Атанас Димитров – АтаДим
През изминалата 2025 година се случиха няколко важни събития за християнския свят. Безспорно най-знаковото от тях ще остане срещата между Вселенския патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV по повод 1700 години от Първия вселенски събор в Никея (дн. Изник).
Събитието показва напредък в междухристиянския диалог. Освен че подписаха обща декларация (която ще разгледаме по-надолу), първойерарсите на Източната и Западната църква казаха заедно Символа на вярата, който православните християни знаят и използват по време на богослужение. Голямата стъпка напред е, че папа Лъв XIV публично се отказва от късната добавка „филиокве“, която е една от разделителните линии в християнското богословие на Изток и на Запад.
Мечтата за единение на разделеното Христово паство би трябвало да е мечта на всеки един християнин. В крайна сметка по време на Литургията се молим „за мира на целия свят, за благопреуспяването на светите Божии църкви и за единението им“.
Всъщност разколът между Изтока и Запада през XI век нанася дълбоки рани, които по думите на патриарх Вартоломей не зарастват лесно. „Наше задължение е обаче да се стремим да изцелим тази рана, да превържем уврежданията, да преодолеем разделението и да възстановим единството – верни на учението на нашия Господ, непоколебими в Неговите заповеди и твърди във вярата си в Изкупителя, без никога да забравяме, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога“, казва патриархът в интервю пред гръцкия вестник „Катимерини“ в навечерието на годишнината от Събора.
В съвместната декларация на папа Лъв XIV и патриарх Вартоломей правят впечатление няколко основни тези. Първо – подчертава се, че християнското единство не е плод на човешки усилия, а дар, „който идва отгоре“. Второ – вярата, изразена в Никейския символ е онова, което обединява християните. Пречките, които спират възстановяването на пълното общение, се преодоляват чрез богословски диалог. В текста обаче се набляга върху общата вяра в Светата Троица и домостроителния план за спасението чрез въплъщаването, разпъването на кръст, погребението и възкресението на Спасителя Христос.
По-нататък авторите на декларацията взимат повод от решението на Първия вселенски събор за празнуването на Възкресение Христово, като изразяват надежда християните да празнуват Пасха в един ден. За тази цел трябва да бъдат преодолени пречките в общението между двете църкви, защото не датите в християнството правят възможно единството, а любовта и истината.
Декларацията обръща внимание и на 60-годишнината от вдигането на взаимните анатеми между Рим и Константинопол от 1054 г. Съвместната декларация от 7 декември 1965 г. подчертава диалога като ключов елемент по пътя към единството. Този диалог трябва да се води „в дух на доверие, уважение и взаимна любов“.
Постепенно общото изявление се насочва към събитията в съвременния свят. Папата и Вселенският патриарх призовават за прекратяване на конфликтите и насилието по света.
„По-специално отхвърляме всяко използване на религията и името на Бога за оправдаване на насилие“, заявяват те. Макар и без да конкретизират, двамата първойерарси реферират към две явления с този призив. Едното е използването на Руската православна църква като рупор за пропаганда и оправдаване на руската инвазия в Украйна с т.нар. „богословие на войната“, довело до „православен шахидизъм“. Другото – ислямският фундаментализъм, от който страдат особено много християни в Близкия Изток.
Бог няма да изостави човека: „Чрез Светия Дух ние знаем и преживяваме, че Бог е с нас. Ето защо в молитва поверяваме на Бога всеки човек, особено нуждаещите се, онези, които изпитват глад, самота или болест. Призоваваме върху всеки член на човешкото семейство всяка благодат и благословение, „за да се утешат сърцата им, като се свържат в любов и достигнат до пълното богатство на разбирането и познанието на Божията тайна“ – която е нашият Господ Иисус Христос“, завършва посланието на папа Лъв XIV и патриарх Вартоломей към християните.
В периода 15-25 септември Вселенският патриарх беше на посещение на Гръцката православна архиепископия на Америка, като по време на престоя си в Щатите се срещна и с американския президент Доналд Тръмп. Там Негово Всесветейшество благодари на Тръмп за усилията му за установяване на мир в света, включително в Украйна.
Друго събитие от важно значение е продължаващото преследване на християните в Африка. Особено показателен за състоянието на съвременния свят е огромният брой на убити християни от религиозни фундаменталисти в Нигерия.
Не можем да подминем и продължаващата вече четвърта година война в Украйна и нейното оправдаване от страна на руските власти с религиозна аргументация. Мир и единство в църквата няма да има, докато за базисни етични норми като Божията заповед „Не убивай“ и отвличането на деца няма консенсус. И най-висшето богословие отстъпва пред страданието, причинено от ракети, които разрушават жилищни сгради, църкви, болници, училища. Затова и съвместната декларация на патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV завършва с призив за прекратяване на „трагедията на войната“.
На 4 февруари Румънската православна църква чества 100 години от издигането си в ранг на патриаршия. 16 нови изповедници и духовници бяха канонизирани за светци, сред които преподобните Паисий и Клеопа Сихастрийски, живяли през XX век.
Гръцката православна църква създаде и своя първи изкуствен интелект „Логос“, който да служи като дигитална библиотека за въпроси и отговори за вярата. Така църквата се опитва да отговори на предизвикателствата на съвременния дигитализиран свят. Всеки отговор на „Логос“ завършва с увещанието за съвет на духовник, както и че изкуственият интелект прави грешки.
Ако обърнем поглед към България, 2025 година премина под знака на дебатите за религиозното образование в страната. Общото ми впечатление е, че дискусиите на високо ниво бяха твърде политически центрирани и твърде малко засягащи въпроса в дълбочина. За да има полза от редовен предмет „Религия“, обществото ни трябва да се освободи от всичко, което политизира темата, като се дава гласност на повече учители по религия, а не на политици и идеолози. Проблемът с национализма също остава на дневен ред, защото християнството и националистическите идеологии нямат много общо помежду си.
Бяха почетени и две важни годишнини: 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. По този повод в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ се проведе пленарна научна сесия, а през септември – научен форум в БАН.
Важни задачи пред Българската православна църква, които все още остават нерешени, са въпросите за свикването на нов църковен събор, който да актуализира Устава на БПЦ-БП, и признаването на Православната църква в Украйна (ПЦУ), на която Вселенската патриаршия даде Томос за автокефалия през 2019 г.
За поредна година липсва и съборно послание на синодалните архиереи, което да коментира новото учение за „руския свят“, проповядвано от църковните амвони на поместна църква, с която сме в евхаристийно общение. Това учение се използва като оправдание на войната и създава нов вид синкретизъм или гражданска религия, както твърдят руските богослови и свещеници дисиденти.
Войната и мирът, идеологията и дигитализацията оформят сложната картина на нашето съвремие. Предизвикателствата пред християнската съвест са повече от всякога. А Църквата, която изповядваме в Символа на вярата, остава дом, прибежище и утеха в прегръдката на Бога, събрание на вярващите в Христос около Евхаристийната трапеза.
–––––––––––––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 6 (56), година XI, декември 2025
