Християнство.бг
О. Любомир Попов
И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръстаси и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила (Марк 8:34; 9:1).
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В средата на поста Църквата издига кръста като символ на това, което е средоточие на нашата вяра – жертвената обич.
Ако ние само се покланяме на кръста механично или за да спазим традицията, това с нищо не ни ползва. Но ако ние по този начин външно и образно отдаваме чест на това, което е съдържанието на вярата ни – любовта-жертва, тогава правим нещо смислено и полезно. Тогава нашето външно поклонение е израз на онова вътрешно съдържание, което всеки християнин трябва да носи – любовта-жертва.
Братя и сестри, много е важно да знаем, че това е смисълът и съдържанието на християнската ни вяра. Тя ни казва, че който обича, той е готов на всякакви жертви. Той е готов да извърши неща, които не е длъжен по никой друг закон да направи. Тези от вас, които са родители, знаят. До едно време са длъжи да се грижат за децата си когато те се родят, отрасват, възпитават. Идва момент, след който децата вече трябва сами да могат да се грижат за себе си, но родителите продължават, защото любовта ги подтиква да вършат това. Не е онова, което са длъжни, а онова, което поради обич не могат да не направят.
Това е смисълът на християнския кръст. Нима Господ беше длъжен да бъде обесен на кръста, прикован, измъчван, умъртвен на него? Естествено, че не. Но Той каза: Любовта не може да постъпи по друг начин, Аз трябва да се жертвам. Затова истинската обич е придружена с много жертви.
Нека не ни тежи, когато вършим тия жертви поради обич. Любовта не смята онова, което прави за нещо кой знае какво. Тя казва: не мога да не го направя! Нещо отвътре ме подтиква, и ако не го направя, ще бъда нещастен човек. Ето това е силата и значението на кръста. Когато му се покланяме, ние мислено си казваме: Господи, доближи ме до това, което кръстът изразява, научи че така да обичам, че каквото върша за тия, които обичам, да не ми тежи. Това да бъде за мен благодат, която Ти си ми дал, една възможност да покажа онова, което е мое, което нося вътре в себе си – моята обич!
И колкото повече, братя и сестри, тази обич се практикува, упражнява в живота, толкова повече тя нараства, толкова повече тя се разширява и обхваща все повече хора, защото който е научен да обича, той обича вече не само тия, най-близките (които е естествено и няма как да не обичаме, иначе би било противоестествено). Но започва тази обич чрез всичките качества, които тя има: търпение, благост, милосърдие, кротост, въздържание, и да се разпростира върху повече хора. И тогава такъв човек е кръстоносец. Той носи онова, което е посланието на кръста – любовта. Любовта, готова на всякакви жертви.
Не е кръст това, че боледуваме и охкаме от болестите си; често пъти ние сме си ги заслужили, пък и да не сме, какво от това? Болестта не е наш подвиг. Тя е едно изпитание и понякога тежко бреме. Кръст е когато правим нещо доброволно, без да има нужда, без да сме насилени от нищо друго, освен от своето сърце, от своята обич.
Това разбиране за кръста трябва да ни прави да гледаме на кръста с едно много светло чувство. Е, да, той беше оръдие за наказание, но Един го превърна в нещо друго. Само Един в света – Господ го превърна в знак на безкрайна обич. Нали така четем в Евангелието на Йоан 3:16 – Бог толкоз обикна света. Колко? Докрай. И отиде на кръста. Ние колко обичаме? Ще разберем по това, какво сме способни да правим за другите, без да мърморим, без да ни тежи… Какво сме способни да правим с радост, знаейки, че това е изнасяне на един кръст – подобен, уподобяващ се на кръста на Спасителя.
Е, казва се, че чрез кръста дойде Възкресението. Чрез кръста дойде връщането на живота. Понякога, когато ни се струва, че е толкова тежко, като че ли умираме от теготите на живота и носенето на този кръст, ние трябва да знаем, че след него стои нещо светло. Стои нещо голямо и велико. Стои Божията милост във Възкресението.
Братя и сестри! Ние се покланяме на кръста с телата си. Нека му се поклоним със сърцето си и да кажем: да, искаме да бъдем такива – кръстоносци! Амин.
