Меню Затваряне

Христос воскресе!

 

+ Софийски митрополит Стефан

Тъй мрачно е, той тъжно е в света!…

А как радостно ще запеят през Пасхалната нощ камбаните?

Не затова ли, че през мрака ще забляскат светкавиците на възкресението?

Не затова ли, че покачената на кръста Правда – мъчена, поругана, убивана, – за миг умряла – възкръсва, и, озарявайки тъмнината със своята всепобедна сила, изпълва цялата вселена с ликуването: Христос воскресе!

Мрачно е в света, тъжно е в света, ала не е мрачно и тъжно в душата на вярващия.

На радостен празник възкръсналият Христос зове тая душа – зове я в най-скръбните дни на нашето земно битие;

Ако сме глухи и не Го чуем – нека знаем – Той няма да спре да зове!

Ако сме слепи да видим светлината на Пасхалното Слънце – нека знаем – То няма да спре да свети!

Ако не усетим нежния мирис на райските лилии, разкриващи сърца в нощта на великото чудо, те няма да престанат да благоухаят!

Ако езикът ни е отровен, за да не можем да вкусим пасхалния хляб на ангелите, тоя хляб ще ослади, ако не нас, то духовно гладните!

Ако устните са огрубели, за да не чувстват чистата радост на Пасхалната целувка, придружена с възгласите: „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“, тая целувка все пак ще цъфти по устните на благочестивите!

Бийте железните си езици о стените на сладкозвънтящата мед, камбани пасхални, и напомняйте ни литаври, ликуващи всред празника велик!

Удряйте желязото – символа на силата – в мъдрата мед, разнасяйте, о глашатаи църковни, върховната власт на Словото, незаглушимия глас на Логоса – тоя предначален и непостижим за безмолитвеното съзнание чертог на Бога и вечността!

Като невидими райски птици, слезли от висините, изпълняйте с ликуване и радост пасхалната нощ!

Препълнете я, като златен потир, с елмаза, небесна влага – да се разлее тя, да пои и напоява изсъхнала земя и пропукалите се от суша и адски пек човешки души!

Пейте камбани!

Нека звездите, слезли от небето и пламнали като чисти вощеници в ръцете на възкръсналите от гроба на всекидневието мъртъвци, прореждат с блясъка си тъмата земна – залегнала, като сажди в мъгла, в сърцата човешки – и да падне по звезда небесна във всяка душа човешка, да ослади горчивата вода в източниците земни!

Бийте камбани! Пейте камбани! Ликувайте камбани!

Зовете камбани на възкресението: да заглъхне всяка вражда и злоба; да се облече в светлина всяка тъма:

„Се бо входит Цар слави…“

Нека победителите на земното царство се почувстват в тоя небесен час посрамени, защото възкресението ще възвести краткия ден на победата им, купена с беззаконие!

Нека богатите се почувстват бедни около своите земни съкровища, защото възкресението ще им извести тайната на богатството и притчата за игленото ухо.

Силните да се видят слаби, насилниците – роби, защото възкресението е победа над смъртта, над опустошения от Христа ад. А какво са победителите, богатите, силните, насилниците, ако не обречени чеда на смъртта и ада?

Бийте камбани!

Пейте камбани!

Ликувайте, камбани!

Христос воскресе!

Източник: Вяра и Дело, брой 2 (22), година VI, април 2020 г.

 

Posted in Празнични проповеди, Проповед

Вижте още: