Християнство.бг
Доц. д-р Костадин Нушев
Свети Нектарий Егински (1846-1920) е известен и обичан от много православни християни по целия свят светител, духовен отец и чудотворец. Неговата памет се отбелязва на 9 ноември в църковния календар, когато в цялата Православна църква се отдава почит на този съвременен свети отец и небесен покровител на болните във всички поместни православни църкви. През последните десетилетия нараства почитта към свети Нектарий и в Българската правосалвна църква, а с нея и интереса към живота, духовните подвизи, християнските поучения и чудеса, които извършва този дивен чудотворец – не само в неговата свещена обител на остров Егина, но и откликвайки на горещите молитви на много православни християни по целия свят.
На българските читатели са известни вече някои от най-популярните книги от свети Нектарий Егински, а също така и много жизнеописания на неговия чуден и богоугоден живот на духовен учител, проповедник, писател и основател на манастира „Света Троица“ на о. Егина.
Една от най-интересните книги на светия отец е със заглавие „Опознай себе си“, която е плод на неговия богат духовен опит във вярата, на дългогодишното му учителско, проповедническо и архиерейско служение в Църквата и на богоозарената му богословска мисъл. Тази учителна книга ни разкрива богатството и красотата на църковните поучения на св. Нектарий, които той е събирал и систематизирал като преподавател по Християнска етика в духовно училище в Атина, преди да се оттегли на о-в Егина. Със своя задълбочен богословски поглед и духовен усет към нуждите на съвременния човек, светителят разкрива по убедителен и увлекателен начин богооткровените и спасителни истини на Православието за християнските добродетели, молитвата и служението на Бога; заследване на благодатния пример на Христа и в напредването по пътя на спасението.
Книгата на св. Нектарий Егински „Опознай себе си“ се издава с решение на Светия Синод на Българската православна църква и има за цел да послужи за духовна просвета и полза на православните християни в изслудването на учението на Християнската етика, за студенти и семинаристи в тяхната богословска подготовка и за по-широк кръг читатели в България.
1. Кратки житиеписни бележки
Свети Нектарий Егински е забележителен подвижник, светител, духовен наставник и учител на Църквата от по-ново време. Той остава в съзнанието на вярващите християни най-вече с благодатните чудеса, които върши в основания от него манастир „Света Троица“ на остров Егина в Гърция, но е известен също така и като блестящ проповедник, духовен наставник на вярващи и монаси и изряден богослов.
Роден е в бедно, но благочестиво християнство семейство в Силиврия, близо до Цариград, и от ранното си детство проявява чиста вяра и пламенно християнско благочестие, отличава се с разсъдителност, трудолюбие, честност и смирение и се стреми към духовно съвършенство чрез постоянно упражняване в християнските добродетели и молитва. След тежък труд и оскъдица в ранната му младост, когато отива сам в Цариград да работи, за да подкрепя своето семейство, той дава обет пред Бога да учи богословие и да Му служи, а по-късно приема монашество на остров Хиос.
Като млад монах свети Нектарий се отличава с доброто си сърце, с духовна мъдрост, ученолюбие и велико смирение, които го правят любимец както на братята в манастира, така и на християните извън него. Свети Нектарий завършва успешно Богословския факултет в Атина и след това е приет за клирик на Александрийската патриаршия, където е ръкоположен за епископ и утвърден като Пентаполски митрополит. Макар да е обичан от своето паство и да полага големи грижи за укрепване на църковния живот и благоукрасяване на храмовете, св. Нектарий е отстранен несправедливо (без църковен съд) от митрополитската катедра, подложен е на хули, клевети и гонения поради завист и дребни интриги. Светият отец понася смирено и търпеливо през целия си живот този тежък кръст на неправда от човеците. Без да търси възмездие за сторената му неправда, той се оставя в Божиите ръце и напуска Египет, но през целия си живот остава в архиерейското си достойнство на Пентаполски митрополит.
2. Преподавателска и просветна дейност в подкрепа на вярващите
След като напуска Египет св. Нектарий продължава своето служение в Гърция като епархийски проповедник, ректор на духовната Ризариева семинария в Атина, преподавател по Християнска етика и духовен наставник на много православни християни от различни обществени съсловия. Така постепенно около него се събират много благочестиви девици и жени, които искат да се посветят на монашески живот, но под неговото мъдро духовно ръководство. Тази грижа за духовното устроение на монахините води свети Нектарий до делото на неговия живот – възстановяването на някогашната запустяла обител на остров Егина и нейното обновление, което води до въздигането и разцвета на неговия любим манастир „Света Троица“.
