Християнското семейство

Иконом Йоан Карамихалев

Едно от видовете служения на обществото и ближните – това е семейството. Семейството е най-първото човешко общество, тук човек получава началното духовно и нравствено възпитание. В основата на семейството лежи бракът. От нравственото благосъстояние на семействата зависи благосъстоянието и на обществото, и на държавата.

Благословеното съединение на мъжа и жената в едно същество и единството на живота съставлява тайната на брака. „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24) – така Господ определил същността на тази тайна. Богоучреденият съюз на брака, по такъв начин, се явил необходимо условие за единението на първата човешка двойка. С глагола „ще се прилепи“ Свещеното Писание отобразило тясното обединение на техните физически и духовни интереси върху основата на любовта към Бога, Неговите заповеди и благословения. Такава двуединна любов им носела радост и единство в съвместния живот.

Каква е целта на Божието установление на брака? Най-напред, умножение и съхранение на християнския род, както това е видно от думите на Самия Бог, Който благословил първите хора: „…плодете се и множете се, пълнете земята“ (Бит.1:27-28). На второ място, взаимното подпомагане на съпрузите в този живот: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник нему подобен“ (Бит. 2:18). На трето място, обуздаване на греховните похоти на човека и на безпорядъчните влечения на неговата чувственост. Последното и най-главно задължение, възлагано на християнските съпрузи в тайнството на брака, е подготовка както на тях, така и на техните деца, ако на Бог е угодно да им ги дарува, за бъдещия живот, за бъдещото вечно блаженство.

За разлика от брачните обреди в мнозинството инославни деноминации, в Православната Църква бракът не се явява договор – някакво юридическо съглашение с изброяване на взаимните задължения на страните. Православният брак – това е по-скоро създаване на малка, семейна църква за поклонение на Истинния Бог и за спасение на душите. Тази семейна църква е подчинена на Църквата Христова. Както казва св. Василий Велики, да се жениш е естествено, но бракът трябва да бъде свръхестествен, трябва да стане благо иго, което съпрузите доброволно носят за Църквата.

Всеки християнин, който създава семейство, е призван да ходи пред Бога с цялото си сърце, според израза на премъдрия цар Соломон (3 Цар. 8:23). В това се състои мисионерското служение на семейството: да живее по закона Божи и да свидетелства за Бога със своя начин на живот, със своите личностни качества, с устоите на своя бит.

Християнското семейство представлява съюз, при който царя̀т дружески отношения, взаимна поддръжка и помощ, общо участие в молитвите, в тайнствата, в радостите и скърбите, съвместен труд с цел да се направи животът по-добър, по-лек, по-благочестив, по-спасителен.

Скърбите в брака са неминуеми и бракът е винаги особен род мъченически подвиг. От християнска гледна точка скърбите в брака биват два вида. Едни се изпращат от Бога в изпълнение на завета „понасяйте един другиму теготите“ (Гал. 6:2), а другите са вследствие нарушение на Божиите закони. Първите спомагат за духовния ръст, за усъвършенстването на съпрузите. Що се отнася до вторите, за тяхното преодоляване трябва да бъдат осъзнати от съпрузите техните зли дела и помисли, те да се постараят да се променят и да не се завръщат повече към неправедния живот. И тогава Господ ще превърне тези скърби в нови духовни радости.

Когато в брака се появят деца, мъжът и жената се изменят, изменят се много дълбоко, превръщайки се в баща и майка. Това е крайъгълен камък за истинския брак. С появяването на децата в семейството се поставят основите на нови семейни отношения. Възпитавайки децата, родителите възпитават и сами себе си, защото присъствието на децата често служи като юзда против разпуснатостта, невъздържаността, изисква обмисленост и усилия, за да стане животът порядъчен, да удовлетвори материалните и духовни потребности на членовете на семейството.

Бидейки децата и юношите още духовно неустойчиви, те понякога се поддават на съблазни. В училище и чрез средствата за масова информация им се внушава: ти си  самостоятелен, човек от друго поколение, ти имаш други мисли, други идеали, не е задължително да се слушат родителите. Това антихристиянско отношение към по-старшите е много опасно, защото ако младият човек не почита своите родители, то, станал възрастен, той не ще почита своето началство, за него няма да има никакви авторитети. Такава личност, незнаеща мястото си в семейната йерархия, в социалната йерархия, представлява опасност за семейството, защото такъв човек е лошо управляем и вътрешно, и външно.

Главното, за да стане детето християнин, е родителите да не търсят своето в него, а Божието и да се стараят не на тях да прилича, а на Христа. Много родители искат да възпитават децата си посвоему, грижат се преди всичко детето да не бъде по-зле от другите, да бъде образовано, да бъде облечено добре, т.е. обръщат внимание на незначителни неща, а главното пропускат. А главното е да го приучат към това то да усеща радост именно в духовния живот, т.е. те трябва да се стараят да приведат детето към Бога, трябва да разберат, че без Църквата е невъзможно да направят това. Затова главната задача на родителите е да въцърковят детето, така че то от детство да обикне Църквата, да остане в нея и тя да го благославя и наставлява в по-нататъшния му живот.

Много хора се замислят днес за мястото на семейството в техния живот и за своите способности за изграждане на семейство. Затова ние трябва постоянно и настойчиво да правим аналогия между Църквата и семейството, ежедневно и ежечасно да призоваваме Бога за Свидетел на нашия живот и да утвърждаваме в съзнанието на нашето християнско общество правдата на живота, чиято същност се състои в това, че семейството – това е малка Църква в служение на Бога и хората.

––––––––––––––

Източник: Вяра и Дело, брой 4 (54), година ХI, април 2025 г.