Меню Затваряне

Хелоуин – от инструмент на пуританите срещу прославата на светиите до развлекателен маскарад

Свещ. Огнян Рангачев

Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев

От инструмент на пуританската борба срещу прославата на светиите и почитта към покойниците, до (безобиден) развлекателен маскарад. Една от най-правдоподобните версии за възникването и метаморфозата на Хелоуин, изказана без предубеждения и пристрастия.

Да, Хелоуин не е останка от езичество. Неговият корен е протестантски. По-точно калвинистки. Пуритански, ако трябва още да се изяснява. Защо езическо/друидският произход, който му приписват, основателно е под съмнение, е тема за друга дискусия. А сега нека да погледнем предлаганата версия.

Знаем, че Английската революция завършва с пуританска диктатура, маскирана като републикански режим. И всичко в Англия е подчинено на правилата на крайния протестантизъм в лицето на калвинизма и на неговата крайна форма – пуританството, което се отразява жестоко върху религиозния живот. Който се съмнява, нека влезе в сайта на Viasat History и да потърси документално-игралната поредица за Английската революция – там нещата са описани и показани подробно, с ерудиция и вещина.

Колцина от нас знаят, че чрез тяхната диктатура, пуританите нареждат да се празнува единствено неделята, а всички други църковни празници без изключение, включително Пасха и Рождество Христово са забранени? Защото за тях „не пишело в Библията“. И който ги чествал, чакали го много строги наказания. Помнейки този факт, започваме да се приближаваме до изясняването на предлаганата версия.

Знайно е, че крайното протестантство категорично отхвърля почитането на светиите и молитвите за покойниците. Нещо повече, те се считат не просто за езическо идолопоклонство, но за служение на демоните и поклонение на сатаната. А едни от най-големите църковни празници според Римския месецослов е празникът Вси Светии, съединен с обща задушница, честван на 1 ноември (в навечерието на 31 октомври е Задушница, а сутринта на 1 ноември е съборно честване на светиите).

И за да се премахнат честването на омразните като „сатанински“ църковни празници (освен неделята), управляващите пуритани създават Комитет за изкореняване на идолопоклонството в Англия. И се започва…

Всякакви изображения в английските църкви биват брутално унищожавани. Заради това безвъзвратно се загубват не само творби от онова време, но също така икони и стенописи отпреди Голямата схизма. Унищожени са и мощите на английските светии – много малко от тях оцеляват. Разрушени са също така и гробници на миряни, намиращи се в църквите, а тленните им останки са подложени на подигравка. За тези деяния, вършени няколко години, нарочно се избирали дати на църковни празници, а най вече – вечерта на 31 октомври, когато както знаем, на Запад е Задушница. Влизат „премахващите идолопоклонството“ в набелязаната църква, започват да рушат и оскверняват, а при излизането правят шествие, с което разнасят по улиците части от разкъсаните и разтрошени мощи на светии, телесни останки от погребани в църквата миряни, отломки от изображения и се гаврят с тях. Заедно с проповед против поклонението на бесовете.

На следващата година шествието по улиците се повтаря. Защо след като църквата вече е „очистена от идолите“? За да се напомня кое поклонение е дяволско, за да не се връща народът към старите празници. Сега участващите са облечени в маскарадни костюми на демони и вещици – сиреч: почиташ светия – кланяш се на бяс и слугуваш на магьосниците.

Във всички гореописани шествия участват и деца. Не се учудвайте: по онова време децата активно са били използвани в провеждането на всякакви мероприятия от този вид – правели са го и римокатолиците.

Всичко това съществува в Англия и наскоро окупираната от пуританските войски Ирландия до Реставрацията на монархията, докато пуританите са хванати здраво „за врата“ и на техните бруталности се слага край. Възниква обаче въпросът: какво да се прави с тях? И Чарлз II решава, че вместо да избива масово пуританите, по-добре е да ги изпраща масово отвъд Атлантика – в Колониите, където както искат могат да се молят, но да овладяват заедно с това нови земи за Короната. Ако успеят – увеличават се Колониите, ако загинат – какво пък, протестантите стават по-малко.

Ето го отговорът защо Хелоуин толкова векове го има в Америка, а в Европа – не. Заселниците пуритани отнасят в Новия свят всички свои обичаи, привички и вече оформилите се в техните общности традиции. Една от които е маскарадното шествие, осмиващо прославата на светиите и почитта към починалите.

После обаче нещата в Колониите се усложняват. Там се заселват хора, които не са пуритани, а много по- умерени протестанти. Заселват се дори римокатолици. И идва момент, когато мирното съжителство на принадлежащи към различни изповедания в Колониите и особено в техните отделни градове е буквално въпрос на живот и смърт. От това съжителство зависело физическото оцеляване на всички заселници. Запознатите с ранната история на САЩ и Канада знаят защо. И се наложило пуританските фанатизъм и непримиримост да бъдат обуздани. И то здраво. Това не става изведнъж, а постепенно, но накрая е постигнат положителен резултат. И така шествията на 31 октомври вечерта вече губят своя фанатичен характер. Обаче остават. Защо?

Знаем, че парадите, фестивалите, шествията, дефилетата са неизменна част от американската култура, дори са една от нейните основи. Защо е така? Обяснение ни дава ранната американска история, когато САЩ все още са само Колонии на Английската (Британската) корона. Десетилетия заселниците, децата и внуците трябвало да полагат тежък труд ежедневно, ако искат да оцелеят в Новия свят. Труд, изтощаващ и изпълнен както с телесно, така и с душевно напрежение, което трябвало да се намали и духовната атмосфера да се разведри с развлечения, носещи облекчение. Заради това има толкова много паради, шествия, фестивали, дефилета в Щатите. В миналото те са помагали на колонистите да издържат психически на предизвикателствата и натоварванията в усвояваната от тях земя.

Затова Хелоуин се запазва и от фанатично-нападателен, преминал в развлекателен, а с годините става все повече празник на децата и часове за забавление на възрастните. Дълго време остава чисто американска традиция. До Втората световна война, когато американските войници я пренасят в Европа.

Ето и версията: навярно най-достоверната, представена безпристрастно. Разбира се, на нея може да се опонира. Но тя показва, че няма никакъв смисъл така да се крещи срещу Хелоуин. Не може уж защитавайки своята култура, да нападаш и отричаш чуждата – тя има абсолютно същите основания да съществува, както и твоята. А освен това, всички култури остават живи, само когато са в общение и взаимодействие помежду си, нали?

Posted in Публицистика

Вижте още:

error: Content is protected !!