Чрез много лични усилия, неуморни молитви и трудове; при благодатна подкрепа от Бога, изливана чрез множество чудеса и знамения, свети Нектарий посвещава изцяло своя живот на манастира на о-в Егина и се удостоява да завърши своя земен път на този остров. Чудесата на изцеления, благодатната мироточивост и благоухание от пречистото му тяло са засвидетелствани от Бога още от момента на неговото блажено успение. Днес нетленните мощи на светеца почиват в неговия Егински манастир „Света Троица“ и привличат към Бога много нови поклонници не само от Гърция, но и от по-близки и далечни страни.
3. Християнска етика и учение за добродетелите
Книгата на св. Нектарий Егински „Опознай себе си“ отразява духовната мъдрост, придобита от него по трудния, но благодатен път на подвижничество и смирено служение на Бога и на ближните в Църквата. Това е трудният и стръмен път към Царството Божие, който светият отец изминава с твърда вяра, непрестанна молитва и упование в Божията помощ като монах, учител, проповедник, архиерей и духовен наставник. Преди всичко светителят иска да покаже и разкрие пълнотата и красотата на християнството и да изясни на своите слушатели и читатели каква е духовната му сила. В тази връзка св. Нектарий пише:
„Християнството е философски и същевременно религиозен и морален образец, който има апостолската мисия да учи на високите философски истини и да води човека по пътя на спасението, освещавайки неговия живот на земята. Християнството изисква и предполага целия човек, защото има намерението да го прероди духовно и да го пресътвори в нов човек, като го вдъхнови за нов религиозен и морален живот. Християнството обещава да сприятели човека с Бога, да го направи Негов образ и подобие, да го въздигне на небесата и да му дари вечността и безсмъртието. Християнството търси да доведе царството Божие на земята, да обдари щедро света с мир, да побратими народите и да им дари щастие. Такива са принципите на християнството и такова е в своята цялост християнството“.
Наред с дълбокомислените разсъждения за християнските добродетели, нравствения живот и духовната мъдрост на Свещ. Писание, които откриваме в тази книга, в нея се съдържат също така ценни напътствия и насоки за вътрешното самовглъбяване и самопознание, както и много практически съвети за християнското благочестие и молитвата.
Благочестието, според светия отец, е истинското нравствено съвършенство на християните в добродетелите. Според него „благочестивият човек винаги живее съгласно волята на Бога, Когото обича от цялата си душа, сърце и разум и Когото по този начин почита от цялата си душа и сърце. Начинът на живот на благочестивия християнин е съгласен с принципите на Евангелието, защото той взима, вдига и носи кръста си и във всичко следва Христос. Такъв човек работи за придобиване на добродетелност и върши добро, което се нрави на Бога и е съвършено пред Него. Устата му казват винаги истината, а сърцето му обича праведноста. Благочестивият човек е също така мъдър, праведен и добродетелен човек и е винаги светъл като слънцето“.
В наставленията на свети Нектарий за християнските добродетели откриваме както неговия богат подвижнически опит, така и задълбоченото му познание за християнската философия и философската етика. В тях ние се докосваме до чистотата и дълбочината на православната християнска нравственост и се обогатяваме от класическите поучения на големите църковни учители и духовни отци – светите Юстин Философ, Климент Александрийски, Василий Велики, Йоан Златоуст, Йоан Лествичник, Симеон Нови Богослов, Никодим Светогорец и много други.
3.1. Добродетелта води човека към Бога и му дарява блаженство
„Добродетелният християнин, според свети Нектарий, е блажен, защото събира в душата си цялото богатство на Божията благодат и постига в себе си постоянно блаженство тук на земята, което е обещание и за небесното блаженство. Защото блаженството, което е плод на благодатта на Светия Дух, се дарява само там, където съществува християнска добродетел, а тя се намира в нравствено усъвършенстващия и обогатяващия се християнин. Блаженството е достояние само на добродетелните, а тези, които са лишени от добродетел, са голи откъм Божията благодат.“
Богоозарените съзерцания и нравствени поучения на православната духовна традиция на Църквата са предадени от свети Нектарий с голяма вещина, много любов и снизходителност и са разкрити по разбираем и достъпен за съвременните християни начин. Той говори възторжено за красотата на християнската добродетел и посочва нейната благодатна сила в живота на християните.
