свещ. Михаил Трифонов
Днес празнуваме много празници. Първо, за християните всяка неделя е спомен за Христовото Възкресение.
Днес честваме паметта на св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян.
Вярващи и невярващи, заедно със светската власт празнуват Деня на будителите.
Други пък празнуват Хелоуин. Дотук празниците станаха четири.
Други празнуват вкъщи със семействата си, защото си почиват от работната седмица. Някои въобще не празнуват и смятат, че днес е най-добрият и удобен ден за работа…., така че имаме богат избор от празници само в един ден.
Всеки обаче може да избере сам какво да празнува. Никой не бива да бъде задължаван да празнува някакъв празник – това е абсолютно безсмислено. Ние имаме този опит от близкото минало, когато ни задължаваха да празнуваме насила по манифестации, но малко бяха хората, които искрено се радваха на такива дни.
Такова нещо не бива да се случва в Църквата – да налагаме един или друг празник със сила и излишни спорове, нека оставим всеки сам да избере какво и кого да почита. Методите на Църквата не са такива и тя никога не е използвала този начин на проповед и мисия.
Но за да може всеки да направи своя правилен избор, а той трябва да бъде осмислен и информиран – човекът трябва да придобие познание какво празнува – кои са тези безсребреници Козма и Дамян, защо празнува Църквата, защо ги споменава? Или защо неделното богослужение се нарича възкресно? Или кои са тези будители, за които ще чуете днес да се говори навсякъде, не само в храмовете, но и в медиите, кога е възникнал този празник и защо…
За да може Църквата да изкаже своите идеи и своето слово, да направи разпознаваеми своите светци, да разкаже за своите празници, за това, което е истинско, което е от Бога, тя трябва да разпростира проповедта си навсякъде, сред много повече хора, отколкото са тук в храма.
Днес например децата не знаят, че 9-ти септември беше празник. Или пък 7-ми ноември. Никой от днешното поколение не познава и не помни тези „празници“. Ето как нещо, което не е ценно, което не е от Бога и няма значение за човека, няма отношение към вечността и към нашия живот (защото човешкият живот неминуемо е свързан с вечността, с Бога, с вечното, с божественото), отминава и никой не го помни. А св. безсребреници Козма и Дамян ги помним след толкова векове.
Нашите будители, като например св. патриарх Евтимий, св. братя Кирил и Методий, или св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски – много са, да не ги изброяваме, и до днес всеки ги е чувал и ги знае – и вярващ, и невярващ. Никой в Църквата обаче не е накарал някого насила да ги празнува (напротив, точно денят на будителите беше забранен по време на тоталитарния режим и за него не се споменаваше никъде); ние не казваме на човека – ела, празнувай и се радвай на тези светци! Защото освен с тялото и с духа си, човекът трябва да празнува и със сърцето си – това е истинското участие, истинската почит за един празник! Когато едно нещо се прави насила и по задължение (не можеш дори насила да накараш някого да отиде на църква), тоест, когато в едно действие не участва сърцето, то става омразно на човека.
Тук идва ред и на нашите сърца. Ние първо трябва да умеем да убеждаваме със сърцето и живота си тези, с които живеем, нашите роднини, близки и приятели. Ще кажете, че не е лесно. Да, не е. Но това е благодатен труд, защото всички сме призвани да бъдем свидетели Христови. Празниците са споменаване с обич и възхвала на светците – част от нашата небесна Църква, но ние също трябва да положим усилия в тази почит да разказваме и свидетелстваме за тях – те са били Христови свидетели преди нас и са оставили своя дял на Божията нива, прославили са се. Събудили са вярата на своите съвременници и те ги помнят и до днес. Всеки един светец на Църквата може да бъде наречен будител точно поради тази причина – защото пробужда човешката съвест с делата си, със словото си, с живота си. Всеки един светец е не само Христов свидетел, но и Христов будител. И делото на светостта не е невъзможно дело, защото към святост са призвани всички хора. Щом Бог е вложил в човека Своя образ и го е призвал към Свое подобие, значи всеки един човек може да достигне до Бога и трябва да има тази цел пред себе си.
Но това трябва да стане свободно. Свободата във всяко човешко действие е най-ценното нещо на света – тя може да тласне човека към гибел, но може и да събуди човека за святост, да обнови сърцето му с Христовата любов, да го върне в пътя на спасението. Затова освен да пазим своята свобода, трябва да ценим свободата у другия, трябва и да свидетелстваме за нея. Ние самите да бъдем свидетели за този Божи дар в човека. И нашето свидетелство да е толкова истинско, че другият да стане един от нас, да остане в Църквата.
Затова и Църквата празнува деня на будителите и той е включен в църковния календар. Будител и християнин са две много близки думи, почти синоними. И всички ние трябва да живеем с такова съзнание – на християни и будители, за да можем да бъдем и Христови свидетели. Делото е трудно, но благодатно и спасително. И както във всяко Христово дело, в него трябва да участва най-вече сърцето. И то да е свободно.
Проповед, произнесена на 1 ноември 2020 г. (св. безсребреници Козма и Дамян, Ден на будителите) в храм „Св. Троица“, с. Кардам, Добричка духовна околия
