват празника по време на неделята след Петдесетница – традиция, която се запазва на изток и до ден днешен. Исторически за първи път Римската църква започва да чества 13-ти май като ден на всички светии през IV век сл. Хр. ПрезVI в. сл. Хр. папа Бонифаций осветява 13-ти май и го обявява за ден за честване на Дева Мария и всички светци.
По-късно, през VII в. немските, френските и английските църкви единодушно променят датата на Вси светии от 13-ти май на 1-ви ноември. Това води до вземане на решение от страна на папа Григорий III (690–741 г. сл. Хр.) да се определи 1-ви ноември като официална дата за честване на деня на Вси Светии от цялата Римокатолическа църква.
От всичко казано дотук виждаме, че няма никакви исторически данни, които да водят до тезата, че причината за промяната на празничната дата е поради келтския Самхайн. Но ако някои все още не са достатъчно убедени в изложените аргументи, посочващи че Хелоуин не произлиза от келтския празник, то нека да се запознаят с историята и културата на Ирландия – страната, в която келтите имат най-силно влияние, тъй като от самото начало ирландците празнуват деня на всички светии не на 1-ви ноември, а на 20-ти април, както историкът Робърт Хътън отбелязва:
„Това обаче не е започнало в Ирландия, където фелирът на Оенгус и мартирологията на Талагт доказват, че ранните средновековни църкви празнуват празника на всички светии на 20 април. Това прави безсмислена идеята на Фрейзър, че датата през ноември е избрана поради „келтско“ влияние; по-скоро „келтска“ Европа и Рим са следвали немска идея. Произходът на тази идея е загубен; може просто някой северен църковник да е почувствал нуждата от грандиозен празник в началото на зимата, във време, когато някаква форма или веселие е било крайно необходимо“[3]. Следователно, историческите данни посочват,че произхо дът на датата идва от християнска Европа, а не от келтите.
Други убедителни доказателства са, че и през Средновековието фокусът на празника е върху самия ден на всички светии, който както споменахме се чества на 1-ви ноември. Исторически няма причини да се смята, че е имало празник в навечерието на Вси светии, доказвайки че традицията да има празник в навечерието на християнския празник, се появява векове по-късно и следователно това означава, че е изключен какъвто и да било езически корен на празника. В действителност това е традиция, на която отнема много векове, докато се оформи. Единственият друг празник, който виждаме близо до Вси светии е появилият се през Х век празник на всички души, който се установява от Римокатолическата църква на 2-ри ноември с цел да се помнят всички души в Чистилището.
Анализирайки произхода на християнските празници, познати като Вси светии и всички души, тук ще посочим и произхода на традициите, които са свързани с Хелоуин. Това са традиции, на които също се приписват езически корени и окултни елементи, но и това е под съмнение. И така, откакто имаме дати, посветени на светците в Рая и душите в Чистилището, се появява и въпрос сред ирландските суеверни католици: защо няма и ден за душите в ада?
Църквата никога не е добавяла и няма как да добави подобен празник към своя църковен празник, още повече пък да се казва „денят на всички прокълнати души“. Това поражда притеснение сред суеверните ирландци, които смятали, че като се пренебрегват душите на прокълнатите, те няма да са умиротворени и ще започнат да извършват злодеяния в света на живите. Това води до решението всяка година, в навечерието на Вси ветии, исрландските селяни да звънят със звънчета и камбани, да тропат с готварски съдове и пр. за да умилостивят душите, хванати в капан в Ада, спирайки ги по този начин да извършват пакости на земята.
Тук обаче възниква въпрос: как празникът на Вси светии се е изменил през вековете до такава степен, че стигнал до своята съвременна, комерсиална форма на „номер или лакомство“?
Както споменахме по-рано, традициите свързани с Хелоуин се появяват и развиват векове по-късно, след като се установява 1-ви ноември като официален празник, в който да се чества Вси светии. За първи път всички европейски традиции, свързани с празника, преплитат пътищата си към края на XIХ век в САЩ. Противно на обществено разпространеното твърдение, традицията с костюмирането не идва от келтите, нито от американците, а от френските имигранти, които пренасят в Новия свят обичая за костюмиране в деня на всички души. Тази традиция се появява и набира светкавична популярност след избухването на бубонната чума във Франция.
