Eлисавета Георгиева
„Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“
Мат. (18:20)
Църквата – това е краят на уединението. За да живее в Църквата, човек трябва да отиде при хората, трябва да стои с тях в тесния храм, трябва да приеме Божествените Тайни от една чаша.
А иска ли човек да прекрати своята усамотеност?
Тази страна на християнството за някои хора се оказва най-трудната. Не е ли това, казват те, отминал етап на религията? „Нима Бог не вижда, когато се моля сам?“ Бог, разбира се, вижда всичко, но Църквата започва там, където според словото на Христос „двама или трима са събрани“ в Неговото име. Не там, където е „един“, защото любовта започва там, където са „двама или трима“. „Двама или трима“ са основната клетка на любовта. Църквата започва там, където се преодолява индивидуализма, отдалечеността, където започва любовта. Може и трябва да се говори за значението в Църквата на йерархията или за ролята в нейната история на Вселенските събори. Когато обаче се забравя за думите на Христос за „двама и трима“, тогава се забравя любовта като първоизточник на Църквата. Съборите и догматите и всички останали слова губят своята сила, стават никому ненужни „дрънкащи кимвали“.
И тогава би било по-добре да не ги познаваме изобщо.
–––––––––-
Из „Записки о Литургии и Церкви“, Сергей Фудел
Сергей Фудел (1900 – 1977) е руски религиозен мислител, син на изявен свещеник от дореволюционните години, представител на руския религиозен ренесанс, претърпял гонение и заточение по времето на съветската власт.
