
„Четох „Идиот“ на Достоевски. Другите му казваха: „Вие сте идиот!““ Защо? Защото не осъждал никого и принадлежал на всички. Малцина разбират тази нагласа. Порядъчните хора го смятат за идиот. Знаете ли какво е да казваш на една блудница, че е съвършена, че е царица, но не го знае? И да вярваш в това? Не си ли идиот? Това безумство е Христовото безумство, именно това!
И Христос, простете ми, върви като безумен през историята. Понеже всички сме толкова умни – и толкова лукави. А Той върви като безумен и се занимава с всеки от нас с безумие, което не знае граница. И когато човек открие това безумство, става християнин. Това, което казваме, е жестоко, но и много нежно. Именно това е логиката на Бога, която не е като нашата“.
Протопрезвитер Николаос Лудовикос, „Беседи“, I том