„Християнската добродетел има чудна красота и сила. Тя е стълбица, която извежда човека от земята на небето; просвещава душата и преумножава силата на нравствения характер. Като изкусен творец добродетелта дълбае по несъвършената форма на душата и с научна точност и прецизност извайва нейната красота. По тих и безшумен начин изхвърля ненужното и открива боговидната форма и богоподобната красота на душата – истинския Божи образ на земята! Колко хубав е животът на християнина, който се е усъвършенствал в добродетелта! Колко чуден е образът на нравственото съвършенство! Колко изключителна е неговата красота!“
Като опитен духовен учител и наставник, добър пастир и педагог, св. Нектарий разкрива особените характеристики на добродетелните прояви на човека и показва вътрешните движещи сили на човешката нравственост. Той разкрива особеностите на добрия и на лошия навик като прояви на нравствения живот на човека.
„Навикът е обичай, а пък обичаят става нрав. Още Аристотел казва, че нравствеността (моралът) произлиза от обичая. Нарича се нравственост, защото произлиза от нрава и от обичая. С други думи, нравствеността е влечение и тя разкрива – по причина на своята повторяемост – достигнатото състояние и тежнение към вършенето на добри или на зли дела. И по този начин обичаят се превръща в добродетел или в злодейство, аналогично на делата, към които се е оформило влечение. Защото добрият навик възпитава към добродетел, а лошият – към злотворство. Така единият възкачва на небесата, а другият свлича в тартара“.
3.2. Добродетелта и щастието в живота на християните
В своята забележителна книга „Опознай себе си“ свети Нектарий Егински ни предлага задалбочени и проникновени духовни поучения за християнския живот и себепознанието. Във връзка с учението за добродетелите той разкрива и християнското учение за човека и неговото предназначение от Бога. Тук той изследва и връзката между добродетелта и щастието и с дълбока духовна мъдрост показва къде е истинското щастие за човека. От своя опит св. Нектарий открива, че много хора търсят щастието извън себе си и попадат на измамните заблуди да го търсят в този материален свят без Божието благословиение и без Божията благодат.
„Колко заблудени са хората, които търсят щастието извън себе си – в чужди държави и пътувания, богатство и слава, голяма сила и удоволствия или в празни неща, които имат горчивина като край! Да изградиш сградата на щастието извън собственото си сърце е същото, като да изградиш дом на място, подложено на чести земетресения. Щастието се намира в нас самите и благословен е човекът, който е разбрал това… Щастието е в чистото сърце, защото такова сърце става Божи престол. Господ казва за хората, които имат чисто сърце: „Ще се движа в тях и ще живея в тях и ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“ (2 Кор. 6:16). Какво още може да им липсва? Нищо, наистина нищо! Защото в сърцето си имат най-голямото съкровище – самият Бог!“
Това е така, защото човекът е създаден за Бога – по Божий образ и Божие подобие (Бит. 1:26-28) и само в Него той може да намери своето духовно щастие, блаженство и вътрешен мир. Тази класическа идея на християнската нравственост, която намираме и в „Изповедите“ на блажени Августин, тук откриваме в един съвременен и актуален за днешните хора изказ и формулирана по убедителен начин.
„След като сърцето на човека е създадено, за да бъде обитавано от Бога – абсолютното благо, то танцува и се радва само с това Благо, защото Бог е в него. Бог, обаче, се е отдалечил от сърцето на невярващия. А сърцето има безгранични желания, тъй като е създадено, за да обхване в себе си безграничното. Тъй като сърцето на невярващия не е вече изпълнено с безграничното, то винаги тъгува, търси и желае, но никога не бива удовлетворено. Това е така, защото вкусванитте ограничени блага от света са несигурни, непостоянни и неспособни да покрият и запълнят сърдечната му празнота. Удоволствията и забавленията в света, когато поугаснат, оставят в сърцето една особена горчивина. А суетната слава има за своя другарка депресията“.
3.3. Вниманието и мълчанието водят човека към мъдрост и познание на Бога
„Вниманието е дейност на ума, който наблюдава и се насочва към това да разбере предмета, попаднал в обсега на сетивата. Вниманието представлява средството за придобиване на всяко едно познание. Вниманието предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое е вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво е неправедно. Вниманието отвежда науките към напредък, развива изкуствата, води всичко към съвършенство. Вниманието е начало на всяка мъдрост, а неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност.“
Сред въпросите на духовния живот и вътрешното вглъбяване на ума в сърцето на подвижника, св. Нектарий Егински говори и за мълчанието, тишината и безмълвието. Мълчанието е внимание върху себе си и благоразумна употреба на речта, което носи мъдрост и вътрешен покой в Бога.
