Меню Затваряне

Царство небесно, скъпи владико!

Сергий Шумило

Сергий Шумило

Изминаха две години, откакто митрополит Калистос (Уеър) не е с нас. Вероятно малко хора в християнския свят не знаят това име. Споменът за епископа е особено скъп за мен. Той беше много важен в живота ми. С негово благословение подготвих няколко изследвания (едно от тях беше публикувано в Оксфорд през 2021 г.).

През 2018 г. той стана почетен председател на нашия Международен институт за атонско наследство и нашето сътрудничество се засили. До голяма степен благодарение на митрополита, след избухването на пълномащабната война през 2022 г. се озовах във Великобритания, където получих стипендия от Британската академия.

На 24 август 2022 г. се сбогувахме с владиката за последен път. Но и след неговата праведна смърт имам чувството, че той не ме напуска и е някъде наблизо. Така точно един месец след смъртта му, на 24 септември 2022 г., в деня на паметта на св. Силуан Атонски, когото епископът много уважаваше, го видях отново насън. Беше целият сияещ от светлина, в бял болничен халат, а лицето му беше много добро и ласкаво, с приятна усмивка. Насън видях, че той дойде да ме посети в болницата, където уж ме лекуваха. Влезе в болничното отделение и дойде до леглото ми, благослови ме и ми говори за нещо… Невероятна светлина, топлина и спокойствие сякаш лъхаше от него, до него ми се струваше много хубаво, уютно, спокойно и приятно, а аз не исках нищо да казвам, просто исках да съм до него и да го слушам. Всъщност в този момент се събудих и още няколко дни в душата ми не премина едно много приятно усещане за някакво благодатно умиротворение…

Не съм склонен да вярвам на сънищата. Но този сън очевидно беше различен. Чрез този сън почувствах светостта на митрополит Калистос, и още много благословени чувства, които не ме напускат дори сега, когато мисля за него. Кой знае, може би това е едно от следсмъртните чудеса на митрополит Калистос? Вярвам, че ще дойде време, когато той ще бъде канонизиран като светец. Убеден съм, че митрополит Калистос се моли за всички нас на небето. Това чувство не ме напуска вече две години след смъртта му.

Царство небесно, скъпи владико! Моля се и ми липсваш, че не си около мен…

Който може, нека спомене владиката в молитвите си…

Posted in Блог на Сергий Шумило

Вижте още: