
На всеки що-годе наблюдателен човек прави впечатление припокриването на позициите на т.нар. „църковни консерватори, традиционалисти, ревнители“ с тези на ковид-дисидентите сред обществото. Макар, че е известна максимата „истината си е истина, независимо кой я казва“, заслужава си човек да се замисли с кого „пее в един хор“.
Да започнем със случката с митрополит Иларион Алфеев. Ръководителят на ОВЦС служи в Дивеево преди известно време. Той излезе да причастява народа, а след това подаде чашата на друг свещеник (това се прави често, да не кажем почти винаги). На пръв поглед нищо необичайно. Но тръгна слух, че той е отказал да даде св. причастие на неваксинираните. В мрежата все още циркулира аудиозапис на предполагаема монахиня от Дивеево, в който се казва, че митрополит Иларион е изрекъл от амвона думите, които е казал в едно свое предаване неотдавна. Класически красив фейк, мазен и дебел. На Владимир Легойда му се наложи да прави опровержение в медиите. Всъщност по-добре би било да беше публикувал видео на това, което митрополитът наистина каза от амвона в Дивеево.
През 2016 г., страхувайки се от атака на антиикуменистите след срещата в Хавана, патриархът и църковното ръководство станаха особено внимателни към фундаменталистите. Те приложиха схема, която преди това беше практикувана от уволнения протоиерей Всеволод Чаплин: получаване на лоялност от страна на радикалите чрез включването им в процесите на вземане на решения. Така например, по предложение на Чаплин, Аркадий Малер (чийто радикализъм варираше от национал-болшевизъм до православен империализъм) беше включен в Богословската комисия към МП. По-късно неговият приятел Максимов, активен критик на ОВЦС, който беше уволнен през 2012 г. от Московската духовна академия за радикализъм, също беше „привлечен“ към това звено.
Наскоро Владимир Легойда връчи патриаршеска грамота на Анатолий Степанов, редактор на „Руската Народна линия“. РНЛ е едно от главните сталинистки, царебожнически и антиваксърски издания през последните двадесет години, а Степанов винаги е бил в нейната управа още от 90-те години. Църковни награди неслучайно дават на тези, които нападат патриарха и архиереите „отдясно“, защото усещат силата зад тях. Трудно е да си представим награда да получи някой от „либералите“, въпреки безупречно лоялното им поведение по време на пандемията: благосклонността към „левите“ би предизвикала нова вълна на агресия от страна на фундаменталистите, а това за църковното ръководство е страшно.
Уязвимостта на тази стратегия за „включване“ на фундаменталистите е добре илюстрирана от случая на Максимов: въпреки привличането му към процеса на вземане на важни решения (с Малер и протоиерей Андрей Новиков те изработиха „пътната карта“ за отговор на Константинопол по случая с украинската автокефалия и макар в много отношения тя да угажда на политически неграмотните, но обсебени от идеологията радикали, в крайна сметка доведе украинската ситуация до задънена улица), той стана популярен блогър и продължи да критикува ОВЦС, а през януари-февруари 2021 г. конфликтът му с тази структура прерасна в открита конфронтация. Грешката на Патриаршията е, че си помисли, че е възможно да се изтъргува лоялност срещу „участие в решенията“ на радикалите.
Фундаменталистите обаче изхождат от презумпцията, че църковните власти рано или късно ще извършат предателство на вярата, защото всяко отклонение от радикалната позиция за тях е неприемлив „компромис със силите на злото“. И колкото и патриархатът да флиртува с тях, той няма да може да избегне неминуемия удар в гърба от тяхна страна. Колкото и да се опитва епископ Сава Тутунов да изглежда убедителен в очите на радикалите, представяйки се за руски консервативен националист, за тях той така или иначе ще си остане чуждестранен агент от Париж.
Каква е ситуацията в Гърция? Неотдавна на площад „Синтагма“ в Атина се проведе митинг срещу ваксинацията. Всички медии показаха фигурите на расоносци, които водят шествието, като използват символите на християнството, крещят „православие или смърт“, нападат своите ближни и родината и пропагандират позиции и възгледи, които способстват разпространението на болести и смърт. Мнозина се чудят каква е самоличността на тези хора. Някои ги причисляват към Източно-православната църква, било поради незнание, или умишлено, за да я злепоставят. Мнозина се правят, че не знаят кои са.
Лозунгите на тези хора, методите им, а и самите им лица, са известни от години. Тези групи, със същите плакати, участват и в демонстрации в полза на окупацията на централната сграда на св. обител „Есфигмен“ от нецърковни лица, които са в общение и са подкрепени от религиозното юридическото лице „Църква на истинските православни християни на Гърция“. Те са измислили лозунга „православие или смърт“, а в действителност се застъпват за „православие И смърт“. За съжаление, много хора поради наивност се увличат и стават жертва на психологически тактики, които експлоатират техните фобии и притеснения, и се превръщат в инструменти за осъществяване на ненаситните апетити на споменатите расоносци.
В продължение на почти две десетилетия гръцката държава, отговорна за защитата на Атон от престъпни и външни за монашеската общност елементи, не изпълнява своите задължения. Регулаторните органи оставят без контрол уебсайтовете на окупаторите, които незаконно използват името на нашия манастир, омърсявайки го със своята деструктивна и смъртоносна пропаганда. Държавата си затваря очите поради съображения за „политическа цена“ и уж „опетняване на имиджа“ на Света гора в случай, че се сложи край на окупацията. Така тази „черна дупка“ на Света гора остава непокътната като извор на беззаконие, превръщайки се в област извън суверенитета на гръцката държава. Това позволява историческата сграда на нашата св. обител да функционира като център на пропаганда, насочена срещу гръцкото общество. И всичко това, само „за да не загубим някои гласове на изборите“…
Време е всеки да поеме своята отговорност (държава, полиция, журналисти и т.н.), а не да се прави на паднал от небето! Пълното бездействие по отношение на дългогодишната окупация на манастира Есфигмен, поради безразличие, фанатизъм или други съображения (сметки), позволява на човеконенавистническата тъмнина под религиозно наметало да използва авторитета на Света гора, за да разпространява своите деструктивни послания из гръцката територия, застрашавайки общественото здраве и рушейки общественото доверие в институциите в този критичен за цяла Гърция час!
И да се върнем в Русия, в Соловецкия манастир. Вчера там епископ Порфирий1Става въпрос за епископ Порфирий (Шутов), който е наместник на Соловецкия Спасо-Преображенски ставропигиален манастир и викариен епископ на руския патриарх Кирил. и произнесе проповед, в която между другото каза: „[…] Ние сме в Божия храм не само, за да се молим и да се грижим за здравето си. Има нещо много по-важно за християнина – самият Христос. Да бъдеш с Христос, да бъдеш в Христос е ценност, несравнимо по-важна от самия наш живот. При това не в медицинска, а в религиозна перспектива. По напълно официална информация ваксината е генетично конструиран, високотехнологичен продукт. Той съдържа клетки, белтъчини на матрично РНК или ДНК. Тези агенти се интегрират в човешкия геном, променят го, модифицират, редактират го. В този момент християнинът, който е отговорен за спасението си, трябва да се сепне. Ние много добре знаем какво е генетично модифициран продукт. Ако това е например домат, то той има само външна прилика с плодовете, които се отглеждат в нашата градина. А какво е генетично модифициран човек? Или, ако искате, човек с генетично редактиран геном? До каква степен образът на Бог остава непокътнат в него? И кой може да гарантира, че тази намеса не е навредила на Божия образ? Също така е надеждно, точно и официално известно, че метални наночастици присъстват във ваксината, че тези частици имат редица свойства, по-специално парамагнетизъм. Че има технологии за въздействие върху нервната система чрез тях. Това са публично достъпни патенти, абсолютно надеждна информация. Всичко това се вгражда в контура на цифровото управление. И в тази връзка възниква въпросът: наистина ли човекът, преживял тези интервенции, е останал автономна и суверенна личност? Или контролният център на нашето поведение се е преместил някъде навън? Но за нашето спасение е абсолютно важно да останем човеци по образ и подобие на Бога. Ако се направят такива промени в човешката природа, тогава Христос, дошъл да спаси човек, който е съгрешил, но не е загубил Божия образ, ще ни намери ли такива, които ако допуснем да бъдем подложени на намесата на падналия човек, според неговия паднал ум, в най-съкровените дълбини на човешката природа? […] Ако цялата наша вечна съдба зависи от решението на този въпрос, ще бъдем ли Христови, ще бъде ли нашата вечност в светлината на Светата Троица, или ще попаднем в адските места, приготвени за дявола и неговите ангели? Ето защо християнската цивилизация очерта червени линии, през които човек не може да премине, намесвайки се в тайните на този свят, в тайните на Бог … ”.
Оказва се, че епископатът на РПЦ „en masse“ е въпиющо необразован. Например, владиката Порфирий свързва в едно генетичната мутация с увреждането на Божия образ в човека и неговата посмъртна съдба.Традиционно в източното християнско богословие Божият образ се отнася до това, което отличава човека от останалото творение и го прави подобен на Създателя. Светите отци са виждали Божия образ в разума или ума на човека, в безсмъртната му душа, в свободната воля, в способността да твори, в царственото му достойнство в природата. С други думи във всичко, което не принадлежи на човешката природа, а на неговата ипостас.
През 20-ти век православният богослов Владимир Лоски преосмисля светоотеческото учение за Божия образ от гледна точка на личността: „създаден по образ Божи, човекът е лично същество. Той е личност, който не бива да се определя от нейната природа, но самата тя може да определя природата, като я уподобява на своя Божествен първообраз”. Генетичната модификация, ако използваме този термин, засяга човешката природа, а не личността, което означава, че намесата в тялото не може да повреди Божия образ. Според православното светоотеческо учение Божият образ в човека наистина е увреден от греха, но тази повреда възниква не в резултат на промени в тялото на човека, а поради свободен нравствен избор към злото. Грехът е нравствена, а не физическа категория. Епископ Порфирий прехвърля категорията на нравствения избор към естествените характеристики на човека.
Всъщност това е ерес!
Има само една стъпка от „богословието на Порфирий“ до твърдението, че някои хора са грешни, не защото са направили грешен нравствен избор, а защото по природа са такива – недочовеци, дегенерати. Тук е мястото да си припомним ексцесиите в „антиджендър“- реториката на някои свръхправославни, за които хората с нетрадиционна сексуална ориентация са грешни и отхвърлени от Бога по силата само на своето съществуване, независимо от това какъв нравствен избор правят в живота си.
Епископът обаче забравя, че Христос гледа преди всичко в сърцето на човека, гледа на добрите и злите мисли и дела, а не на външния вид. И вечната съдба на човека не зависи нито от генетични мутации, нито от изкуствени модификации на тялото, а само от отношението му към Бога и към ближния. И между другото, създаването на ваксината от човеците е доказателство, че те са надарени с Божия образ: могат да укротяват стихиите на природата и да ги използват в своя полза.
Източник и превод: архим. Никанор (Мишков)
Редакция: Ренета Трифонова
По материали от телеграм-канала „Православие и зомби“ и официалната страница на манастира Есфигмен – Света гора
- 1Става въпрос за епископ Порфирий (Шутов), който е наместник на Соловецкия Спасо-Преображенски ставропигиален манастир и викариен епископ на руския патриарх Кирил.