Маргарита Генчева
Софийски митрополит Стефан
Повечето от езическите религии и философски системи са гледали на труда като на проклятие от боговете, като неизбежно зло за поддържане струите на живота. Християнската религия има свой особен възглед върху труда и неговия смисъл в живота на човека. Според нея трудът не е проклятие, не е неизбежно зло в живота на хората, а е свещен закон на тяхното съжителство. Той е дар от Бога и мощна пружина на човешкия напредък и култура.
На нас ни казват още първите страници на Библията какво място – или следва да заема – трудът в живота на хората. Бог поставя първите хора – Адам и Ева – в рая, но не за да бездействат под сенките на райските дървета, както си представят рая мюсюлманите, а за да го обработват и пазят (Битие 2:15). Освен това Бог нарежда: шест дни работа и един ден почивка, през който да се отдадеш специално на Бога (Изход 20:8–10).
Старият завет е изпълнен с примери и съвети за усърден, благословен от Бога труд. Особено интересни са книгите на Соломон.
„Мързеливецът през зимата не ора; ще потърси през лятото – и няма нищо.“ (Притчи 20:4)
„Помислите на прилежния водят към изобилие, а всеки мързелив търпи бедност.“ (Притчи 21:5)
„Минал съм край нивата на ленив човек… всичко беше обрасло с тръни…“ (Притчи 24:30–31)
За да стресне и събуди мързеливия от неговата отпуснатост и безразличие, често премъдрият сочи за пример животните – особено мравките и пчелите:
„Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник, но приготвя храната си лете; събира през жътва храната си.“
„Или иди при пчелата и се научи колко е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда ѝ употребяват за здраве и царе, и прости човеци; нея всички обичат и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.“
И Новият завет, както и цялата история на Христовата църква, ни сочат много примери, че трудът е свещен закон на живота. Най-ярък и убедителен пример за това ни дава сам Спасителят. Неговият земен живот преминава под максимата:
„Моят Отец досега работи и Аз работя“.
До тридесетата си година Той помага на праведния Йосиф в неговата дърводелска работа. Целият Му живот е съчетание на слово и дело. Цялото Му учение и живот са проникнати от една непоколебима истина: човек трябва да изпълнява волята Божия. Това е смисълът на Неговия живот.
Своите сътрудници също Той избира сред хора на труда. Те не само не спират да упражняват своите занаяти при разпространението на новото учение, но в много случаи се и прехранват чрез тях. „Помните, братя, нашия труд и мъка – казва апостол Павел – работейки денем и нощем, за да не отегчим никого от вас, ние ви проповядвахме благовестието Божие“ (1 Сол. 2:9).
И на друго място: „Ние не безчинствахме при вас, нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка ден и нощ, за да не отегчим никого от вас“ (2 Сол. 3:8).
Трудът е необходим не само за поддържане на живота на всекиго поотделно – той е необходим и за поддържане живота на другите, на нашите ближни. Следователно, той е инструмент и на християнската любов. Затова в книгата Деяния на светите апостоли апостол Павел казва на ефеските презвитери:
„Сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: По-блажено е да се дава, нежели да се взима“ (Деян. 20:34–35).
Затова той на друго място настоява:
„В усърдието не бъдете лениви; духом бъдете пламенни; на Господа служете“ (Рим. 12:11).
„Молим ви, братя, още повече да преуспявате, и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме“ (1 Сол. 4:11).
„Слушаме, че някои от вас живеят безчинно, нищо не работят; на такива заповядваме и ги молим в Господа нашия Иисус Христос да работят тихо и своя си хляб да ядат“ (2 Сол. 3:11–12).
В този дух за труда се изказва и видният мислител Батя. Той казва:
„Как разпознаваме големите хора от малките? Малкият човек мисли при работата си само за себе си. Той работи само толкова, колкото да си осигури храна. Голям е онзи човек, който работи така, че трудът му да принася полза на други, на неговата общност, а при случай и на цялата държава“.
