А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие (Лука 23:34).
Миналата година ходих на Соловки.
В детството си знаех за несправедливите репресии, но именно там с очите си видях историята на нашата страна като постоянна борба на злото с доброто. В Соловецкия манастир, вече почти напълно възстановен със своя златен иконостас, се разхождах по камъните, с току-що отмитата от тях кръв на десетки хиляди невинно осъдени и предадени на смърт наши съграждани, и си мислех: каква памет би била достойна за тях?
В различните епохи на храмовите стени са изобразявали императорите като застъпници и защитници на църквата, войници, житийни сцени и т.н. Исках да си представя какви образи биха могли да бъдат уместни на Соловки след всичко, което се е случило тук. Към края на пътешествието ми възникна трудният въпрос: какъв тип традиционна иконография на Спасителя би могла да се счита за най-актуална в нашето време? Как да нарисувам такъв образ?
Аз се върнах, но въпросът остана. Кой е Той за нашето време? Какъв е Той за нас след милиони смърти в тоталитарните режими? За нас, днес и сега, примирени с потъпкването на справедливостта, с осъждането и мъченията на невинните пред очите ни?
Беше ми абсолютно неясно, какъв трябва да бъде този образ. Наясно бях само, че той трябва да израсте от традицията, а не да бъде пресилен. За мен беше важно да създам този образ, който да бъде обърнат към човека от моето време и моята страна.
Оказа се, че трябва да търся в миналото: образът на Христа в тъмницата, особено разпространен в Русия през 17 век. Един от най-ярките примери се намира в Спасо-Преображенския събор на Новоспаския манастир в Москва. Там в дебелите стени беше направена тъмница, с мъничък прозорец с желязна решетка и издълбано изображение на седналия Христос.
Скулптурите са Христос традиционно бяха поставени в малки дървени „тъмнички“ с решетки, а скулптурата, намираща се във Вологодския музей дори е прикована към стълб с каторжна верига. Такава иконография има не само в скулптурата. Има и икони, на които Той не е страшен съдия, а беззащитен, състрадаващ и скърбящ Човек. Мисля, че това е възможно най-драматичният образ на Христос в изкуството. Вече са Го осъдили, Той седи в тъмницата преди скръбния път към Голгота, а всеки момент ще дойдат римските стражи и ще го отведат на разпятие.
В моята работа бих искал да обединя триизмерността на скулптурата с условността на иконописта, затова към иконата добавих и масивна рамка с решетка, като част от стената на тъмницата. За дъската на иконата и за рамката взех дъски, осолени и изгладени от морето, а за решетка използвах истински пръти от метална арматура.
Именно такъв образ ми изглежда съзвучен с тези усещания, които стават все по-силни в нашата реалност – не само на Соловецките острови, но лично за всеки един от нас. Усещанията за ежечасно нарушаване на справедливостта и постоянното налагане на физическа несвобода – външна и вътрешна, която ние в последно време все по-често виждаме и в държавата и в църквата, и с която все повече, волно или неволно се заразяваме сами.
Санкт Петербург
юни-юли 2020 г.
Филип Давидов е руски иконописец от ново поколение, който твори в странство заедно със съпругата си Олга Шаламова в семейното ателие „Жива традиция“. Син на свещеника-иконописец Андрей Давидов – един от малкото съвременни иконописци, използващи техниката на енкаустиката u творец с ярко изразен авторски стил. Икони на Филип Давидов можете да разгледате в тази галерия , в сайта на съдружество „Артос“ и във фейсбук профила на автора.