Християнство.бг
Написана от свещениците о. Николае Даскалу и о. Кирил Синев за църковния ежеднивник на Румънската патриаршия „Lumina“ („Светлина“)
В началото на третото хилядолетие всички автокефални православни църкви благоразумно и пастирски мотивирано адаптираха методите си на общуване към новите технологии, които навлязоха във всички области на обществения живот. Най-старият компонент на славянското православие, Българската православна църква, в момента има шест милиона членове в съседната страна и почти два милиона в диаспората.
За вътрешна комуникация и за популяризиране на православните християнски ценности в българоезичната среда се използват: печатни медии, аудиовизуални медии (радио и телевизия) и нови форми на комуникация в дигиталното пространство.
Вестници и списания, традиции и актуални събития
Най-старото печатно издание е „Църковен вестник“, официалният орган на Българската православна църква. В София се отпечатва от 1900 г. без прекъсване. По-старите броеве се сканират и могат да бъдат достъпни онлайн. В момента „Църковен вестник“ е двумесечен и може да бъде прочетен и в PDF формат на сайта на Българската патриаршия.
Всички епархии имат свои официални издания, а на места се издават енорийски периодични издания или такива на сдружения на православни интелектуалци. От 2021 г. в София веднъж на всеки 4 месеца излиза списание „Епархийски глас” с обем 100 страници. Сливенската митрополия издава месечния вестник „Православен християнин“ и има богата религиозна продукция. Служителите на Видинска митрополия издават седмичника „Видински благовестник“ с 12 цветни страници, а във Варна от 2005 г. излиза списание „Амвон“ в изключителни графични условия. Същата епархия издава месечния вестник „Православен глас“ от 2010 г., а от 2012 г. – детското списание „Камбанка“, което се разпространява безплатно. От 2014 г. Русенската митрополия отпечатва „Вяра и живот“ на различни интервали от 4 или 6 страници. Старозагорската митрополия издава сп. „Нашата вяра“ и списанието за деца и младежи „Божествени искрици“.
Богословският факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” издава от 1994 г. академичното списание „Богословска мисъл”. Списанието „Християнство и култура“ (https://www.hkultura.com/) се издава от фондация „Комунитас“, като проект на група православни миряни. Излиза 10 пъти в годината, като всеки брой съдържа 106 страници. Въпреки че не е официално издание на Църквата, сред авторите му са свещеници и богослови, както и ценни философи, писатели и интелектуалци. В брой 177/2022 Русенският митрополит Наум говори за вярата на румънците и за канонизирането на преп. Теофана Басараб.
Българското православие по радиото и телевизията
Националното радио (БНР) и българските обществени телевизии имат в програмата си програми за православна духовност. БНТ 1, основният национален телевизионен канал, излъчва две православни предавания „Домът на вярата“ и „Религията днес“, в които се представят църкви и манастири, канят се архиереи, свещеници и монаси да говорят за техния живот и дело, обръщат се актуални теми от живота на Църквата и съвременни проблеми пред вярващите. Канал БНТ 2 излъчва всяка неделя св. Литургия от София, Благоевград и Варна. Националното радио ежеседмично излъчва предавания за духовен живот, а Българската православна църква има постоянно сътрудничество с Националната информационна агенция (БТА), която ежедневно публикува жития на светци, новини от църковната дейност.
Но Църквата е разработила и свои собствени аудиовизуални канали в столицата на страната София и в по-големите градове. Православна телевизия от Пловдив (Пловдивска православна телевизия – PPTV) излъчва от 2010 г. с благословението на Пловдивския митрополит Николай. Предаването се излъчва на страницата на Пловдивска митрополия (http://www.plovdivskamitropolia.bg), в YouTube и в кабелните мрежи в България. Излъчва 24 часа в денонощието и има богословски и духовно-образователен профил. PPTV предава пряко светата Литургия от митрополитската катедрала „Св. Марина“ и произвежда богата програма от предавания: молитви, документални филми, новини, богословие в образи, библейска екзегетика и светоотечески четива, Библия за деца, жития на светци и др.
През 2021 г. с благословението на патриарх Неофит в София стартира радио „Епархийски глас“, а през 2023 г. – телевизионно студио със същото име. Белоградчишкият епископ Поликарп е главен аниматор на медийната дейност в София.
Православното пастирство и култура в дигиталната среда
През последните десет години българското православие засили присъствието си в дигиталните медии. Всички епархии имат официални уебсайтове, много енории и манастири поддържат онлайн програми за катехизация и комуникират чрез социалните мрежи. Официалният сайт на Светия Синод на Българската православна църква стартира през 2009 г. с благословението на патриарх Максим. На сайта са публикувани новини от живота на Църквата и дневния ред на патриарх Неофит, жития на светци, онлайн Библия, съобщения и синодални документи, наръчници по православното изповедание. От 2017 г. Светият Синод има и официална фейсбук страница, където богослуженията се предават на живо. Всички епархии имат акаунти в сайта на Българската патриаршия (https://bg-patriarshia.bg/news), където се да публикуват новини.
Освен официалните сайтове и страници в социалните мрежи на църковните единици, има и инициативи на богослови и православни религиозни сдружения, като: Двери бг (https://dveri.bg/), Православие БГ (https:// www.pravoslavie.bg/), Християнство бг (https://hristianstvo.bg/), Православието (https://www.pravoslavieto.com). Порталът Добротолюбие (dobrotoliubie.com) се развива постепенно от 2012 г., поддържан от ентусиазиран екип от възпитаници на Богословския факултет в София. От сайт за духовни съвети и новини той се превърна в мултимедийна платформа: онлайн радио Добротолюбие FM, видео галерия, представяне на книги и коментари към томове, издадени на други езици на повечето православни страни, месечно електронно списание „Светодавец“.
Сайтът Всемирното православие (http://www.globalorthodoxy.com/), открит през 2009 г. с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, има за цел да представи българското православие отвъд границата, за сънародниците в диаспората.
Като обща характеристика може да се каже, че Българската православна църква е отворена към използването на съвременни средства за комуникация в проповядването на православната християнска вяра както в диалога с новите поколения вярващи, така и с вярващите, живеещи в диаспората.
–––––––
Бележка на редакцията: Към текста са добавени линкове към медиите и някои от названията им на кирилица за улеснение на българските читатели.