Обичаят е познат и под формата на танца на смъртта (Danse Macabre), за който френските католици се обличат в различни костюми по време на деня на душите, почитайки мъртвите хора и напомняйки на различните социални слоеве и възрасти, че смъртта е универсална, а човешкия живот – крехък и преходен. Обичаят напомня на хората, че пред смъртта всички са равни, независимо от социалния статус или наличното им богатство. Това служи и за нравствено учение в Средновековна Европа, подчертавайки важността на подготовката за следсмъртния живот и необходимостта от покаяние и умиротворение.
Разбира се, Северна Америка е страна, която религиозно е доминирана от протестантите, поради което денят на душите не е толкова значим празник. Когато френските имигранти идват в САЩ, тази практика става част от Хелоуин, под различна в своя религиозен контекст форма. Смесването на домашните огнища между ирландци и католици създава идеалната еклектика между френския танц на смъртта и ирландската нощ за възпоменаване на душите в ада. Така вече в началото на ХХ век виждаме познатата ни асоциация с Хелоуин, на чиято нощ хората се обличат като всякакви адски създания, възхвалявайки смъртта и злите духове, както може да се види сред младежите и днес. Виждаме обаче, че въпреки многовековната трансформация на Хелоуин, празникът не произлиза от езическия Самхайн, а от европейските традиции в християнска Европа, където векове по-рано християните са възпоменавали душите в задгробния живот на 1-ви и 2-ри ноември.
Традицията с изсичането на тикви на 31-ви октомври е обичай, идващ от ирландския фолклор. В него съществува легенда за фермер на име Джак, който е успял да залови дявола и го е затворил в тиква. Този символичен акт на затваряне на дявола в тиква се свързва с идеята за защита от зли духове и страшни събития. Първоначално хората използвали дини, репи и картофи за изсичането на фенери, но когато ирландците имигрират в Северна Америка, тиквите стават по-популярни и традиционни за изсичане. Така в Щатите изсечените тикви стават символ на Хелоуин и се изрязват с ужасяващи лица и образи, след което се поставят свещи в тях.
Четвъртата традиция, позната още като „номер или лакомство“, която е неизменна част от Хелоуин днес, идва обаче от Англия. Обичаят е свързан с ревностния английски католик, познат като Гай Фокс, който през 1605 г. извършва неуспешния католически, познат още и като барутен заговор[4], целящ да взриви английския парламент и да върне католицизма в страната[5]. Заговорът завършва с провал на 5-ти ноември, поради което всяка година на този ден започва да се чества деня на Гай Фокс, в който всяка нощ англиканите тормозят католиците, искайки бира и сладкиши от тях, като си поставяли маски, правели всевъзможни шеги и палели огньове.
Английските имигранти пренасят обичаите на 5-ти ноември и в Северна Америка, които с времето стават част от Хелоуинската вечер – нощ, в която останалите имигранти възхваляват смъртта и злото, а обичаите на пакости се вписват перфектно в подобна вечер. Това води и до причината в началото на ХХ век Хелоуин да е познат като нощ на пакости и номера, в която юношите тичат наоколо, слагат маски, правейки шеги и разрушавайки чуждата собственост. Ситуацията излиза до такава степен извън контрол, че през 1933 г., вечерта на Хелоуин остава в историята като „Черния Хелоуин“. Масово собственици на фирми и вестници взимат мерки като започват да изменят самия Хелоуин, за да отклонят децата от причиняването на щети из градовете. Това води до появата на много от игрите, които са част от хелоуинските партита и фестивали днес, разсейваки децата и измествайки вандализирането на общественото имущество.
Тогава, през 30-те години на миналия век, започват да се появяват и конкурсите за костюми, покрай което се създава и маркетинг в продажбите на различните видове костюми и декорации за Хелоуин.
Много бизнесмени осъзнават, че от това могат да направят пари и започват да рекламират всякакви призразни и страшни неща по време на Хелоуин, което се превръща в ефикасна маркитингова стратегия, особено като 30-те години на ХХ век, когато чернобелите филми за Дракула и Франкенщайн стават световноизвестни, както са известни филмовите поредици „Отмъстителите“ и „Междузвездни войни“ днес.
