Меню Затваряне

Християни ли сме, или „Велики инквизитори“?

Маргарита Генчева

Чета, че някои хора подкрепят това, което в момента се стоварва върху старостилците в България от страна на държавните институции.

Не мога да разбера такава логика. Свободата на вероизповедание не се гарантира само според Конституцията на Република България и според още десетки международни документи като основно човешко право, но тази свобода се обуславя най-вече от факта, че Бог ни е създал със свободна воля.

Когато казваме „Тия (в случая: старостилците от Българската православна старостилна църква (БПСЦ)) трябва да си го отнесат яко, защото предизвикаха много злини на църквата“, не се ли превръщаме в техни съдници? Не показваме ли по този начин на света, че християнството не е връзка между теб и Христос, сърботничество между човека и Бога с произволението на човека, …а поредният репресивен апарат в ръцете на държавата?

България е светска държава, а не православна автокрация (все още), където всички, които посмеят да се нарекат православни християни извън признатата от светския закон църковна юрисдикция, да бъдат маргинализирани и гонени на базата на личното си право за религиозна свобода.

По какъв начин БПСЦ застрашава националната сигурност? Издават правителствени национални тайни по сигурността на някоя от държавите отвъд новата „Желязна завеса“? Създават паравоенни организации и клубове на териториите на своите храмове, в които обучават членовете си да не се подчиняват на българското законодателство ли?

Вълната от популизъм, която залива държавата и църквата, вече ми идва в повече и най-вече като човек, опитващ да бъде християнин, не мога да мълча срещу несправедливостта.

През последната седмица в храмовете на Българската православна църква (БПЦ) се прочете притчата за десетте прокажени и благодарността на самарянина — друговереца, който единствен се върнал да благодари на Господ Иисус Христос за изцелението. Забележете, че герои в Христовите притчи често са маргиналите, отритнатите от тогавашното юдейско общество. Тези, от които фарисеите „благочестиво“ са се гнусели.

Дори в Русия, където в момента действащият режим е тоталитарен, има поне 5 различни алтернативни православни църкви и изповедания, които нямат общение с Московския патриарх.

Не искам да си помисля или представя, че гоним още по-големи „висоти“, където сценарият е, че България се превръща в „православен“ Иран. Един народ, един фюрер, един църковен водач, който е и непогрешим източен папа, и… една управляваща идеология (в случая православизъм).

Промяната не става изведнъж. Тоталитарните режими не се раждат от днес за утре. Те прорастват бавно, но непоклатимо всеки път, когато се съгласим, че този или онзи, когото не харесваме, си заслужава гонението, репресиите, страданието.

Аз не мога да се радвам на това, което се случва с моите братя и сестри от БПСЦ (нищо, че не съм член на тази общност, ближен според Христовия закон ми е всеки един човек, който по някакъв начин несправедливо е преследван).

За много неща сигурно бъркам, имам още много да уча и чета, но в едно твърдо вярвам…

Християнството не е някаква Инквизиция, репресивен апарат към комитета по „религиозните култове и вероизповедания“ (проверете къде фигурираше такава формулировка преди 1989-та година!) или неосъществена мечта на някой „православен аятолах“.

Да, не съм съгласна със старостилните християни за много неща, но…ако подкрепя каквато и да е форма на репресии срещу тях, преставам да бъда християнин.

Евангелието е изпълнено с неочаквани обрати. Първият, който влиза в рая, е разбойникът, гонителят Савел става апостол Павел, опростената самарянка става Христова мъченица, а фарисеите, които се гордееха, че най-чисто изповядват вярата в Бога, не Го познаха и Го разпнаха на Кръст.

Християни ли сме, или „Велики инквизитори“?

Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: