Християнство.бг
Белоградчишки епископ Поликарп
Посветено на 1700 години от Първия Вселенски събор (325 г., Никея)
Една от ключовите истини, изповядвани от Църквата, се съдържа в заключителната част на Никео-Цариградския Символ на вярата, където православният християнин изповядва:
„Вярвам в една, света, вселенска и апостолска Църква“.
В някои среди в Българската православна църква се наблюдава неправилна замяна на понятието „вселенска“ със „съборна“, което води до богословски обърквания и изкривяване на църковното съзнание. Това разяснение има за цел да въведе яснота относно значенията и употребата на тези два термина – вселенска и съборна, които не са взаимноизключващи се, но имат различни значения и богословски акценти.
1. Произход на термините в Символа на вярата
Оригиналният текст на Символа на вярата гласи:
„Πιστεύω… εἰς μίαν, ἁγίαν, καθολικὴν καὶ ἀποστολικὴν Ἐκκλησίαν“
(„Вярвам… в едната, света, католична и апостолска Църква“)
Думата „καθολικὴ“ в гръцкия оригинал е преведена като „вселенска“, което идва от латинското catholica – „всеобща“, „универсална“, „обхващаща цялото“. Не става дума за административна структура или съборен модел на управление, а за естеството на Църквата – нейното универсално присъствие и пълнота навсякъде, където се служи Евхаристията в пълнотата на православната вяра.
2. Вселенска (Καθολικὴ) – Универсалността на Църквата
Църквата е вселенска, защото:
Обхваща всички народи, времена и места – тя не е ограничена етнически, културно или географски.
Навсякъде, където е събрана Евхаристийната общност около епископа, там е Цялата Църква, в пълнота.
Вселенскостта показва, че Църквата не е локална сбирка, а тяло Христово, живо в света чрез Светия Дух.
Тук става дума за онтологична характеристика – какво е Църквата, а не как тя се управлява.
3. Съборна – Еклисиология на общението и консенсуса
Терминът „съборна“ идва от славянския превод на гръцката дума „συνοδική“ (от „σύνοδος“ – събор, съвещание). Това понятие изразява друг аспект от живота на Църквата – нейния начин на съществуване:
В Църквата решенията се взимат съборно, чрез общение и съгласие на епископите, клира и народа.
Съборността е свързана с апостоличността на Църквата – тя запазва и предава вярата чрез съборите, които пазят приемствеността с апостолите.
Следователно, съборността не е синоним на вселенскост, а нейно допълнение – тя е начин, по който универсалната Църква живее в истина.
4. Защо е грешно „вселенска“ да се заменя със „съборна“?
Това е богословски неточно – думите имат различен смисъл и не са взаимозаменяеми.
Това е исторически неоснователно – древните Символи на вярата използват „καθολικὴ“, а не „συνοδική“.
Това е еклисиологически проблематично – може да доведе до локализиране на Църквата, сякаш тя е валидна само в определена територия или юрисдикция.
5. Връзката между четирите признака:
Една – Църквата е неделимо Тяло Христово.
Света – осветена чрез Христос и Светия Дух.
Вселенска (католична) – обхваща цялото, не е ограничена.
Апостолска – основана на апостолската вяра и съборно предание.
Тук „съборността“ се разбира в контекста на апостоличността, а не като синоним на вселенскостта.
6. Преводният проблем: „Соборная“ ≠ „Съборна“ в съвременен смисъл
В исторически план, църковнославянският език използва термина „Соборная“, когато превежда гръцкото „Καθολικὴ“. Това се дължи на факта, че в старославянския език „соборный“ означава „всеобщ“, „всеобхватен“, „универсален“, напълно съответстващ на значението на „католичен“ (вселенски).
Следователно, когато в Символа на вярата на църковнославянски четем:
„Верую… во едину, святую, соборную и апостольскую Церковь“,
това следва да се превежда на съвременен български като:
„Вярвам… в една, света, вселенска и апостолска Църква“
Грешно е да се превежда като:
„в една, света, съборна и апостолска Църква“,
защото в новобългарския език „съборна“ вече има различно значение – тя се разбира като „управлявана чрез събор“, т.е. се отнася до модела на църковно управление, а не до универсалността на Църквата.
Така се извършва подмяна на смисъла, като богословското съдържание на думата „католична“ (вселенска) се губи, а се внася друго значение, което принадлежи на термина „съборна“ в съвременния му еклисиологичен контекст.
7. Отговорност при преводите на литургични и догматични текстове
Преводът на богослужебни и догматични текстове не е просто езиков въпрос – той носи отговорността да предаде вярно смисъла на вярата. Особено когато се превежда от църковнославянския, който е богословски натоварен език, трябва да се внимава да не се запазва формално дума, чийто смисъл в новия език се е променил.
С други думи:
„Соборная“ в църковнославянски означава „вселенска“,
а не „съборна“ в днешния административно-еклисиологичен смисъл.
Във време, когато отбелязваме 1700 години от Първия Вселенски събор – именно съборът, който утвърди първата част от Символа на вярата, трябва да проявим особено внимание към богословската точност на езика, с който изразяваме вярата си. Смисълът, предаден в думите „вселенска“ и „апостолска“, не бива да бъде променян или смесван с други термини поради езиково удобство, конюнктурно нагласяване или неразбиране.
Слава на Бога за всичко!
05.06.2025 г.
гр. Пловдив
–––––––––––––––––––––––––
Източник: www.eppolycarp.com
