Eлисавета Георгиева
Какъв е общият християнски принцип за отношението към властта?
Ако тя се противи на християнството, християните трябва бъдат себе си и да изпълняват изискванията ѝ, които не противоречат на тяхната християнска съвест. Злото и насилието се побеждават с добро, а не с противопоставяне с насилие, както учи Христос. Това е трудно за изпълнение, но лесно за разбиране.
А какво да правим в тези случаи, когато властта счита себе си за християнска или поне симпатизира на християнството? Сътрудничи си с нея, но ѝ напомняй за закона, ако тя го нарушава, даже и тогава, когато това пряко не те касае.
Добре де, не е ли по-добре да си замълчим за „незаконния брак на цар Ирод“? Най-строгата проповед на Христос в Евангелието била за лицемерието: живееш в похот и удоволствие, но си даваш вид, че съблюдаваш всички закони. Да се постъпва по принципа „нас ни оставете, но и ние няма да ви закачаме“ разбира се е възможно само, че в това няма нищо от апостолските заповеди. Също така няма и нищо общо с християнството революционният патос „целия свят с насилие да разрушим, а после“ да построим свят … с още по-голямо насилие.
Мирно, но твърдо трябва да напомняме на властимащите за тези норми и закони, които те на думи признават за правилни, но на практика не бързат да вършат – ето това е по християнски.
Андрей Десницки, богослов-библеист
От книгата „В поисках смысла“
