Християнство.бгПовод за позицията на Черногорско-Приморската митрополия са последните публични изявления на сръбския президент Александър Вучич, в които той коментира отношението на черногорските власти към Сръбската православна църква, масовите литийни шествия в Черна гора през 2020 г. и ролята на църковното ръководство в тези събития. Изказванията му бяха направени на фона на острата му критика към решението на Министерството на външните работи на Черна гора да изпрати свой представител на възпоменателните прояви в Хърватия по повод годишнината от операция „Буря“ – военната операция от август 1995 г., довела до изселването на голяма част от сръбското население от хърватските райони, контролирани дотогава от Република Сръбска Краина.
Именно в този контекст Вучич направи и коментари за събитията в Черна гора, твърдейки, че зад началото на литийните шествия през 2020 г. е имало идеи за създаване на отделна православна църква в Черна гора. Тези думи предизвикаха реакцията на Черногорско-Приморската митрополия, която определя подобни внушения като неясни и вредни за църковното единство и настоява, че литиите са били преди всичко молитвен и мирен отговор на вярващите срещу спорния Закон за свободата на вероизповеданието, приет в края на 2019 г.
***
По повод редицата изявления, които президентът на Сърбия, господин Александър Вучич, направи публично през последните няколко дни и в които нееднократно се споменават Сръбската православна църква в Черна гора, литиите от 2020 година и други подобни теми – при разбиране към неговата критика на обезпокоителната и срамна липса на съпричастност, проявена от страна на Министерството на външните работи на Черна гора към страданието на сръбския народ в операция „Буря“, чрез изпращането на представител на нашата страна на „честването“ на годишнината от това етническо прочистване – изпитваме пастирско задължение да реагираме на някои политически тълкувания на църковни теми, оставяйки политическите и идеологическите теми на политиците и идеолозите.
Голяма е вредата за църковното и народното единство от позицията на президента на Сърбия да се размахват твърде неопределени критики по адрес на Църквата, като в един дъх и почти в едно и също изречение се споменава, че „в Църквата имахме идеи, които са коварни и опасни“, и към това се добавя как „някои“ се опитали „да правят Православна църква в Черна гора“, а тези някои били осуетени от „патриарх Ириней и владиците“, които „навреме усетили за какво става дума“! Ако към това добавим и изявлението на Вучич, че „литиите в Черна гора започнаха, когато поискаха православна църква в Черна гора, само за да изтрият онова – сръбска“, тогава ни се струва, че навлизаме в зона на безполезни и вредни неясноти, които биха могли да бъдат толерирани у някого с по-малко отговорност и значение в обществото, но не и у президента на Сърбия.
С нашите най-добри пожелания и молитви към Бога политическите лидери на Сърбия да вършат работата си за напредъка на тази държава и нейните граждани и, доколкото това е в тяхна власт, да бъдат от помощ и подкрепа на всички сърби, където и да живеят и работят, трябва да напомним, че нямаме положителен опит с политическите насочвания и тълкувания на църковната дейност. Нито това е работа, която принадлежи на политиците, нито тяхната непоканена намеса в църковните дела носи добро на държавата и на Църквата. В този смисъл смятаме за недопустимо тези объркани, но въпреки това гръмки обвинения по адрес на „коварните и опасни идеи в Църквата“ да се повтарят непрекъснато и за много нездраво да се свързват, по някакво правило, с времето на литиите в Черна гора през 2020 година, а и чрез някакви алюзии, недоизказано и неточно, да се насочват към „някои“, които се били „опитали“ да правят „нещо“ с Църквата в Черна гора.
В името на истината напомняме на г-н Вучич и на широката общественост, че именно вярващите на СПЦ в Черна гора, тоест нейните четири епархии, архиереите, свещенството, монашеството и верният народ (всички те като граждани на Черна гора или техни представители и молитвеници пред Бога), с моралната и духовна помощ на свещениците и вярващите на нашата поместна Църква по целия свят, защитиха Църквата от нападението на тогавашния черногорски политически връх върху църковното имущество и църковната цялост. Защитавайки църковното име, идентичност и имущество, те с това защитиха и единството на СПЦ. И то точно както трябваше: на явление, което се стовари върху гражданските и религиозните права на народа и свещенството, беше отговорено едновременно и граждански, и духовно. И тогава не позволихме политиците да водят главната дума, така че вярващите хора сред политиците правилно разбраха това, а имаше и такива, на които това не се понрави. Смятаме, че ако беше станало според желанията и намеренията на тези последните, силата на църковната съпротива срещу антицърковната политика на Мило Джуканович нямаше да бъде толкова голяма, колкото беше с Божия помощ, нито би имала душата на църковно движение, което народът масово разпозна и подкрепи.
И така, „някои“, които в Черна гора действаха против единството на Църквата, по-точно — които имаха такива намерения и идеи, са единствено и само представителите на тогавашното политическо ръководство на Черна гора, които за тази цел приеха онзи неуместен и антицивилизационен закон към края на 2019 година. Трябва да се каже, че в тези най-нови изявления на Вучич те трудно се разпознават и че верният народ заедно със свещенството е най-малкото объркан от подобни ретроактивни тълкувания на причините за започването на литиите през 2020 година. Тези „някои“ не могат, дори и в най-непохватните словесни алюзии, да имат връзка с върха на СПЦ в Черна гора, както навремето някои белградски таблоиди приписваха на блаженопочившия митрополит Амфилохий — за което се надяваме, че не е било ораторско намерение на президента Вучич.
Ние обаче реагираме именно защото изявленията на г-н Вучич очевидно изобилстват от неясноти. А ако уважаваният президент на Сърбия по някаква случайност разменя тогавашното синхронизирано действие и работа на архиереите, свещенството и верния народ в Черна гора с несъществуващ църковен сепаратизъм, напомняме му, че става дума за дейност, която в организационен и деятелен смисъл решаващо допринесе за успешното водене и завършване на молитвения и протестен литиен подвиг на гражданите на Черна гора. Именно този и такъв подвиг допринесе за изменението на изопачения Закон за свободата на вероизповеданието или убежденията и правното положение на религиозните общности, както и за подписването на Основния договор между държавата Черна гора и Сръбската православна църква.
Нищо от това не е написано с цел да затрудняваме политическата работа на президента на Сърбия, а още по-малко за да му се оправдаваме. Защото нито едното, нито другото би било в съответствие с достойнството на Сръбската православна църква, за чието единство и слава всеотдайно се жертваха свещенството и верният народ на Черна гора през цялата история и особено през последните десетилетия.
–––––––––––––––––––––
Превод: Вук Гаврилович
Източник: Черногорско-Приморска митрополия
