Ренета ТрифоноваСвещ. Павел Аделхайм
Христос възкръсна! Клечката кибрит ражда пламък и може да разгори пожар. Така се случило и с вестта за възкресението на Христос. От Йерусалим се понесла тази вест през вековете, през пространството и времето.
Христос възкръсна! – възвестил Ангелът на жените-мироносици, които стояли в недоумение пред празния гроб на Учителя.
Христос възкръсна! – казали мироносиците на апостолите, терзаещи се от съмнения и печал.
Христос възкръсна! – понесли учениците тази светла вест по всички краища на вселената и споделили с всички хора пасхалната радост.
Радост за това, че в борбата между живота и смъртта се състоя решаваща победа: Христос възкръсна! Истината победи лъжата, животът победи смъртта, духът преобрази хаоса в красота. Любовта ни откри даровете на Духа и ни въведе в Царството Божие. Възкресение Христово направи всички нас съпричастни на Неговата победа! Ние вярваме във всеобщото възкресение на мъртвите. Никой няма да остане в гроба. Смъртта Христова освободи всички от властта на ада. Възкресение Христово ни спаси от смъртта и тлението и ни издигна до новия живот в Царството Божие.
Смъртта и времето царят на земята.
Не ги наричайте властници, защото всичко е вятър и мъгла.
Неизменно е само Слънцето на Любовта.
Човешкото сърце, което не разпалва любовта, се опустошава, става малко и тясно. То изсъхва, свива се и не може да помести Божите дарове. Ние сме доволни със своите битови радости, а сърцето ни е пълно с дребнави обиди, завист и раздразнение, похот и самолюбие. Затова така смътно откликва сърцето на радостната вест за възкресението на Христа от мъртвите.
Христос е дал признак на своите ученици за взаимна любов: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”(Йоан 13:35).
За да може нашите сърца, замръзнали в озлобление и очернени от равнодушие, да се отпуснат и сгреят. За да простим и забравим обидите. За да се събуди душата от унинието, отзовавайки се на радостта от пасхалната вест. Църквата навсякъде носи пасхалната вест с думи и празничен звън на камбани. Да си спомним към какво е призовал Божият замисъл човека – да бъде икона на Бога, Негов образ: „Дойдете, благословени от Отца Ми, наследете Царството, което е приготвено за вас от сътворението на света!” – призовава всеки от нас Христос към вечна любов и вечна радост (Мат. 25: 31-34). Тази вест за Царството Божие занесли в света апостолите, за тази вест умирали мъчениците. Образът Божий в нас живее все още и затова има какво да възкръсне и да се възроди – живеещият в нас образ на Бога:
“Ден на възкресение е, да се просветим с тържество, и едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко с Възкресението, и така да зовем: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува”.[*]
Превод: Ренета Трифонова, източник: Блог на отец Павел Аделхайм
[*] Пасхален канон http://sveta-gora-zograph.com/voskresenie/page.php?id=1
