Eлисавета Георгиева
Моите събратя свещеници водят на смърт моите братя и сестри, нашите енориаши, укорявайки ги за липсата на вяра, призовавайки ги да игнорират мерките за предотвратяване на разпространението на коронавируса. Дори не говоря за факта, че тези ревностни пастири изискват подчинение на себе си, като проявяват престъпно неподчинение на Патриарха и Св. Синод в тази ситуация.
Аз съм лош в реториката. Не знам как да доведа до съзнанието на хората в рисковата зона за заразяване с COVID-19 една проста мисъл:
„Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога“ (1 Йоан 4:1).
Апостолите също са грешили. Най-ревностният и пламенен от тях, Петър, се отрече от Христос. А колко патос е имало в речите му! По същия начин и свещениците могат да грешат.
Хора, мислете! Търсете истината! Свидетелствайте за нея!
Вирусът, разбира се, слуша огнените речи на кръстоносните свещеници – Андрей Ткачов, Георги Максимов и други ревностни от нашето време. Слуша и заразява.
Аз не вярвам, че Бог постъпва с нас така, както Му диктуват тези проповедници или монасите от лаврите. Такава вяра не ни е заповядана от Нашия Спасител.
Той ни казва: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните“ (Марк 2:17).
И още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“ (Мат. 4:7).
Просто повтарям тези думи на нашия Господ и Бог Иисус Христос.
Моля ви, ако е възможно, говорете за това на глас от всички покриви, на всички места в социалните мрежи, на всички ваши близки и познати.
Думите сега имат значение. Те буквално може да убият, а могат и да спасят.
Репостът на здравия разум също се превръща в проява на любов.
Нека Господ пази всички!
Превод: Елисавета Георгиева
––––––––––––––
Йеромонах Дмитрий (Першин) е духовник от Московската Епархия, известен мисионер, лектор, председател на Мисионерската комисия при Епархийския съвет в Москва, експерт на Синодалния отдел по въпросите на младежта при Московската Патриаршия.
Наскоро негови енориаши споделиха в социалните мрежи, че йеромонах Дмитрий ще бъде преместен да служи в Казахстан. В техните постове беше изказана голяма болка и тъга, че биват лишавани от един добър и ревностен проповедник, който е посветил голяма част от служението си за работа с младежи. Питат: „Как може така да се постъпва с хората, с миряните, със свещениците?!! Какво ще правим без отец Димитрий?!!“
