Ренета Трифонова
Словеси наставиль еси языки веру Божию,
Делы возвисиль еси себе, преблаженне, Божественной и безпечальной жизны!
На 27 юли Българската православна църква чества Успението на св. Климент, Архиепископ Охридски – средновековен български книжовник и просветител, учен и „пръв епископ на българския език“ – първи епископ, проповядвал и служил на старобългарски език. Това е втори празник в памет на светителя в църковния календар, който наред с основния на 25 ноември, ознаменува успението на свети Климент Охридски (+916) и го прославя заедно с другите славянобългарски първосветители и равноапостолни просветители – Светите Седмочисленици.
Свети Климент Охридси Чудотворец е най-близък ученик на славянските просветители – светите братя Кирил и Методий, техен спътник във Великоморавия и продължител на християнското им книжовно и просветителско дело в България сред българите в обширната тогава българска държава. Той е българин по род, спътник на свети Методий от младини, ревностен ученик и основател на Преславската и Охридската книжовни школи. Свети Климент е блестящ проповедник и достоен ученик, следовник и наследник на светите братя Кирил и Методий и автор на техните Пространни жития, Похвални слова и на множество други учителни слова, поучения и проповеди за големите Господски и Богородични празници, както и на други химнографски творби.
Учителско и първосветителско дело сред българите
Свети Климент Охридски е наречен в едно от житията му, написано от неговия наследник на архиепископската катедра блажени Теофилакт Охридски „нов Павел за новите коринтяни – българите!“ Той е „пръв епископ на българския език“, духовен учител и наставник на българите в християнските истини на вярата и добродетелния живот. Неговата църковно-проповедническа мисия и учителска дейност са свързани с утвърждаване на новопокръстения български народ в истините на новата християнска вяра, изкореняване на езическите нрави и очертаване на пътя за обновление на живота в Христовата истина и благодатта на Църквата.
В словата и поученията на св. Климент Охридски се съдържат в единна цялост основните вероучителни и нравоучителни истини на християнството. В тях се чувства радостта от „обновлението на човешкия живот в Христа“, която озарява българите след Кръщението, и присъства ярко темата за освобождаването от мрака на езичеството, от властта на греха и тлението и робството на стихиите на този свят. Това са водещите християнски нравствени и нравоучителни теми в богословското и омилетично творчество на св. Климент Охридски, които кореспондират с основните идеи на Кирило-Методиевата евангелизаторска и просветителска мисия сред славяните във Великоморавия и Панония и с основните послания на християнските книжовници от Преславската и Охридската книжовни школи в България.
Свети Климент Охридски разкрива в своите слова и поучения някои общи идеи, които присъстват и като водещи християнски нравствени и духовно-просветни теми. Това са истините и идеите за спасението и нравственото възраждане на християните, за духовното обръщане от мрака на невежеството и просветлението чрез Христовата светлина, за освобождаване от властта на греха и нравственото преобразяване в истината и укрепване в силата на християнските добродетели. Тези водещи теми могат да се видят в различни богословски нюанси и варианти, но неизменно присъстват в Климентовите слова и поучения, издържани в неговата типична стилистика на добър и убедителен християнски проповедник и учител. В своите слова Охридският светител се позовава винаги на апостол Павел, а в риторичните си похвати и стилистика словото му напомня много на проповедите на св. Йоан Златоуст.
Книжовно и архипастирско дело сред българите
Свети Климент намира пристан в България заедно с другите ученици на свети Методий Славянобългарски след неговата кончина през 855 година и под ръководството на св. цар Борис веднага създава книжовни школи за просвета в столичните градове Плиска и Преслав. Изпратен като учител да устройва просветното дело и в югозападните български предели в областта Кутмичевица, след това на църковно-народния събор в Преслав през 893 година, при встъпване на владетелския престол на новия княз Симеон, той е въздигнат за епископ и изпратен да светителства в епархията на Девол и Велика и да продължи учителското дело вече облечен с църковния авторитет и духовната власт на архиерей и първосветител.