Вече към края на 30-те години английският обичай за искане на лакомства се трансформира в нова форма, позната и до днес като „номер или лакомство“ (trick or treat). Обичаят се популяризира от родителите, подкупващи децата с лакомства, в замяна на това да не извършват пакости в нощта на Хелоуин. Това дава и перфектната маркетингова идея на производителите на бонбони да комерсиализират и свържат лакомствата с Хелоуин[6].
Разбира се, производителите на бонбони осъзнават, че могат да бъдат направени печалби от това. Така САЩ модернизира европейските обичаи, придава им нова форма, превръщайки ги в неизменна част от съвременния Хелоуински празник.
Традициите, свързани с Вси светии и Хелоуин преминават през множество изменения и днес, в свят на секуларизъм, 31-ви октомври е светски празник, в който деца и младежи се обличат в най-различни персонажи: от супергерои, до филмови злодеи с цел да се забавляват. Да, несъмнено в началото на ХХ век е имало сатанисти, които са почитали дявола на тази дата, но това не прави Хелоуин сатанински сам по себе си. Все пак сатанистите имат и черен еквивалент на неделната литургия – това означава ли, че християните трябва да спрат да отслужват Божествената литургия? Символът на обърнатия кръст е бил християнски, символизиращ апостол Петър, който е бил разпнат с главата надолу, тъй като не е смятал че е достоен да умре по същия начин, по който Христос се е жертвал на кръста. Пентаграмата пък служи в Църквата като символ на Христос и четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан, поради което виждаме символа сред някои западни катедрали. Дяволът може да победи, когато ние му предаваме християнските празници и символи. Не бива да позволяваме да забраняваме определени традиции и символи, само защото някой е изменил тяхното значение.
Християните не бива да се смущават от това, че някои се обличат като смъртта или с нейните символи. Мнозина намират напълно безобидни начини, по които да празнуват Хелоуин, без да позволяват на техните деца или на себе си да възхваляват смъртта и злото.
Няма нищо погрешно в това да позволиш на детето си да се облече като супергерой или историческа личност, или пък да събира бонбони. Ако християните смятат Хелоуин за сатанински празник и виждат нещо лошо в това детето им да се облече на този ден като супергерой, защото това би го отклонило от Христа, бих ги попитал защо позволяват да гледат детски анимации, филми на Марвел и им купуват детски играчки на герои и различни персонажи? Защо не ги спират, когато децата им си играят и казват: „Виж мамо, аз съм Батман?“. Няма нищо погрешно в това, дете да празнува Хелоуин, защото за него това е момент, в който може свободно да се забавлява. Въпреки това, някои фундаменталисти смятат, че дори и съзнателно да не вярваш, че ти почиташ дявола по този начин, то ти въпреки това го почиташ, защото сатанисти го почитат на този ден. Явно обаче са пропуснали да прочетат Първо послание до корнинтяни 8:1-13 и 10:23-33, където апостолът обръща внимание на въпроса за това дали християните могат да консумират месо от животни, които са били идолопожертвани в езическия храм.
Апостол Павел разяснява, че идолопожертваното месо само по себе си не е грях и насърчава християните да бъдат разумни и да не причиняват съблазън на слабата съвест на другите християни, които са склонни да смятат идолопожертваното месо за грях. В Първо послание до коринтяните 10:23-33, апостолът разширява този въпрос и пояснява, че всичко, което се продава на пазара, може да бъде консумирано с чиста съвест, освен ако някой не съблазнява с това събрата си. По същият начин, стига да не вярва, че почиташ дявола на Хелоуин, християнинът свободно може да се весели на празника.
Строгите забрани на децата да се забавляват на Хелоуин крият психологически рискове, поради което родителят може да тласне детето по път, в който то ще започне постепенно да се противи и бунтува срещу авторитета им. Разбирането на модерния младеж за Хелоуин е форма на забавление и отдавна не е обвързано с езичество и суеверия.
Но дори и хората да се обличат като скелети, вампири и духове на Хелоуин, в това също не би имало нищо нередно само по себе си, защото хората, запознати с готическата литература, знаят че чудовища като вампирите например са отлична алегория на човека, който се бори срещу своята повредена от греха природа и се опитва да превъзмогне страстите си; това го виждаме в „Дъщерята на Дракула“ и в романите на Анн Райс. Освен това повечето хора се обличат като духове и други създания с цел шега и насмешка. За християнина, който вярва, че Христос е победил ада и смъртта, не би имало проблем да се облече в костюм, присмивайки се на смъртта и ада, които нашият Господ победи.
