Ренета Трифонова
По инициатива на Християнство.бг (www.hristianstvo.bg) и Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ на 27 юни (събота) от 11:00 часа ще представим книгата „Вълци в овчи кожи“ (Руската православна църква като заплаха за сигурността и демокрацията в Европа).
Автори са Мийхол О’Хърли и Оксана Шадрина.
В присъствието и с авторите ще обсъдим историческата деволюция на Руската православна църква – от събрание на вярващи до обикновен търговец на политическа власт – като инструмент в ръцете на държавното разузнаване. В резултат на това Московската патриаршия се очертава като най-значимия синдикат, упражняващ социално влияние в цяла Европа – но не в служба на Евангелието, а на стремежите на Владимир Путин да установи „Руский мир“. Европейската сигурност и демокрация са на нейния прицел, а запазването и разпространението на традиционното православие стават нейна жертва.
Интервю с Мийхол О’Хърли можете да видите тук: „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“ • Християнство.бг
Линк към събитието: Представяне на книгата „ВЪЛЦИ В ОВЧИ КОЖИ“ | Facebook
Очакваме ви в Църногорския манастир!
Д-р Мийхол О’Хърли е ирландско-американски академик, автор, изследовател, бивш дипломат и медиен експерт. Специализира в областта на отбраната и сигурността, международните конфликти, дипломацията и медиацията.
Той е акредитиран към Икономическия и социален съвет на ООН и е пълноправен член на Кралския институт за международни отношения (Chatham House). Архонт номофилакс на Вселенската патриаршия, назначен от Негово Всесветейшество Вартоломей I, Вселенски патриарх.
О’Хърли е утвърден анализатор по въпросите на сигурността и международните отношения с участия в CNN, BBC, TRT World, Al Jazeera, CBC, CTV, UATV и други международни медии. Негови анализи и коментари са публикувани в редица авторитетни издания и специализирани списания.
Автор е на бестселъра „Страстният настойник: Възстановяване на християнското настойничество от светското набиране на средства“ (2002) и на книгата „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“ (Ibidem/Columbia University Press, 2025).
Следдипломната му подготовка включва обучение в редица престижни институции, сред които Университетът в Лайден, Юридическият факултет на Йейл, Лондонският университет, Институтът за мир на САЩ (USIP), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други. Член е на Северноамериканското дружество по православно канонично право.
Активен е в сферата на филантропията и общественополезната дейност. Работил е в Архиепископията на Ню Йорк и Арменската епархия на Америка, а също така е бил говорител и директор по комуникациите при посещението в Съединените щати на Негово Светейшество Гарегин II, Католикос на всички арменци. Редовен участник е във Форума за дипломация в Анталия, Мюнхенската конференция по сигурността и други международни форуми.
През 1992 г. е удостоен с наградата за постижения на Конгреса на САЩ. Носител е на редица отличия и членства в международни организации и ордени. Принадлежи към Православната митрополия на Ирландия (Вселенска патриаршия). Заедно със съпругата си Оксана Шадрина има две деца и живее в Ирландия.
Още от книгата:„Завръщането на Православната църква на Украйна в историческия дом – във Вселенската патриаршия – е превърнато в casus belli от Московската патриаршия и нейните последователи. Автокефалията на поместната църква на Украйна, дадена от Константинопол, не е причина за раздора в православието. Русия пропуска как Борис Годунов и архиепископ Йов примамиха Вселенския патриарх Йеремия в Москва и го държаха затворен, докато не даде на Москва патриаршество през 1589 г. Твърдението на президента Путин, че Украйна не е истинска държава, игнорира историческите факти. Историята и фалшивите твърдения се използват в Европа както от Кремъл, така и от Московската патриаршия в опит да запазят своя сюзеренитет над Украйна. Това е част от „руската стратегия”, която действа по един и същи начин в Молдова, Грузия, Украйна и чиито основи се залагат на Балканите и в балтийските страни днес.
За тази цел Московската патриаршия бина използвана за шпионаж и разузнаване срещу Европа. От България до Финландия и в цяла Европа все по-голям брой духовници на Руската православна църква са основателно обвинени, а някои и изгонени, заради ролята си в подкопаването на европейската сигурност и използването на Църквата за създаване на „близка чужбина”, за отхвърляне на „сатанинския Запад” и за оспорване на социалното сближаване в Европа.
Проектирайки „Руский мир”, Руската православна църква е решена да измести Константинопол като център на православието. Тя прибягва до средновековни монаси, мистици и съвременни медийни манипулатори, за да препозиционира Москва като център на световното православно християнство. Използвайки евангелизацията като оръжие, патриарх Кирил се намеси в юрисдикцията на древната Александрийска патриаршия, като създаде паралелни църковни структури и епископи, за да накаже Александрийския патриарх за признаването на автокефалията на Украинската църква. Не е изненадващо, че съществуват изобилие от доказателства за африканци, вербувани да посещават семинария или да си намират работа в Русия, само за да бъдат след това принудени да се бият на фронтовата линия в Украйна. Този злоупотреба е толкова широко разпространена, че се наложи Кения да прекрати тази практика чрез официални дипломатически споразумения. Руската православна църква е обезобразила образа на Христос, вложен в Църквата, като изцяло се е поставила в служба на Кремъл.
От всичко това произтича неизбежният извод: Руската православна църква е мощна и пагубна заплаха за европейското сближаване, сигурността и демокрацията на Стария континент.
Геополитическото позициониране на Москва носи безброй опасности. В цяла Европа и в Запада Московската патриаршия има наглостта да се оплаква от религиозно преследване, след като е благословила унищожаването най-малко на 742 храма, църкви, синагоги и джамии в Украйна. Московската патриаршия работи с Кремъл за забрана на Украинската гръкокатолическа църква и силно ограничава свободата на религията на други вероизповедания в Русия и временно окупираните територии, като същевременно настоява да остане в управата на Световния съвет на църквите. Нехристиянските и неправославните декларации за „свещена война“ и войниците като „мъченици за вярата”, които умират в битки в Украйна, са противоположни на православието и християнството“.
