Ако има някой, за когото е твърде приятно да посрещне този ден, денят на Христовото Рождество, това е християнинът, който с пост, с молитви, с говеене и с добри дела през изминалите дни е очистил своята душа и се е приготвил за посрещането на настоящия празник.
За неразкаяният грешник и Божията светлина е неприятно да гледа, а как ще погледне Слънцето на правдата –Христа Бога? Истина е, че и мнозина от благочестивите християни, увлечени от примера и обичая, преди този празник се грижат повече за подновяването на своя дом, отколкото за почистването на дома на душата си; за почистването на домашните съдове повече, отколкото за измиването със сълзи на своите грехове; за подготвянето на храна за тялото повече, отколкото за храната на душата или за словата, излизащи от Божиите уста.
Но премилостивият Господ, приел във Витлеемския обор образа и подобието на раб, сега приема първия, както и последния, не отхвърля както влъхвите, така и пастирите. Защото със Своето пришествие на земята и Своето рождество в бедния Витлеемски обор, не показва ли Той на целия свят, че към нас грешните е повече милостив, отколкото правосъден, повече ни милва и прощава, отколкото ни наказва за нашите грехове?
О, колко щастливи сме ние, че Той се появи на земята не в човешка слава и не в цялата си Божия слава! Той би бил недостъпен за нас и тогава, ако се бе родил в Йудейския царски дворец, и тогава, когато би се явил в цялата Си слава и всички свети ангели заедно с Него. Не! Той скри цялото Свое Божество под образа на робството, бедността и нищетата, а простотата – под покривалото на сиротата пренепорочната Дева и дърводелецът старец Йосиф.
И какво? Не можаха да замълчат, но възпяха Неговата слава светите ангели, вдигна шум целият Йерусалим, заговориха книжниците Йудейски, и самият ад застави Ирод да вдигне меч и да убие 14 хиляди Витлеемски младенци. Какво би станало с Него, ако Той би се родил в двореца на Йудейските царе – пред лицето на цар Ирод, най-жестокият от всички земни царе? Какво би станало с целия свят, ако Той би се явил на небесните облаци в цялата Си Божествена слава? В образ на човек се яви Той – и тогава адовите врата се разтрепераха, мъртвите възкръснаха, духовете на злобата избягаха.
О, Ти, Господи Си милостив, защото дойде при нас грешниците в такъв принизен образ! Сега Господ е достъпен за всеки от нас, защото както във Витлеемския обор, така и във всеки Божи храм, Той се ражда на жертвеника, а покровеца като с пелени покрива, на престола като в ясли се полага и се преподава за храна на верните. А със страх Божи християни, и с вяра пристъпвайте към Него: богатият и бедният, пастирят и мъдрецът, господарят и робът, големият и малкият: вкусете всички и вижте, колко е благ Господ; благ е към всички, които Го призовават.
Христос се ражда – славете Го!
Само че, не с ликуване и непристойно пение, а с псалми и духовно пение, като възпявате Господ във вашите сърца. Господ от небесата иде невидимо и незабелязано във вид на хляб и вино – със страх Божи пристъпете и Го посрещнете! Христос е на земята, и вие всички с душата и сърцето се възнесете; пейте на Господа цяла земьо! Нека лукавият свят – този Ирод – да беснее; нека хорските князе да въстават срещу Господ и срещу Неговия Христос! Не ходете в Йерусалим, не се приобщавайте към делата на безплодната тъмнина, не посещавайте съблазнителните места, не се опивайте с виното, в което има блуд, не прекарвайте тия дни с ликувания и тимпани, а посещавайте домовете на бедните Христови братя!
Увещавайте ходещите по пътищата на нечестието, принесете на Христа вашите молитви с ладан и смирна; славете Христа заедно с ангелите и пастирите, внимавайте в Божието слово, повтаряйте псалмите и духовните песни, просвещавайте се със светлината на Боговидението! Радвайте се в Господа с надеждата, че вие някога ще видите Витлеемския Богомладенец не като в огледало, а лице в лице, в цялата Негова Божествена слава и великолепие – като Бог истински, предвечно роден по Божество, от истинския Бог, а във времето – от Пренепорочната Дева Мария. Христос се ражда – славете Го! Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, Москва, 1900 г.