Според християнските разбирания езичеството има демонично влияние върху човека, ако той вярва в идола, на който се кланя и му принася жертва. Това на децата трудно може да се обясни и затова е много по-добър подход да им се разясни на този ден как Христос е победил смъртта и как един ден всички тези кости ще се облекат в своята плът и Бог ще ги възкреси. Ако християнинът смята, че Хелоуин е езически, сатанински празник, то тогава много по-ефективно е да обнови и охристови празника, вместо да го забранява, защото с подобна забрана се постига единствено обратен ефект.
Дотук стана ясно, че Вси светии е християнски празник и произлиза от европейски традиции, докато американците ги смесват и изменят, правейки ги неизменна част от Хелоуин, който се чества в Ирландия вече цяло хилядолетие. Американската комерсиализация на празника обаче е съблазън за немалко националисти в Източна Европа.
Всяка година на Хелоуин виждаме как ревностните български „националисти“ обиждат всеки младеж, празнуващ Хелоуин, често стигат до и крайности, готови са дори да стигнат до уличен бой, защото „Хелоуин е американски празник“, а който е облечен с костюм за празника, е национален предател. Имам един въпрос към нашите български патриоти: ако не трябва да празнуваме Хелоуин, защото не е български, а „американски“ празник, тогава защо отбелязват празници, чийто произход не е български, като например – Рождество, Великден, Нова година, денят на майката, свети Валентин и др.? Защо носят джинси, веят руското знаме и носят американски дрехи и марки, а не народни носии? Защо слушат рап музиката, която произлиза от САЩ? Защо пеят „Честит рожден ден на теб“, при положение че песента е създадена в САЩ през 1912 г.?
Ако следваме логиката на тези хора, не трябва да празнуваме, да слушаме, и да носим нищо, което не е народно и наше. Несъмнено, това напомня на тоталитаризъм и на времето през социализма, когато всичко западно се отричаше и забраняваше. Не можем да се затваряме така в себе си, вместо да приемем факта, че ние сме част от европейската цивилизация, и не трябва да заклеймяваме различната култура. Това, че харесваме различни култури не означава, че предаваме своята. Подобни заклеймявания крият една опасна, антикултурна идеология, каквато виждаме в средата на ХХ век в лицето на социализма.
Ако е погрешно човек да харесва западните традиции и култура, защо българският радетел на национализма не осъжда в същия дух русофилите, които веят чужд флаг в своята страна, а именно руския?
Да се страхуваме от всичко западно и да го определяме и осъждаме като потенциално езичество, е толкова напразно, колкото битката на Дон Кихот срещу вятърната мелница. Християнинът подхожда с мъдрост и разум. Християнинът е широкоскроен и отворен към света, в който съжителстват различни култури, от които той се учи, но не отхвърля и забранява, а преобразява. Християнството винаги така е перобразявало света. Ако апостолите не бяха широкоскроени и отворени към различните култури, дали Христовото слово щеше да стигне до всички краища на тогавашния свят? Ако ние като християни сляпо осъждаме и забраняваме, краят на такъв път открива единствено идеология, раждаща тоталитаризъм, която води до една ерозираща, лишена от многообразието на човешката личност и просвета култура.
[1] Rondald, Hutton, „The Stations of the Sun: A History of the Ritual Year in Britain“, pp. 360-370.
[2] Kristin Norget, „Days of Death, Days of Life: Ritual in the Popular Culture of Oaxaca“, pp. 193.
[3] Rondald, Hutton, „The Stations of the Sun: A History of the Ritual Year in Britain“, pp. 364.
[4] Англиканите са преследвали ожесточено католиците, подлагайки ги на нечовешки изтезания, което свидетелства, че протестантите не са били толкова миролюбиви, въпреки твърденията за обратното на фундаменталистите днес.
[5] https://www.britannica.com/biography/Guy-Fawkes.
[6] Lesley Bannatyne – Halloween: An American Holiday.