Нашата вяра по същество е немислима без труд и дело. Християнството е най-активната и най-творческа религия. То е акумулатор на неизчерпаеми творчески енергии. Колко бледи и обезсърчаващи са езическите религии в това отношение – особено будизмът. Той парализира творческите сили на човека с учението си за непреодолимостта на страданията и за безнадеждното потъване на душата в нирвана – небитието. Християнството е религия на живота, на радостта и на творчеството. Само така можем да си обясним огромния технически и културен напредък сред християнските народи.
Съзнанието, че трудът е дар и благословение от Бога, че той е средство не само за устройване и поддържане на живота, но и средство за богослужение, винаги е било присъщо на християнските народи. Най-добре това съзнание е изразено в афоризми и сентенции на великите представители на християнската мисъл и култура. Особено богата в това отношение е светоотеческата литература.
Ние бихме могли да приведем множество цитати в подкрепа на казаното дотук, но ще се задоволим само с един – от св. Йоан Златоуст, за да се види какво дълбоко разбиране са имали и какви ясни задачи са поставяли на труда великите християнски отци и мислители:
„Ако занаятът беше безчестие – казва св. Йоан Златоуст – Павел нямаше да заповяда: който не иска да се труди, не бива да яде (2 Сол. 3:10). Каквото е юздата за коня, това е трудът за човешката природа. Ако мързелът беше добродетел, земята би раждала всичко без сеитба и обработка. Някога Бог заповяда всичко да се дава без труд. Но сега повелява на хората да впрягат волове, да държат рало, да правят бразди, да сеят и да обработват лозята и градините, за да ги ангажира в работа и да ги отклони от злото. Макар думите „С потта на лицето ще ядеш хляба си“ (Бит. 3:19) да звучат като наказание, в същност те са важно внушение и полезно вразумление – необходимо лекарство за раните от греха“.
„От безгрижието и леността са произлезли всички родове злини в живота…“ – продължава св. Йоан Златоуст. – „Павел никога и пред никого не е считал за срамно едновременно да държи нож в ръка, да шие кожи и да беседва с хора от висшите среди. Напротив – той се е хвалил със занаята си, дори когато е бил посещаван от хиляди знатни личности. Водата, когато стои, се вмирисва. Желязото, когато не се използва, ръждясва. Земята, когато не се обработва, не ражда. Душата, когато изпадне в леност – се опорочава. Нека не презираме труда и да не служим на безделието, за да не се лишим от спокойствието на земята и вечните блага на небето.“
„Мързелът, а не работата е проклятие за човечеството“ – казва Смайлс. – „Мързелът лишава от достойнство както отделната личност, така и народите. Той е тежест, препятствие, вреда. Мързеливият е безполезен, недоволен, меланхоличен и нещастен. Празният, безполезен човек просто вегетира, независимо колко дълъг ще е животът му.“
„За мен – казва Форт – няма нищо по-отвратително от човек без работа, от живот, в който трудът е само инстинкт. Никой от нас няма право да се отдава на безделие. В цивилизацията няма място за паразити и тунеядци. Мързеливият не е по-полезен от мъртвия – само че заема повече място“
Трудът е не само закон на нашето съществуване. Тази истина ще разбере и безбожникът, и разбойникът. Особеното, което Библията изтъква в проблема за труда, е, че това е Божи закон; че трудът е творчески и полезен само когато е благословен от Бога и когато се извършва в Негово име. Иначе, той е безполезен и дори разрушителен.
„Не е във властта на човека и това благо — да яде, да пие и да се наслаждава от труда си. Аз видях, че и това е от Божия ръка“ (Екл. 2:24).
„Нека левитът дойде, понеже той няма дял и наследство с тебе, и пришълецът, и сирачето, и вдовицата, които са в твоите жилища, и нека ядат и се насищат, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всяка работа, която ще вършат ръцете ти“ (Вт. 14:29).
