Ренета Трифонова
… Господ ни предлага нещо, на пръв поглед, много голямо и много трудно: да вземем кръста си, да извършим подвиг, подобен на Неговия подвиг, и след това изведнъж казва: „И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42).
Чаша със студена вода в горещ ден не е като торба с монети, не е някакво богатство, не е някакъв особен труд, това е просто и възможно за всеки. А ето, оказва се, че е най-голямото, най-огромното, онзи жизнен подвиг, за който Бог ни призовава – започва с чаша студена вода, която понякога трябва да се даде на този, който има нужда от нея, на този, който жадува и който е с пресъхнало гърло.
Трябва да помним този красив образ за чашата студена вода в ден, когато душата на човек пресъхва, когато безумно ти се иска да утолиш душевната жажда. Този, който в този момент ви даде чаша студена вода и ви утеши с мила дума – това ще бъде образът затова как трябва да живеем.
Трябва да сеопитваме в особено трудни моменти да си помагаме един на друг много просто, без да се стремим да извършваме какъвто и да бил голям подвиг. Тогава той ще се извърши сам, сякаш въпреки нас, ако ние се стараем да си помагаме един на друг, един друг да се поддържаме, един друг да се обичаме, ала не само на думи.
С това започва нашето християнство, с това започва срещата ни с Бога, с това започва удивителното изменение на целия ни живот.
Проповед, произнесена на 29 септември 2000г.
