Меню Затваряне

Църковното единство издиша

Алексей Малютин

Алексей Малютин

По примера на УПЦ Руската православната задгранична църква ще напусне юрисдикцията на Московската патриаршия, а причината е милитаристичната реторика на патриарх Кирил.

След Украинската православна църква, която на събора си на 27 май т.г. в Киев обяви пълната си независимост от Московската патриаршия, за своето намерение да се движи в същата посока намекна и новото ръководство на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ) – онази част от нея, която през 2007 г. се „съедини“ с РПЦ. Тържественото честване на 15-годишнината от това събитие беше възпрепятствано от смъртта на първойерарха на РПЗЦ митрополит Иларион (Капрал), който се смяташе за промосковски настроен, което се случи на 16 май, точно в навечерието на тържествата. Новият предстоятел на РПЗЦ (засега временно – в качеството си на председател на нейния Синод) митрополит Марк (Арндт) обяви рязка промяна в курса на своята църковна организация.

В края на месец май Марк, етнически германец, държащ катедрата на Берлин и Германия, даде обширно интервю за немската радиостанция RND. Осъждайки позицията на патриарх Кирил (Гундяев), „който приветства войната“, ръководителят на РПЦЗ я сравни със сервизма на Московската патриаршия от съветско време, когато РПЦ „оправдаваше престъпленията на комунистическата държава“. Така 80-годишният Марк се върна към старата си (30-40-годишна) критика на „сергианството“ – идеологията на Московската патриаршия, записана в „декларацията“ на митрополит Сергий (Страгородски) от 1927 г., в която радостите на болшевиките бяха обявени за радости на църквата, а техните неуспехи — и за нейни провали.

Само допреди 20 години Берлинският митрополит смяташе, че „сергианството“ е останало в миналото, че РПЦ е обърнала тази страница от своята история. Сега, благодарение на случващото се в Украйна, той е горчиво разочарован. Или може би проявява закъсняло покаяние за това, че съблазнен от „бурното църковно възраждане“ в Русия, той тикаше църквата си с всички сили в прегръдките на Москва. Но именно РПЗЦ със своето много независимо съществуване свидетелстваше на света, че има и друго руско православие, неосакатено от неестествения съюз с безбожните власти и КГБ…

Марк обаче признава, че „специалната военна операция“ е разделила църквата му – в много енории се обособиха както привържениците на Путин, така и онези, които симпатизират на Украйна. Паството на РПЗЦ днес е съставено предимно от нови емигранти, а броят на дошлите от Русия и Украйна нови вярващи, е приблизително еднакъв. Въпреки това, християнството, за да остане поне до известна степен вярно на своя Основател и Отец, не може да се превръща в постелка на тиранията.

„Считам войната за престъпление“, казва митрополит Марк. „Някои хора настояват, че всъщност тя продължава вече осем години и че украинското правителство е направило грешки, като например, забраната за използване на руския език в училищата. Вероятно е така. Но това никога не може да бъде оправдание за започването на война. В никакъв случай!“.

Ръководителят на РПЗЦ нарече „глупост“ твърдението, че властта в Киев е „завзета от нацистите“. В същото време йерархът изрази сдържано недоверие към публикациите, които говорят за мащаба на разрушенията или зверствата на окупаторите. Той е сигурен, че във всяка война се извършват насилие и дори престъпления и от двете страни. Марк призова Русия да изтегли войските си от Украйна възможно най-скоро и приветства перспективата за присъединяване на Украйна към ЕС.

В заключение митрополитът предположи, че църквата му може да напусне Московската патриаршия. „Трудно ми е да повярвам, че украинската част от нашата църква би искала да остане с руската [църква]“, признава той, добавяйки, че именно етническите украинци са най-преданите и активни духовни чеда на РПЗЦ. Това се получи през последните 30 години, когато част от старата руска емиграция, която заложи основите на Задграничната църква, си отиде от този свят. Всъщност още през март Синодът на РПЗЦ разреши на енориите, в които преобладават противници на „специалната военна операция“, да спрат литургичното поменаване на патриарх Кирил (Гундяев).

Очевидно процесите, протичащи в Украинската църква, са повлияли на позицията на новия предстоятел на РПЗЦ. Митрополит Онуфрий (Березовски), глава на УПЦ, е личен приятел на митрополит Марк. Те многократно си разменяха посещения: Марк посети Онуфрий в Черновци, а Онуфрий участва в освещаването на новия манастир в Берлинската епархия на РПЗЦ близо до Мюнхен. В частни разговори Марк признава, че смята Онуфрий за най-благочестивия и набожен епископ на Московската патриаршия. Затова му се струва знаково, че именно такъв епископ става водач и символ на излизането от РПЦ на нейното духовенство и паство, озовали се в свободния свят.

Количествено РПЗЦ отстъпва десетки пъти по големина на УПЦ, като обединява само около 300 енории в САЩ, Канада, Западна Европа и Австралия. Но символичното ѝ значение за концепцията за „руския свят“ трудно може да бъде оценено. Когато на 17 май 2007 г. в московския храм „Христос Спасител“ беше подписан Актът за обединение на РПЦ и РПЗЦ, Владимир Путин помпозно обяви от амвона, че той бележи „краят на Гражданската война в Русия“. Въпреки, че около половината от енориите на РПЗЦ не подкрепиха обединението и постепенно се разделиха на 17 нови църковни юрисдикции, кремълската пропаганда направи всичко, за да представи „обединението на църквата“ като финален акорд на формирането на глобалния „руска свят”, който вече няма алтернативи. Главният радетел на „обединението“ от страна на Руската православна църква о. Тихон (Шевкунов) (сега Псковски митрополит) увери, че именно белоемигрантската консервативна идеология на РПЗЦ ще стане основата на „Руския свят“.

Загубата на такъв един „символичен актив“ е още един симптом за фундаменталната грешка, която руското ръководство направи при планирането на своята „специална военна операция“. Също като разширяването на инфраструктурата на НАТО, намаляването на износа на руски суровини, изолацията от международните финансови и технологични пазари. Най-вероятно окончателното решение за новия каноничен статут на РПЗЦ ще бъде взето на нейния Архиерейския събор, който ще се проведе в края на юни, 40 дни след смъртта на митрополит Иларион.

————

Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорската св. обител

Източник: Новая газета

Posted in Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!