„Да можеш да мълчиш е резултат и плод на царско и благородно възпитание. Този, който се е научил да мълчи, той се е научил и да говори. Защото мълчанието е плод на разсъдителност не по-малка от тази на разумния говор. Затова този, който не знае да замълчи, той не може и да беседва. Много добро нещо е мълчанието, което се запазва когато трябва, защото то не е нещо друго освен майка на премъдри мисли. Мълчаливостта на езика е като дървото на живота, а този, който го пази се изпълва със Светия Дух“.
Противоположно на мълчанието и бъзмълвието е празнословието, което е плод на невнимание и неразумно използване на словото.
„Празнословието е безплодно, безполезно и празнодумно говорене. Празнословецът е невъзпитан човек, който е необразован и дребнав по характер, защото се занимава с дребни и нищожни неща, а думите му са лишени от смисъл. Той говори безцелно и лесно изпада в прегрешения. Сее приказки на вятъра и като подхване дума не мисли за времето на ближния си. Не следи и не преценява това, което казва, нито пък изразите, които употребява. Празнословецът е невнимателен и бъбрив. Бръщолеви без да мисли и да разсъждава. Езикът му тича преди ума и сипе приказките си без логическа връзка. Такъв човек се подхлъзва повече с езика си, отколкото на хлъзгава настилка. Празнословещият приготвя за себе си множество скърби“.
3.4. Кротост и незлобие. Въздържание и невъздържаност
На много места в своята книга „Опознай себе си“ свети Нектарий Егински пише за чистотата на сърцето, вътрешния мир, кротостта и незлобието. Кротостта и незлобието дават чистота на сърцето, вътрешен мир и сила на душата за добри дела.
„Незлобието е чистота на сърцето и прямост на ума. То изразява добротата на душата, която е отворена за всяка добродетел. Незлобието противостои на лукавството. Свети Василий Велики определя, че „незлобие се нарича отдалечаването от греховните помисли, което чрез постоянство в молитвата и изучаване на добрите неща изкоренява всяка злоба до нейното напълно премахване, така че да приемаме само словата на незлобливия помисъл“.
Незлобливостта е добрината на онази душа, която не се поддава на лукавство, а остава винаги устойчива и невъзмутима, извършвайки постоянно доброто“.
Кротостта е победа над гнева и вселяване на благодатния мир, който идва от Бога в сърцето на християните. Кроткият и незлобливият човек е смирен и въздържан и не се увлича в невъздържаност, а „невъздържаният продава първородните си права за паница леща. Той тича след своите желания и неговите апетити не знаят граници. А тези, които обичат благоразумието, държат на това, че е по-добре за тях да умрат, отколкото да опетнят душите си със злините на невъздържанието.
Чрез невъздържанието навлизат пиянството, разпиляността, удоволствията, неудържимият смях и всичко онова, което следва от винопиенето. Затова тези, които се оставят да имат липса на въздържание, биват следвани от злочестини като помрачаване на ума, порочност на сърцето и безчувственост на душата. Свещеното Писание съветва всички да се предпазват от това лукаво зло и ни казва чрез думите на Спасителя: „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи” (Лука. 21:34)“.
Въздържанието се постига с пост и смообладание на духа и води до контрол върху телесните нужди и неразумните влечения. Постът и въздържанието от своя страна, според св. Нектарий Егински, носят духовни плодове в живота на християните и благодатни сили от Бога за спасение.
„За поста светите отци на Църквата казват, че е чисто духовно упражнение. Отказът от разнообразни и мазни храни цели само едно – укрепването на душата, така че тя да удържи в битката на тялото срещу желанията и страстите, да се покаже победителка и да получи от законоуредника Бог неувяхващия венец на победата“.
3.5. Християнската любов към ближните и приятелството
Важно място в системата на християнските добродетели имат любовта към ближните, милосърдието, човеколюбието, хуманизма и приятелството. На тези добродетели и на доверието между хората свети Нектарий отделя много внимание и място в своята книга.