Книжовното дело на свети Климент Охридски е едновременно продължение на равноапостолните трудове на светите братя Кирил и Методий и израз на държавната духовна и просветна политика на свети цар Борис Покръстител и на цар Симеон Велики.
В поучителните слова и омилетичните произведения на св. Климент Охридски откриваме духа на тази нова християнска старобългарска книжнина, в която е ясно очертан пътят на въздигането на българския народ чрез Хритовата вяра и духа на „обновлението на живота в Христа“ и възмогването на целия народ заедно с църквата и държавата. В прекрасните църковни слова и поучения на св. Климент Охридски, в похвалните му слова, както и в неговите химнографски творби, се долавя покълването на новите духовни семена на нравствено възраждане и преобразяване в християнските добродетели и благодатните дарове на Светия Дух. Тези нови духовни семена на вярата и обновения живот възрастват в душите на новопросветените и изкупени „в Христа“ българи и дават своите богати плодове в добрите дела на християнско любомъдрие, милосърдие и човеколюбие. В душите крепна познанието на Христа чрез „благодатния дъжд на буквите“ и ръцете и на малките азбукарчета стават уверени в писмената и изричането на молитвите и богослужебните песнопения във възхвала на Бога и прослава на Христа.
Духовни послания в учението на св. Климент Охридски
В словата на св. Климент Охридски усещаме този полет на духа, намираме да струи обилно радостта от просвещението, освещението и възрастването в благодатта на Светия Дух, дарувано за духовните чеда на Църквата като живи и действени членове на Тялото Христово. Долавяме светлата надежда за избавлението от греха, за победата над злото и тъмните сили на мрака, за нравственото възрастване в добродетелите и наградата за вечен живот в Царството Божие, които дават своя духовен плод на чистота и праведност. Духът на възторжените слова на св. Климент е новозаветният дух на благочестие и святост, на вътрешен мир и смиреномъдрие, на мъжество и усърдие в доброто, който укрепва сред българите, възродени чрез вярата и кръщението; умити от сквернотата на греха и родени за нов живот в благодатното лоно на Църквата.
Духовната радост от обновлението на човешкото естество и новият живот в Христа и Светия Дух, придобит чрез купела на кръщението, виждаме ясно изразени във възторжените слова и поучения, проповеди и химнографски произведения на книжовниците от Преславската и Охридската книжовни школи. В словата и нравоучителните поучения на св. Климент Охридски намираме ярко присъствие на тази непрестанна възхвала на просветленото и осветено в Христа ново естество на човека, озарено от Светия Дух и станало способно, чрез причастността към изкуплението, да съзерцава „Трисолнечната Божествена светлина“ и да възпява радостно Бога, окриляно от благодатта.
Споменатите светли и оптимистични духовни струи, които са общи за произведенията на първите християнски книжовници в България, принадлежащи към Преславската и Охридска школи – св. Климент Охридски, св. Наум Охридски, еп. Константин Преславски и Йоан Екзарх, ни разкриват ясно прозиращата в тях светла (пасхална) радост от Изкуплението и „полета на духа“ у българите, озарени от кръщелната благодат и възприели помазанието на Светия Дух. Говорят ни недвусмислено за новия живот в Христа и ни предават духа на обновлението и претворяването на живота на целокупния български народ в Христа. За това просвещение със светлината на Евангелието и очистването чрез купела на Кръщението, през което е минал българския народ, и за освещението в благодатта на Светия Дух като нови духовни плодове на Спасението, постоянно благовести в своите проповеди и св. Климент Охридски като зове христолюбците и боголюбците да се въздигнат в словесна молитва към Бога и да прославят заедно благодатта и човеколюбието на Троичния Бог.
