Eлисавета Георгиева
Християнството е също винаги личен, а не корпоративен избор. Свикнали сме, че ако се наричаме православни християни, значи вече сме християни. Не. Ние сме православни. Но може би изобщо не сме християни.
Обяснявам: моят любим Киркегор веднъж споменава, че е посветил целия си живот на това да лиши християните от илюзията, че са християни.
Мислим си, че след като сме родени в християнска страна, кръстили сме се, ходим в християнски храм, значи вече сме християни. Не, това нищо не означава.
Ставаш християнин, когато лично, дълбоко възприемаш словото на Христовото Евангелие, лично постоянно живееш напрегнато, в постоянен самоконтрол за доброто и злото. Защото когато си в тази корпоративна ситуация, когато на теб ти се предлага решение за добро или зло, вече подготвено вместо теб. Където и да сте – в Църквата, в държавата, в корпорация, в партия, в една идеология – трябва през цялото време да не чувате всичко това, да се откажете от всичко това, дори и в рамките на вътрешноцърковната общност, а да чувате само това, което Христос казва, Евангелието и това, което казват Божиите заповеди, това, което казва вашата съвест. И само в този дълъг процес на разбиране все още можете да го направите.
