Маргарита Генчева
Христос е радостта, истинската светлина, щастието. Христос е нашата надежда. Връзката ни с Христа е обич, любов, възторг, копнеж по божественото. Христос е всичко. Той е нашата обич, нашата любов. Христовата любов е любов неотнимаема. От нея извира радостта.
Радостта е Самият Христос. Това е радост, която те превръща в друг човек. Това е една духовна лудост, лудост в Христа. Духовното вино те опиянява като неподправено вино. Както казва Давид: помаза главата ми с елей и чашата Ти ме опиянява (Пс. 22:5, по 70-те). Духовното вино е чисто, неподправено, много силно и те опиянява, когато го пиеш. Това божествено опиянение е дар Божий, който се дава на чистите по сърце (вж. Мат. 5:8).
Постете, колкото можете, правете, колкото можете поклони, извършвайте бдения, колкото можете, само бъдете радостни. Имайте Христовата радост. Това е радостта, която трае вечно, в която има вечно веселие. Това е радостта на Господа, която дава сигурния покой, спокойната наслада и най-сладостното щастие. Всерадостна радост, надминаваща всяка радост. Христос желае да пръска радост, да обогатява вярващите в Него с радост. Пожелавам ви да бъде радостта ви пълна (1 Иоан. 1:4).
Това е нашата вяра. Натам трябва да вървим. Христос е раят, чеда мои. Какво е раят? Христос е раят. Раят започва от тук. Тези, които още тук, на земята живеят в Христа, те живеят също като в рая. Така е, както ви казвам. Това е истина, вярно е, повярвайте ми! Нашата работа е да се стремим да намерим някакъв начин да влезем в Христовата светлина, а не да спазваме формално някакви правила. Същността се състои в това да бъдем с Христа. Душата ни да се събуди и да обикне Христа, да се освети. Да се отдаде на божествена любов. Така и Той ще ни възлюби. Тогава радостта ни ще бъде неотнимаема. Това най-много желае Христос – да ни изпълва с радост, защото Той е изворът на радостта. Тази радост е дар от Христа. В тази радост ще познаем Христа. Ние не можем да Го познаем, ако Той не ни познае. Как го казва Давид: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; и ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата (Пс. 126:1).
Това желае да придобие душата ни. Ако се подготвим подобаващо, благодатта ще ни го даде. Не е трудно. Ако придобием благодатта, всичко е лесно, радостно и благословено от Бога. Божията благодат непрестанно чука на вратата на душата ни и чака да отворим, за да влезе в жадното ни сърце и да го изпълни. Пълнотата е Христос, света Богородица, Света Троица. Толкова хубави неща!
Когато обичаш, дори да живееш на „Омония“ (площад в центъра на Атина – б. р.) не ти прави впечатление, дори не разбираш, че си на „Омония“. Не виждаш нито автомобили, нито навалица, нито нищо. Живееш в себе си заедно с любимото лице. С него живееш, радваш му се, то те вдъхновява. Нима това не е истина? Представете си вашият възлюбен да е Христос. Христос в ума ти, Христос в сърцето ти, Христос в цялото ти същество, навсякъде Христос.
Христос е животът, изворът на живота, изворът на радостта, изворът на истинската светлина, Той е всичко. Който обича Христа и другите, той живее живота. Живот без Христа е смърт, ад, а не живот. Това е адът – липсата на любов. Животът е Христос. Любовта е животът в Христа. Или ще си в живота, или в смъртта. Изборът зависи от теб.
Нека имаме една цел – любовта към Христа, към Църквата, към ближния. Любовта, благоговението към Бога, копнежът, единението с Христа и Църквата – това е земният рай. Любовта към Христа е и любов към ближния и към враговете, и към всички. Християнинът милее за всички, желае всички да се спасят, всички да вкусят Царството Божие. Това е християнството. Чрез любовта към брата ще успеем да обикнем Бога. Макар и да желаем това, макар да го искаме, макар и да сме достойни, Божията благодат идва чрез брата. Обичайки брата си, обичаме Църквата, следователно и Христа. Ние също сме в Църквата. Следователно, когато обичаме Църквата, обичаме и себе си.
––––
Източник: Православен свят