Блажено успение и вечна прослава на свети Климент Охридски
Свети Климент Охридски завършва земния си път в гр. Охрид на почти осемдесетгодишна възраст на 27 юли 916 г. и е погребан в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“, наричана и „Стари св. Климент“. Завършека на земния му път съвпада с празника на свети Пантелеймон в чието име той е въздигнал с ктиторството на св. цар Борис този славен манастир на брега на Охридското езеро. Скоро след земната кончина на Охридския епископ Климент той е канонизиран за светец от Българската църква и от началото на XI век Успението му вече се чества на 27 юли заедно с празника на свети Пантелеймон. Почитта към светителя расте и той е прославян достойно от Българската патриаршия, а славата му не намалява и по време на византийското владичество сред българите и дори сред гръцките клирици в Охрид. Житието, написано от Теофилакт Охридски съдейства за разрастване на тази почит на Балканите, във византийските предели и в целия православен свят. Почитта към светителя и неговата памет и празник са празнувани както отделно, така и заедно със светите Седмочисленици, чийто култ възниква именно в Охридската архиепископия и оттам се разпространява сред цялата българска земя.
След като древният храм на св. Климент Охридски, по време на османското владичество, е превърнат около 1515 г. в джамия, светите му мощи са пренесени първоначално от местен свещеник в друг по-малък храм („Св. Климент Мали“) в град Охрид, а след това дълго време се съхраняват и почитат в известния Охридски храм „Св. Богородица Перивлепта“, наричан от народа също така и „Св. Климент“, заради неговите мощи там. Почитта към св. Климент Охридски е жива най-вече в неговия град Охрид, но и навсякъде другаде сред българския народ, а през епохата на Възраждането тази памет и почит се възраждат и обновяват чрез преоткриването му като писател и автор на множество похвални слова, жития и поучителни произведения, които обхващат внушително книжовно наследство. Свети мощи на Охридския светител са съхранявани и почитани с молитвено благоговение и в днешно време в много храмове на България в столицата и други градове където се съхраняват частици от тях като скъпоценни светини и се почитат като скъпи за всяко българско сърце свещени реликви.
Старият храм на св. Климент Охридски е възстановен в по-ново време от руините на своето място на хълма Плаошник в гр. Охрид през 2001 – 2002 г. и днес светите мощи на Охридския Чудотворец са пренесени отново там и се покоят в него. Много поклонници от България се покланят в този величествен храм и отдават почит на Охридския светител и чудотворец. Християните в България на този ден, а и на други празници пеят и молитвено съучастват заедно с Църквата, в светозарните празнични дни в прослава на свети Климент Охридски и се обръщат към него чрез словата на неговото песнопение. В него ние пеем в молитвена прослава на свети Климент Охридски Чудотворец заради просветителските му трудове и го славословим като „просветил и наставил със своите слова народите във вярата в Бога, и издигнал себе си чрез дела към благодатния и блажен живот“. Постигнал този възвишен „божествен и безпечален живот“ той откликва на молитвите на верните и „с чудеса просиява пред пристъпващите с вяра към него“. Светителят „озарява преславно със своите знамения от Бога западните страни“ и „заради божествения му живот и ние винаги го прославяме“.
Православната църква почита на днешния празничен ден св. Климент Охридски Чудотворец и като един от светите Седмочисленици – равноапостолни просветители на българския народ, заедно със светите братя Кирил и Методий и техните ученици – св. Наум Охридски, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий, чиито мощи и памет се почитат в земите на Охридския светител и по цялата българска земя. По техните молитви и небесно застъпничество Бог да ни дарува духовна радост, благодатни сили, крепка вяра, силна надежда и пламенна любов за следване на Христовата истина и Евангелската правда в нашия личен живот, за духовно подвижничество по пътя на спасението в Христовата любов и служение „Церкви и Отечеству на пользу“ за много и благословени от Бога години!
–––––––––––––––
Снимки: Костадин Нушев
Извори и литетатура:
1. Житие на свети равноапостолни Климент, архиепископ Охридски чудотворец. – в: Жития на българските светии. Църногорски манастир „Св.Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“, 2014, с.с. 192-222.
2. Емил Георгиев. Климент Охридски. – в: Творци на българската литература. Т.Ι, София, 1980, с.с. 27-43.