„Приятелството, според него, е любов на една здрава душа към друга здрава душа. Като произтичащо от здрава душа и свързващо здрави души то е свещено, чисто, пълно, устойчиво, искрено, смело, истинско и вечно. Приятелството е добродетел, защото се основава на нравствеността и доброто възпитание на здравата душа. Затова то се постига само чрез добродетелта и нея то обича и прегръща, оставайки винаги свързано с нея. Приятелството като добродетел се привлича от подобното и почива на близките нему добродетели. То е връзка между две подобни души, защото е положително по Бога влечение на разумната душа и свързва приятелите със силна обич. Приятелството свързва горещо човеците, които по природа притежават разположение да се свързват помежду си“.
Християнската любов към ближните е в основата и на социлниет контакти и отговорности на християните. Те живеят в християнско общество и се трудят върху своето спасение, като служат на ближните и изпълняват своя дълг пред Бога, семейството, народа и родината.
В тази връзка светителят говори и за отговорността на християните за справедливостта и общото благо в обществото, за законността и държавните дела, които в модерната епоха са свързани и избора на народни представители и управници в държавните органи и институции. По тези въпроси св. Нектарий Егински е давал своите трезви и благоразумни духовни съвети тогава, когато са го питали за какви хора християните трябва да гласуват в политиката и какви политици да избират начело на държавата. На тези въпроси светителят отговарял в духа на библейската мъдрост и с християнска мъдрост:
„Не се надявайте на князе и на синове човешки, от които няма спасение“ (Пс. 145:3). Предпочитайте добродетелните люде, които са стабилни в своя живот и делата си, предпазливи в постъпките си. Не избирайте хора раздвоени, непокорни, користни, потънали в материалното. Онези, които използват Парламента за търговия, а не за служение на мнозинството, са крадци и натрапници. Защото тия заблудени и свирепи люде могат да причиняват само беди, щети и нещастия на своите приятели, както и на цялото общество. Какво остава за един държавник, който е покварен, неверен, еретик, безсрамен, хитър и обладан от легион бесове. Лошият човек в обществото може да навреди на едного, на двама, на петима или десетина. Обаче лошият общественик и политик унищожава с лека ръка щастието на целия народ. Внимавайте, прочее, изборът ви да не се спре на люти вълци. Гледайте да изберете добър и благороден човек. За малко храна, за една дреха вие обикаляте морета, пазари, улици, а когато е нужно да направите един разумен избор, да се установят ръководителите на материалния ни живот, нима ще бъдете тъй небрежни, та да подкрепите недостойните или да не гласувате?!“
4. Православният благодатен дух на християнските добродетели
Всичко това прави съдържанието на книгата „Опознай себе си“ близко и затрогващо за християнското сърце, увлекателно и вдъхновяващо за всеки, който търси духовно наставление и благоразумно поучение в християнските добродетели. Това е така, защото тя е изпълнена със светлата духовна радост, молитвен дух, трезвост и крепка надежда, които светият отец винаги е раздавал и дарявал на своите духовни чеда, на слушатели и ученици.
По своето съдържание тази забележителна книга е своеобразна енциклопедия на православната християнска етика и ценен наръчник за духовен живот и нравствено подвижничество в основните християнски добродетели. В нея всеки християнин ще открие богато съкровище от духовна мъдрост и превъзходни наставления за християнския път към съвършенството, които са плод на богоозарения ум и благодатен духовен опит на светеца. Внимателният прочит на книгата, съпроводен с подходящо духовно настроение и задълбочен размисъл върху споделеното от свети Нектарий Егински в нея, ще бъдат изключително поучителни и полезни за православните вярващи в техния стремеж към християнския начин на живот, духовно съвършенство и чистата молитва, обърнати към Бога.
Читателите на тази забележителна книга ще се докоснат до благодатните поучения и настроение на великия чудотворец свети Нектарий Егински, ще бъдат проникнати от неговите богоозарени разсъждения и християнски поучения и могат да придобият неговия вглъбен дух на смиреномъдрие и любов към Нашия Господ Иисус Христос и пламенна молитва към пречистата Негова майка Света Богородица. Да придобият същото покайно молитвено настроение и ревност към духовни дарби и нравствено съвършенство, посредством които да напредват в християнските добродетели на вярата, надеждата и любовта към Бога и ближните по пътя на спасението.
Литература
Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. С., СИ, 2018.
Св. Нектарий Егински. Две изследвания за Църквата и Свещеното предание. С., СИ, 2022.
