Християнство.бг
От празника Великден до Спасовден православните християни у нас се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът на този поздрав е „Воистину воскресе!“. Нерядко обаче се употребяват разни неточни форми на изговаряне и писане. Освен това някои възприемат „Воистину воскресе!“ в несъвсем точния смисъл. Как е правилното изписване и изговаряне и какво е значението на отговора на поздрава?
Поздравът и неговият отговор в този си вид – „Христос воскресе!“ и „Воистину воскресе!“ – са на черковнославянски език. Това е свещеният език на православните славяни, който се използва в богослужението и досега. Той е руска редакция на старобългарския език. Както е известно, старобългарските богослужебни книги проникват в Русия още от края на Х в. С течение на времето в книжовния старобългарски език, употребяван в Русия, са настъпили известни промени – преди всичко в изговора, а много по-малко – в граматиката. Така се е появила руската редакция на старобългарския език, окончателно кодифицирана с издаването на „ГΡΑΜΜΑΤΙΚΗ Славе́нскиѧ пра́вилное Cv́нтагма“ („Правилно устройство на славянската граматика“) на епископ Мелетий Смотрицки. Тази книга е отпечатана първом през 1619 г. в гр. Вевис, близо до Вилнюс (Литва), а след това е неколкократно преиздавана.
С правилата, кодифицирани в „ГΡΑΜΜΑΤΙΚΗ Славе́нскиѧ пра́вилное Cv́нтагма“, се съобразяват и авторите на следващите славянски граматики, и издателите на черковнославянските книги. Книгите, отпечатани на черковнославянски език според правилата на Мелетиевата граматика, проникват в България още през XVIII в. и постепенно изместват нашите по-стари богослужебни книги.
Както вече посочих, граматичната система на черковнославянския език е старобългарска. Затова в поздрава „Христос воскресе!“ е употребено минало свършено време (на съвременен български език казваме „възкръсна“). Тази глаголна форма има и още две особености. 1. Представката ВОЗ-/ВОС- в черковнославянския език се пише с буквата З или С в зависимост от следващия звук: ако следва гласна, звучна съгласна или С, представката се пише с буквата З (напр. возопúти „извиквам, възкликвам“; возгромаждúти „натрупвам“; воздвизáти „издигам, раздвижвам“; возжещѝ „запалвам, изгарям“; возстáвити „издигам, възстановявам“); ако следва беззвучна съгласна, пише се с буквата С (вж. напр. воспитáти „отхранвам; възпитавам“; восплѧсáти „играя; подскачам“; вострепетáти „затрепервам, треса се“). И така, в глагола ВОСКРЕСЕ представката се пише с буквата С. 2. В представката ВОС- се изговаря гласната О, а не Ъ, тъй като старобълг. Ъ в черковнославянския език се заменя с „о‘ под руско влияние (вж. напр. бълг. „сън“ – рус. и черковносл. „сон“; бълг. „дъжд“ – рус. и черковносл. „дождь“).
В отговора на поздрава се съдържа черковнославянското наречие „воúстину“, което е превод на гръцкото наречие ΑΛΗΘΩΣ „наистина, действително“. То е образувано от предлога „во‘ и съществителното име „истина“ във винителен падеж ед.ч. Старобългарската форма на наречието е ВЪ ИСТИНѪ. Старобългарската голяма носовка в съвременния български език е заменена със звука Ъ, а в руския и в черковнославянския език – с У. Ето примери: старобълг. „пѫть“, бълг. „път“, рус. и черковносл. „пýть“; старобълг. „дѫбъ“, бълг. „дъб“, рус. и черковносл. „дуб“; старобълг. „рѫка“, бълг. „ръка“, рус. и черковносл. рукà“. Двете съставки на черковнославянското наречие „воúстину“ се пишат слято.
Пасхалният поздрав и неговият отговор „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“ на съвременен български език се превеждат с „Христос възкръсна! – Наистина възкръсна!“.
––––
Бележката е публикувана във в-к „Бряг“, год. XXII, бр. 47 (7732); Русе, сряда-четвъртък, 24-25 април 2019 г., с. 4.