„Отговори Сатаната на Господа и рече: Нима току-така Йов е богобоязлив? Не си ли оградил него и къщата му и всичко, що има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се умножиха по земята“ (Йов 1:10).
Псалмопевецът се моли:
„Да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни“ (Пс. 89:17).
„Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища! Ще ядеш от труда на ръцете си – блажен си и ще добруваш“ (Пс. 127:1–2).
Това съзнание, че трудът е творчески само когато е благословен от Бога, е дълбоко присъщо и на българския народ. Затова нашите големи писатели – Иван Вазов и Стоян Михайловски – са казали:
Със жетва богата, със спор, изобилие,
Бог ще труда надари.
Честно и славно е твоето усилие –
Бодро засявай, ори!“ (Ив. Вазов)„О, Боже, сили на тия мишци дай,
на тия ръце работните.
Благослови труда, що сей, копай
по урвите безплодните.“ (Ив. Вазов)„На работа и без почивка,
без страх и без душевен смут…
Светата Божия десница
бди върху човешкия труд! (Ст. Михайловски)
Неблагословеният от Бога труд е безполезна мъка, истинско проклятие за човека. Това се доказва по един особено красноречив начин от самите трудове и усилия на човечеството през XX век. Какъв титанически размах, какви главозамайващи успехи и постижения! И въпреки всичко, плодовете на този труд не се използват от всички. Нещо повече – случват се страшни и странни парадокси. Човекът трупа купища блага в резултат на своя рационализиран труд, за да ги хвърля в морето, да ги изгаря или да ги превръща в оръжия на унищожението.
Това са резултатите от труда, който не е в името на Бога, а в името на дявола. А има и друг вид труд – откровено сатанински. За идеолозите на този труд народният поет Вазов казва:
Зная сеячи и други във нивата –
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
Хранят с отрова това поколение –
със дело, с примери и реч…
Бъдеще страшно ще жънем в смущение –
жънем го даже ний веч
Последователите на някои крайни социални учения обявиха широко принципа на труда, така както те го разбират. Те сериозно вярват, че са първите вестители и тълкуватели на този висш дар на живота – труда. Но те се самоизмамват. Първият вестител и истински тълкувател на природата на труда е Библията.
Фактите говорят, че трудът, който те проповядват, не е творчески, не е резултатен. Въпреки множеството химни за труда, въпреки мощната пропаганда и очаквания, трудът, който те възхваляват, не носи благословение, а проклятие и робство. Защо? Защото не е в името на Бога, а на „другия“, както се изразява Достоевски.
За да бъде полезен и творчески, трудът трябва да бъде благословен от Бога.
Днес отново се заговори не само от страна на представители на крайните социални учения, а от всички – за принципа на труда в устройството на „Новия свят“, който уж очакваме. Затова е уместно да се припомни християнското схващане за труда, което е единственото вярно и непоколебимо становище по този въпрос, изстрадано през хилядолетията – за да се избегнат фалшиви тълкувания и надежди, които не отговарят на истинската природа, смисъл и предназначение на труда.
Трудът не е благо, когато не е в името на Бога – тоест в името на доброто, правдата и любовта към човека. Трудът е проклятие, когато е инструмент за сеене на зло; и благодат, когато е средство за разпространение на божественото добро.
Затова ще завършим с песента на Вазов за истинските сеячи, която напълно изразява християнското разбиране на труда:
Сейте, сеячи, доброто засевайте
в младата нива у нас.
Истини здрави във душите втълпявайте —
важен е днешният час.
Сейте ламтеж към правда божествена,
сейте любов — не вражда.
Милост във сърдцата и обич мъжествена
към дълга и труда.
Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се хваща в горката, родливата —
бурен, и клас, и цветя.
Из архивите на: Църковен вестник, Брой 9, 21 февруари, 1941
