Христо Колчев Конкилев е роден през 1847 или 1848 г. в Габрово. Той е гайтанджия, участник в националноосвободителното движение, обществен и политически деец, индустриалец.
Завършва пети клас на Габровското училище и в началото на 70-те години на ХIХ век заминава за Цариград. Учи една година в “Робърт колеж” и усвоява добре английски и френски език. Завръща се в Габрово, като първоначално се занимава с просбопиство (пише просби – молби), а малко по-късно отваря своя работилница за гайтани.
През 1870 г. заедно с Н. Саранов, Ив. х. Андреев, Г. Тотев и дякон Вл. Белчев, основават Габровското ученическо дружество, което след прекратяване дейността на местния революционен комитет през 1873 г. се старае да поддържа и разпространява неговите идеи. През 1875 г. на среща със Ст. Стамболов в дома му е решено да се възстанови Габровския революционен комитет, във връзка с плановете за повдигане на общобългарско въстание. В състава му са включени още Еким Цанков, Никола Саранов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Георги Кръстников, Христо Топузанов, Георги Бочаров и Асен Каменов. Активно участва във всички дейности, свързани с подготовката за въстание и е сред главните инициатори за обявяването му в Габровския край на 1 май 1876 г. Включва се в сформираната чета начело с Цанко Дюстабанов. След потушаването на въстанието заедно с другите оцелели свои другари се отправя към Габрово и известно време се укрива. Впоследствие отпътува към Цариград, откъдето със съдействието на руското консулство заминава за Одеса.
През 1877 г. участва като опълченец в боевете за Шипченския проход и при превземането на укрепения турски лагер при Шипка – Шейново.
След Освобождението в продължение на няколко години заема отговорни длъжности в габровската управа, включително и тази на околийски началник. Като касиер на Габровския комитет “Единство” събира пари, с които е закупено и изпратено оръжие за Източна Румелия. През 1884 г. е избран за депутат в IV обикновено Народно събрание. През 1886 г. е избран за депутат и квестор в III Велико Народно събрание, свикано във връзка с избора на нов княз. Натрупаният политически и парламентарен опит му помагат и в следващите участия в българския парламент, като член на образуваната през 1895 г. Демократическа партия, в VIII-то и Х-то ОНС. Депутат е още в VI, ХI и ХIV ОНС. Три пъти заема длъжността кмет на Габрово – през април – август 1884 г., октомври 1894 – ноември 1896 г., октомври 1902 – декември 1905 г. Поставя за изпълнение един от най-важните благоустройствени въпроси – по развитието на местните училища, изграждане на съвременно водоснабдяване, препавирането на централните градски улици и др. Общински съветник от ноември 1880 до април 1884 г
След Освобождението успява да развие своята гайтанджийница. През 1887 г. заедно с брат си Иван взема участие в основаването на английската камгарна предачница на Иван Калпазанов, а в 1901 г. основава заедно с Дончо Попа, братовия си син Петър Иванов Конкилев и „Генчо Екимов и синове“ Събирателно дружество “Троица”. През 1908 г. дружеството създава своя тъкачна фабрика, която впоследствие прераства в предачница. Малко преди смъртта си заедно със своя син Кольо основават собствена фирма „Христо К. Конкилев и Син” за производство на гайтани.
Христо Конкилев, заедно с брат си, Иван са известни габровски дарители – даряват място за построяване на Театрално-библиотечното здание в Габрово през 1908 г. Голям дарител на Габрово е и неговия син, Кольо Конкилев, който с цялото си имущество учредява фонд „Кольо и Наца Конкилеви“, средствата от който да се използват за културното и просветното развитие и благоустрояването на града.
Христо Конкилев умира през 1912 г. в родния си град Габрово. За големите му заслуги към града, през 1992 г. ул. „23-ти декември“ е преименувана на негово име.
Източник: Електронен пътеводител „Дарителите на Габрово“
Проектът „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово“ е на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, което след дългогодишно прекъсване по време на комунистическия режим, през 1992 г. поднови своята дейност. На 17 ноември 1992 година жени от габровското общество и бивши членове на дружеството подписват Учредителен протокол за възстановяване на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Днес дружество „Майчина грижа“ съществува, развива активна дейност и взема участие в различни обществени проекти в благотворителната и милосърдно дейност на Габрово.
Основните цели на Сдружението съгласно приетия Устав са:
1. Подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи за цел подпомагане на физически лица в неравностойно положение.
2. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии.
3. Утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона.
За дейността на дружеството вижте в сайта: mgrija-gabrovo.org