Маргарита Генчева
Да избираме между това, което е лесно, и това, което е добро – към това предполагат времената, в които живеем. И среден вариант няма.
Да подадем ръка за милост към страдащия брат, когото Христос е изпратил в живота ни, или да го подминем.
Да се усмихнем и да славословим Бога, да благодарим за всичко в нашия живот…или да виждаме света само в черни краски и да не намираме радост в живота си.
Да наречем злото – зло и доброто – добро, да осъдим трагедии като тази, която се случи на Цветница в Суми (Украйна), или да си затворим очите и да не осъдим акта на агресия като такъв.
Назоваването на нещата с истинските им имена се оказа сложна задача. Дали защото нямаме смелост, дали защото не е удобно или защото ще си развалим имиджа пред останалите хора – това всеки от нас може да каже за себе си.
Лукавството да представяш в християнски одежди земните си цели и намерения, да наричаш войната – мир, а робството на ума – свобода, е лукавство на подмяната.
Какво трябва да се е случило с нас като хора, че ни е трудно и войната ясно да назовем като зло?
Как изповядваме Христос като победител на смъртта, как с чисто сърце ще си пожелаем „Христос възкръсна“, ако не вярваме, че смъртта е враг, който трябва да бъде победен?
Че… хей, смъртта е неизмерима трагедия, от която обаче Христос не просто ни освободи, но и стъпка. „Смъртта е погълната от победа“, пише в свои беседи отец Александър Шмеман.
Християнството и оправдаването на войната не вървят ръка за ръка. Двете не могат да съжителстват заедно.
„Ние просто трябва да се молим тази (а и всяка друга) война да свърши“, казвате вие – „Защо да политизираме?!“. Молитвата е молитва, когато е с истина.
А истината е безкомпромисна към лицемерието и лъжата. И назоването на доброто – добро, злото – зло, трагедията – трагедия и войната – война не е политика. А най-малкият признак за някакво останало чувство за емпатия, състрадание и обич.
Елеят, който не достигал на неразумните девици от Христовата притча, е милостта. Без милост един към друг, без милост към страдащите, не можем да се спасим.
Христос беше разпнат на кръст в Суми. Предаден от фарисеите, които най-православно си вярваха, че изповядват Бога. Убит от тях. Които се възгордяха до небето, че истината е в джоба им или по-точно, че те са въплъщение на тази истина, че те са … истината и спасението за света.
А какво се оказа: донесоха само смърт и разрушение, мъка и сълзи. Вместо да спасят света, искат да го превърнат в „рай“, но „земен рай“, тоталитарен „рай“. Рай без Христос, рай, където свободата отсъства.
В такъв „рай“ отказвам да живея… В името на този техен фарисейски „рай“ и Христос беше разпнат.
И от нашия избор зависи с кого ще бъдем: с Живота, който е Христос, или със земния рай, който като Вавилонска кула желаем да издигнем до небето.
И ако някой някога ви каже, че войните могат да бъдат „свещени“, спомнете си за онова семейство, което Путин уби по пътя им към храма. Ето това е „руският свят“ (руският „рай“) – страх, смърт и отломки на разрушени сгради.
Злото и лъжата няма да издържат, този свят… на лицемерие и война няма да издържи, Страстната седмица ще има своя край. А след нея… иде Възкресение.
—————
Семейство с дете е убито на път за храма при ракетния удар в Суми на Цветница • Християнство.бг
